Сн. БГНЕС Карл Маркс е съвременна икона на популярната култура.

Сн. БГНЕС

Карл Маркс е модерна икона на известната просвета. За едни той е Спасител, за други е Сатана, само че за всички към този момент се е трансформирал в актуален мит и легенда наред със Супермeн, Мики Mаус, капитализма, Шварценегер, демокрацията и Холивуд. Така както Омир Симпсън (от сериала „ Семейство Симпсън”) " предвиди” избирането на Доналд Тръмп за президент десетилетие преди събитието, по този начин и Маркс се смята, че е планувал рецесията на финансовите пазари от 2008 година още през XIX век.

Тоест като на всеки мит, по този начин и на Маркс му се приписват демонични оракулски качества, както и авторството на хрумвания, които мъчно могат да бъдат счетени за негови лични. По този метод през днешния ден той е профет на глобализацията, изобретател на бизнес цикъла, пионер на разбора на рецесиите на капитализма… Да, в някакъв смисъл Маркс има приноси в тези сфери, само че там той нито е неповторим, нито е първопроходец, нито пък е най-важният създател.

За сметка на това неповторимите Марксови позиции – тези, които в действителност го характеризират като мъдрец и бунтовник, доста постоянно биват неглижирани или напряко пропускани като нещо отегчително и демоде. Три са главните тези, без които неговото обучение няма особена " добавена стойност”: властта, употребата и революцията.

И трите са политически хрумвания, което е в някакъв смисъл иронично за мъдрец, който редуцира политиката до стопанска система – до " надстройка” на икономическата " база”.

ВЛАСТТА

Маркс е анархист – той отхвърля нуждата от власт в едно добре уредено общество. В комунизма страната с всички нейни органи за проведено принуждение би трябвало просто да изчезне и обществото да премине към самоорганизация. От тази позиция през днешния ден Маркс би могъл да стане член на всяко либертарианско общество, което громи нуждата от власт, престиж и страна.

Това, което би скарало Маркс с либертарианците, е пътят до самоорганизацията на обществото. Той предлага да се мине косо до това положение посредством елиминирането на частната благосъстоятелност върху средствата за произвеждане. Като просвещенски мъдрец Маркс счита устрема към независимост и автономност за мотор на историята – неговата философия е еманципаторска. За разлика от учителя си Хегел обаче, той вижда този блян и неговите ограничавания главно в материални и публични структури, а не хрумвания. Тези структури са борещите се съсловия, и най-много икономическата база, обслужвана политическата надстройка. Или, в случай че използваме клишето, мотор на историята е диалектиката сред производителни сили и индустриални връзки.

През голямата част на тази история едни хора са имали и властвали над други хора. Властта и собствеността са били едно и също нещо и в робовладелството, и във феодализма. Едва капитализмът освобождава масите от това да бъдат безусловно притежавани от господарите си – и по тази причина, както и поради изумителната му продуктивност, Маркс му е сериозен " фен”. С капитализма всички стават официално и политически равни – масите получават цивилен права. Но това не е задоволително за Маркс поради втората му значима концепция – употребата.

ЕКСПЛОАТАЦИЯТА

Въпреки че капитализмът официално освобождава хората от това да са благосъстоятелност на други, те още веднъж попадат в иго по по-перфиден метод – биват ограбвани, без да го виждат. За да проработи концепцията за ограбването, Маркс употребява по този начин наречената трудова доктрина за цената (открита преди него), съгласно която полезността в дадена стока зависи от количеството вложен труд в нея. И в действителност, в случай че създадем социологическо изследване, ще забележим, че зад всяка стока в актуалното общество стои някакво усреднено количество вложен труд.

Да кажем приблизително един стол се създава за 1 час от един приблизително добър служащ, което му дава междинна стойност за обществото от 1 лев. Да кажем, че в същото това общество един приблизително добър служащ може да бъде нает за 100 лв. на месец, с цел да прави столове. Ако той работи 240 часа на месец (т.е. всеки ден по 8 часа без почивен ден), ще създаде 240 стола или 240 лв.. От тях притежателят на предприятието ще му прибере 140 и ще му даде единствено 100. Ерго, служащият, който не има предприятието (т.е. средствата за производство), е ощетен и ограбен – т.е. експлоатиран.

