Германски учени за България: Депопулация, нищонеправещи младежии спящ ромски потенциал
Снимка БГНЕС
Демографските проблеми на България са главната спънка пред достигането в страната на междинния за Европейски Съюз стандарт на живота. Депопулацията изисква незабавни решения за осезаемо възстановяване на благосъстоянието на българската нация. В момента България прави тежък и неизмеримо бърз демографски преход. Не единствено българките, само че и множеството дами в Европейския съюз, към този момент раждат не повече от едно дете. Неприятното в тази ситуация с България е събитието, че нейната здравна система е най-уязвима в общността - една от главните аргументи страната да заема предпоследното място в Европейски Съюз по междинна дълготрайност на живота. По-зле е ситуацията само в Литва. Тези констатации са част от оповестеното при започване на август обстойно проучване на Берлинския институт за популацията и развиването, предава Дойче веле, представено от БГНЕС.
Ако сегашните трендове в демографското и социално-икономическото развиване на България се запазят, страната е изправена пред доста съществени тествания. През 2050 година, когато България ще се е смалила до 5,6 млн. души население, на един пенсионер ще се падат едвам 1,5 работещи. Днес това съответствие е 1:3. Сравнението демонстрира, че застаряването на българската нация е много по-изразително от аналогичния развой в Германия, която е най-силно застарялата европейска страна. Нещата за България обаче наподобяват още по-зле, защото бъдещите немски пенсионери най-малко могат да разчитат на (несравнимо) по-високи приходи от българските. Но и през днешния ден, когато българската стопанска система се оправя по-добре, в сравнение с това ще става в бъдеще, с попълването на пенсионните фондове, 46% от българските пенсионери са в категорията на най-бедните хора в страната, установяват берлинските демографи. За да бъдат обезпечени задоволително финансови запаси за справяне със застаряването и топенето на трудовите запаси, продуктивността на труда в българската стопанска система до 2040 година би трябвало да нараства годишно с най-малко 4%. Досега обаче този растеж не е надхвърлял 2,5% на годишна база.
Съществени спънки пред по-бързото нарастване на брутния вътрешен артикул (БВП) на страната са дефицитът на квалифицирана работна ръка и зле функциониращата просветителна система, четем в проучването. Българските възпитаници и студенти получават прекалено много ненужни познания и излизат от образователните заведения без нужните за сполучлива професионална реализация на практика умения. За една пета от учениците просветителният развой завършва действително в границите на 6 или 7 години - с две или три години по-малко от законовия най-малък период на образование. Сериозен проблем е качеството на професионалното обучение, което единствено в редки случаи обезпечава на младежите положителни познания и умения.
В тази връзка немските откриватели цитират резултатите от интернационалните сравнителни проучвания, съгласно които 40% от 15-годишните български възпитаници не могат да се оправят с обикновени текстове и аритметични дейности. Политиците, работодателите и просветителните институции в страната на процедура не си сътрудничат за реализирането на нужните промени в образователните проекти и стратегии и в методите на преподаване. Не стоят добре нещата и във връзка с преквалификацията и ученето през целия живот. Над 40% от българите нямат безусловно никакви умения за работа с компютър, а две трети от хората в най-активната възраст - сред 25 и 64 години - имат проблеми при използването на интернет. В Европейския съюз сходно ниско ниво на компютърни умения се следи само в Румъния.
Едва 2% от служащите в България годишно се записват в някакви курсове за преквалификация или повишение на добитите към този момент професионални умения. Средно за Европейския съюз този дял е най-малко пет пъти по-висок. Бедността остава огромен проблем за България. Тя обаче не визира еднообразно всички етноси. При ромите, които съставляват сред 5 и 10 % от популацията на България, съществува максимален риск от беднотия. По данни от последното броене, три четвърти от ромите са живеели без улеснения като тоалетна, душ, кухня или електричество. Едва половината от тях имат здравни осигуровки. Въпреки, че делът на децата и младежите до 30-годишна възраст измежду ромите е три пъти по-голям от този на българите, междинната дълготрайност на живота при ромите е с 10 години по-ниска от тази на българите.
Една пета от навлизащите в трудоспособна възраст младежи в България са роми. Използването на тези перспективни (като възраст) трудови запаси в една мощно застаряла страна би могло да запълни възходящия недостиг от фрагменти за българската стопанска система. Но това не се случва, тъй като става дума за „ латентен “ трудов капацитет, настояват учените от Берлинския институт за популацията и развиването. При това напълно основателно: две трети от ромите на възраст сред 16 и 24 години се числят към категорията „ нищонеправещи младежи “, които нито учат, нито работят, нито стажуват, пишат немските специалисти в разбора си за България.
