Снежина Петрова превръща Една българка на Иван Вазов в моноспектакъл.

Снежина Петрова трансформира " Една българка " на Иван Вазов в моноспектакъл. Премиерните представления са на 21, 27 и 28 октомври в Театър " Азарян ", оповестяват от НДК.

Актрисата влиза в ролята на учителка по литература, с цел да показа своята артистична версия за един трогателен урок по Вазовия роман .


" Една българка " е значим тематичен акцент в националното външно оценяване след 7 клас, точно по тази причина моноспектакълът е ориентиран към необятната театрална публика със специфичен фокус върху възпитаници от седмите класове, учещи едноименното произведение.

Зад него застава екип от учени – проф. Албена Хранова, проф. Миглена Николчина, доктор Николета Пътова, проф. Виолета Дечева, проф. Веселин Методиев, доктор Георги Гочев, проф. Пламен Бочков, доктор Азиз Таш и доктор Румен Петров. Режисьор е Десислава Шпатова, както и съсценарист, дружно със Снежина Петрова. Музиката е на Асен Аврамов. На Петя Хайнрих е акомодацията на описа в свободен ритмизиран стих с обичайни претекстове. Консултанти са проф. Михаил Неделчев и Биляна Курташева.

Проектът на съдружие " Легал арт център ", създатели на " Медея " (2019), е осъществен с финансовата поддръжка на Националния фонд " Култура " и Програма " Култура ".

За спектакъла споделя в “Нашият ден “ Снежина Петрова:

“Докато го учим в учебно заведение, това остава един от разказите на Вазов, само че когато съзреем и установим, че той е повече от роман, той е алегория за българското, тип народен мит, който ни споделя доста истини, които не бихме желали да чуем за себе си и ни убягват. В този смисъл текстът е доста настоящ, актуален и прави мостове сред предишното и сегашното. "

За една нощ баба Илийца раздвижва целия свят, с цел да извърши човешкия си дълг

" Това, което тя прави за тази нощ, не е съзнателен подвиг, национализъм или всеотдайност ви името на  родината. Просто тя прави това, което би трябвало да направи всеки един човек, християнин, когато отсреща си има различен човек в потребност. "

Отговорността

" Много е огромна отговорността за пресъздаването на този текст. Имаме ритмизирани рап прокламации, които конструирахме в тъканта на спектакъла. Всичко това би трябвало да се свърже с нашите седмокласници, от една страна, както и с техните родители и учители. Това е най-голямото предизвикателство – да намерим общия език, на който да приказваме с другите аудиториите. "

Езикът на Вазов

" Когато работим с текста на Вазов, езикът е безусловно непокътнат и съхранен, тъй като това е генетичната закваска на езика, от която не би трябвало да се отхвърляме.

Театърът е медията, която през прекарването прави превод и на езика. Дори да не знаеш съответната дума, имаш достъп до възприятието в този текст и се надявам да бъда посредник сред езика, текста и възприятието, което самата изпитвам, влизайки в ролята на героинята.

Подходът ни към текста на Вазов търпи разнообразни трансформации. Имаме го като компактен преразказ в трето лице, имаме го като компактен преразказ от първо лице от баба Илийца, като преразказ от безпристрастен повествовател и във формата на ритмизиран стих .

Вазов задава мащаба и го прави огромен, тъй че този театър, без значение че се води моноспектакъл, в него са включени ужасно доста хора. Той се разви и в образователни-дигитални модули с изявленията, с специалистите, които вземат участие в плана. Разбрах, че интервютата се слушат към този момент и от седмокласници, което доста ме зарадва, тъй като не имах вяра, че това е тяхната медия, само че имам противоположна връзка, че го слушат с интерес. "

Повече за театралния аспект на спектакъла можете да чуете от Снежина Петрова в звуковия файл.