РЕВОЛЮЦИЯТА

Нещата съгласно Маркс не могат да се оправят по кротичък, политически път. Политиката е просто инструмент за задълбочаване и подсилване на употребата на класата на служащите – на пролетариата от класата на капиталистите. Затова единственият излаз е посредством принудително отменяне на политическия строй, който поддържа тази употреба – т.е. гражданска война. Теорията на Маркс е доктрина на екзистенциален спор – или едните, или другите. В това тя си наподобява с теорията на Карл Шмит за политиката – безконечен спор сред „ приятели” и „ врагове”.

Проблемът на Марксовото творчество е, че и трите му централни хрумвания са в действителност неверни, само че за сметка на това са атрактивни и рискови.

ИЛЮЗИЯТА НА АНАРХИЗМА

Властта не е просто доминация и принуждение. В един комплициран свят тя е освен неизбежна, само че в действителност може да е потребна. Властта компенсира на индивида неналичието му на експертиза по доста въпроси, по този начин както докторът му оказва помощ да се излекува. Оставяйки се във властта на лекарите, ние не губим свободата си, а просто се грижим по рационален метод за здравето си. Всеки самолекувал се с " Google “ ще разбере мъдростта на тази позиция.

Властта е също по този начин правилникът за придвижване по пътищата. От позиция на разсъдъка е все едно дали тръгваме на зелено или синьо и дали караме от ляво или дясно на пътя. Но е добре да има едно само властово решение по този въпрос. И е добре да не се договаряме всеки ден отначало по него.

Властта е също по този начин нужна регулация. Всички имат интерес да строят по морето и в Банско, само че в случай че всички го създадат по едно и също време, ще бетонират и двете. Ако няма съответна власт това се е случвало и ще се случва.

Отхвърляйки въобще концепцията за законна власт, Маркс се нарежда в един маргинален лагер, в който компания му вършат само философските анархисти и либертарианците. Огромното болшинство от хората през днешния ден са с републикански настройки, зародили още от времето на политеята на Аристотел. Властта е законна тогава, когато се упражнява от болшинството в полза на обществото като цяло. Този всъщност либерален блян е отритнат от Маркс в името на анархистка химера, която той по този начин и не развива задоволително безапелационно.

ИЛЮЗИЯТА НА ЕКСПЛОАТАЦИЯТА И ПЪТЯТ КЪМ ТОТАЛИТАРИЗЪМ

Много разногласия са се водили за трудовата доктрина за цената, която Маркс употребява. Съвременната стопанска система дефинира цената на стоката, която е значим знак за стойност, като пресечната точка на търсене и предложение (а не посредством инвестиции труд в нея). Търсенето и предлагането допускат независимост на договаряне сред индивидите и дарба всеки да преценя цената на стоката.

Но да приемем за миг, че Маркс е прав да обвързва цената с труда – в последна сметка, в случай че се направи регресионен разбор на цената на всички артикули, най-вероятно ще се откри корелация с количеството труд, вложено в тях. Това е описателно правилно – въпросът е какво следва нормативно от едно сходно изказване? С други думи, кой има правото да дефинира цената на обособените артикули и кой носи отговорността за това определение?

На този политически въпрос Маркс и капитализмът дават друг отговор. В капиталистическата система индивидите – всеки един от тях – имат право да дефинират цената като участници на пазара. Един с труда си, различен с предприемаческите си умения и така нататък Те могат да бъркат в преценката както самостоятелно, по този начин и групово – в първия случай се стига до самостоятелна загуба, а във втория до огромни рецесии като през 2008 година

Маркс не харесва тази самостоятелна независимост, и с цел да я анулира, я показва в черните краски на „ експлоатацията”. Да си представим обаче, че неприятен бизнесмен наеме служащ за произвеждане на столове и му даде 100 лв. заплата, против което служащият създаде 240 стола. Те се оказват обаче неуместни за седене и грозни на тип и никой не ги купува. Работникът получава своите 100 лв. заплата, а предприемачът генерира 150 лв. загуба (заплатата плюс материали и пр.) Кой е ограбен и експлоатиран в този случай? Капитализмът твърди, че това е разследване на понасянето на отговорност за свободно решение – предприемачът е рискувал и е изгубил. Никой не го е експлоатирал, нито обрал. Същото е и с служащия, който се е цанил да създава столове при този шеф – и той е направил неверна преценка.