Демографските проблеми на България са главната спънка пред достигането в страната на междинния за Европейски Съюз стандарт на живота. Депопулацията изисква незабавни решения за осезаемо възстановяване на благосъстоянието на българската нация. В момента България прави тежък и неизмеримо бърз демографски преход. Не единствено българките, само че и множеството дами в Европейския съюз, към този момент раждат не повече от едно дете. Неприятното в тази ситуация с България е събитието, че нейната здравна система е най-уязвима в общността - една от главните аргументи страната да заема предпоследното място в Европейски Съюз по междинна дълготрайност на живота. По-зле е ситуацията само в Литва. Тези констатации са част от оповестеното при започване на август обстойно проучване на Берлинския институт за популацията и развиването, предава Дойче веле, представено от БГНЕС.
Ако сегашните трендове в демографското и социално-икономическото развиване на България се запазят, страната е изправена пред доста съществени тествания. През 2050 година, когато България ще се е смалила до 5,6 млн. души население, на един пенсионер ще се падат едвам 1,5 работещи. Днес това съответствие е 1:3. Сравнението демонстрира, че застаряването на българската нация е много по-изразително от аналогичния развой в Германия, която е най-силно застарялата европейска страна. Нещата за България обаче наподобяват още по-зле, защото бъдещите немски пенсионери най-малко могат да разчитат на (несравнимо) по-високи приходи от българските. Но и през днешния ден, когато българската стопанска система се оправя по-добре, в сравнение с това ще става в бъдеще, с попълването на пенсионните фондове, 46% от българските пенсионери са в категорията на най-бедните хора в страната, установяват берлинските демографи. За да бъдат обезпечени задоволително финансови запаси за справяне със застаряването и топенето на трудовите запаси, продуктивността на труда в българската стопанска система до 2040 година би трябвало да нараства годишно с най-малко 4%. Досега обаче този растеж не е надхвърлял 2,5% на годишна база.
Съществени спънки пред по-бързото нарастване на брутния вътрешен артикул (БВП) на страната са дефицитът на квалифицирана работна ръка и зле функциониращата просветителна система, четем в проучването. Българските възпитаници и студенти получават прекалено много ненужни познания и излизат от образователните заведения без нужните за сполучлива професионална реализация на практика умения. За една пета от учениците просветителният развой завършва действително в границите на 6 или 7 години - с две или три години по-малко от законовия най-малък период на образование. Сериозен проблем е качеството на професионалното обучение, което единствено в редки случаи обезпечава на младежите положителни познания и умения.
В тази връзка немските откриватели цитират резултатите от интернационалните сравнителни проучвания, съгласно които 40% от 15-годишните български възпитаници не могат да се оправят с обикновени текстове и аритметични дейности. Политиците, работодателите и просветителните институции в страната на процедура не си сътрудничат за реализирането на нужните промени в образователните проекти и стратегии и в методите на преподаване. Не стоят добре нещата и във връзка с преквалификацията и ученето през целия живот. Над 40% от българите нямат безусловно никакви умения за работа с компютър, а две трети от хората в най-активната възраст - сред 25 и 64 години - имат проблеми при използването на интернет. В Европейския съюз сходно ниско ниво на компютърни умения се следи само в Румъния.
Едва 2% от служащите в България годишно се записват в някакви курсове за преквалификация или повишение на добитите към този момент професионални умения. Средно за Европейския съюз този дял е най-малко пет пъти по-висок. Бедността остава огромен проблем за България. Тя обаче не визира еднообразно всички етноси. При ромите, които съставляват сред 5 и 10 % от популацията на България, съществува максимален риск от беднотия. По данни от последното броене, три четвърти от ромите са живеели без улеснения като тоалетна, душ, кухня или електричество. Едва половината от тях имат здравни осигуровки. Въпреки, че делът на децата и младежите до 30-годишна възраст измежду ромите е три пъти по-голям от този на българите, междинната дълготрайност на живота при ромите е с 10 години по-ниска от тази на българите.
Една пета от навлизащите в трудоспособна възраст младежи в България са роми. Използването на тези перспективни (като възраст) трудови запаси в една мощно застаряла страна би могло да запълни възходящия недостиг от фрагменти за българската стопанска система. Но това не се случва, тъй като става дума за „ латентен “ трудов капацитет, настояват учените от Берлинския институт за популацията и развиването. При това напълно основателно: две трети от ромите на възраст сред 16 и 24 години се числят към категорията „ нищонеправещи младежи “, които нито учат, нито работят, нито стажуват, пишат немските специалисти в разбора си за България.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