Да приемем за миг, че тази независимост на договаряне е в действителност някакъв корен на злото и би трябвало да бъде изтръгната. Каква е Марксовата опция? Тя е властова – цената на стоките и това кой и какъв брой създава от тях се дефинира командно от страната. Тук пътят до командната стопанска система и тоталитарната страна е бърз и директен. Има потребност от тотална власт, коята подменя пазара и задава повсеместен проект за произвеждане на артикули и услуги – от галактически кораби до тоалетна хартия. Свободата както на предприемачеството, по този начин и на труда да избира шеф, се анулират и се стига до развития социализъм, където всеки има жителство в избран град и е назначен на някаква работа до живот. А тривиални решения като формата на вратата на " Трабанта” да вземем за пример, се вземат централно и напряко от Народното събрание.

С други думи, с цел да се бори с употребата, Маркс трансферира властта за установяване на цената в ръцете на властта. Тя може – и исторически е била – партийната върхушка, авангард на пролетариата. Това следва от концепцията на Маркс за пролетарска тирания, която да унищожи класите и по-късно да се анулира самата, като се стигне до самоорганизация на обществото. Но даже решенията да не се вземат от партийна върхушка, а от болшинството от хората, властта още веднъж ще е тоталитарна – тя ще взема решение всеки въпрос за цената за всяка стока, тя ще постанова на индивидите унифицирана ценово-стойностна листа на света. Тоест в случай че хората нямат свободата да дефинират сами какво има стойност, какво би трябвало да се създава и купува, и в случай че не могат да носят отговорност за този избор – то тогава това ще го прави властта.

В този смисъл анархистът Маркс става профет на тоталната, тоталитарната власт, която се вмъква във всекидневните решения, даже в интимния свят на хората. В името на един измамлив анархистичен блян, той в действителност става юрист на тоталитарима. Този тоталитаризъм не е небивалица на Ленин, Сталин или Мао. Просто няма метод без огромно, всеобщо принуждение да отнемеш свободата на хората да вземат решение какво си коства и какво не си коства да вършат, и да я замениш с гигантска командно-административна машина.

РЕВОЛЮЦИЯТА ИЛИ НЕИЗБЕЖНОСТТА НА НАСИЛИЕТО

Поради упоменатия проблем е ясно, че за Маркс революционното принуждение е наложителност – може би той не си е представял гигантската загуба на живот в Съюз на съветските социалистически републики, Китай, Кампучия и така нататък, само че по този начин или другояче е калкулирал, че избрана загуба на живот си " струва” за реализиране на идеала.

Цивилизованият свят потегля по друг път обаче. Път на договаряне, на промени, на еволюционни промени. Създава се обществената страна с придобивки като универсално обществено обезпечаване и опазване на здравето, публично обучение и така нататък Правата на служащите се пазят от профсъюзи и регулация. Създават се държавни буфери и регулаторни и контролни органи в опит да се избегнат или смекчат рецесии на пазарите. Това не са идеални решения и те имат потребност от непрекъсната фина конфигурация. Но те са надалеч по-ефективни, хуманни и рационални от тоталитаризма, предлаган от Маркс. Най-важното, всички тези механизми резервират свободата на индивидите да дефинират стойностното в живота и не водят до командно-административна насила на гигантско ниво.

В този смисъл е най-малкото неточно на Маркс да му се приписва напредъкът, който човечеството записва от " Новия курс “ на Рузвелт насам със основаването на страната на благоденствието. Ако Маркс е имал роля за този напредък, то тя е била ролята на плашилото, което е подтикнало по-разумни решения. Но тези решения несъмнено не са Марксови или даже марксистки.

Рационалната рецензия сама по себе си не е лишила митичния статус на никого. Масовите икони на съвремието – от Маркс до Тръмп – поляризират: те са или ненавиждани, или обичани. В последна сметка митът е въпрос и на религия, и на страст. Но в случай че нещо значимо може да бъде научено от Маркс, това е задължението да се опиташ да схванеш света си и (ако трябва) да го промениш. А в случай че сгрешиш в разбора и дейностите си, отговорността е твоя, а не на диалектиката на производителни сили и индустриални връзки.