Политическата несигурност донесе най-ниските нива на публични инвестиции от 25 години насам
Смятаме, че потреблението на семейства ще продължи да бъде главен мотор на растежа на българската стопанска система. Това съобщи в студиото на Money.bg Кристофор Павлов, основен икономист на УниКредит Булбанк България. " Това обаче, което ще докара до известно ускорение на растежа през тази година спрямо предходната година, най-много ще пристигна от повече вложения и в някаква степен ще пристигна по линия на повече разходила страна на държавното управление ", добави още той.
Гостът означи, че вложенията са на доста ниско равнище сега, което е систематичен проблем на българската стопанска система от доста години. На процедура, вложенията са по-малко от спестяванията в страната.
" Това добре се вижда и през салдото на настоящата сметка. Темповете, с които нарастат вложенията приблизително са едвам към 2% през последните близо 10 години. Така че това е посоката, от която, в случай че нещо позитивно стартира да се случва в българската стопанска система, би трябвало да дойдат импулсите, т. е. би трябвало да забележим повече вложения ", безапелационен бе Павлов.
Той направи съмнение, че частният бранш няма да усили вложенията си и те ще останат някъде на равнище от към 17% от Брутният вътрешен продукт за цялата стопанска система, колкото бяха и през предходната година. " Дори най-вероятно може да се чака прочут спад в вложенията, въпреки и най-малък, на фона на увеличението на несигурността, провокирана от изострянето на комерсиалната война ", разяснява гостът.
" Ние считаме, че траялата близо 4 години политическа сигурност в страната имаше отрицателен резултат във връзка с вложенията на обществения бранш. Смятаме, че има връзка сред обстоятелството, че вложенията на обществения бранш стигнаха до равнище от малко над 3% от Брутният вътрешен продукт, което е исторически едно от най-ниските равнища, следени през последните 25 години ", разкри още той.
Що се отнася до приходите в бюджета и постижими ли са те, Павлов разяснява по този начин:
" Правителството има проект да събере сума, която подхожда още на 3% от Брутният вътрешен продукт и упоритостта на държавното управление е това да стане посредством ограничения за съкращаване на сивата стопанска система.
За да дойдат 3% от Брутният вътрешен продукт, нарастване на данъчно-осигурителните доходи в стопанска система, която има 30% сив бранш и в която равнището на данъчно облагане на единица Брутният вътрешен продукт е някъде към 30%, значи, че от 30% сивият бранш би трябвало да бъде сведен до към 21-22% за година.
Това наподобява много амбициозно. "
Главният икономист на УниКредит Булбанк разяснява още, че сива стопанска система, която е ¼ или 1/3 от стопанската система значи, че има сериозен систематичен проблем. Затова и е доста значимо министерството на финансите да продължи с ограниченията за редуцирането й.
Друго нещо, което може би ще донесе в допълнение доходи в бюджета е осъзнаването, че България има стопанска система, в която от позиция на заетостта имаме прекалено много самонаети.
Той прегледа сюжет, при който държавното управление съумява да извърши половината от тази " амбициозна задача ", т. е. приходите ще набъбнат с 1,5% от Брутният вътрешен продукт. " Това е нашият главен сюжет за това, което ще се случи в бюджета през тази година. И с цел да се случи това нещо, това би трябвало да докара до растеж на данъчно-осигурителните доходи от порядъка на 15% на годишна база.
Цветанка Минчева: Банковият бранш е един от стълбовете на растежа на българската стопанска система
За нас е неоспорим фактът, че влизането ни в Еврозоната е положително, съобщи тя пред Money.bg
В момента имаме данни за първите два месеца на годината и те показват, че данъчно-осигурителните доходи са нарастнали с 13,3%. Това демонстрира, че държавното управление се движи малко зад задачата си ", разкри Павлов.
По мотив на тежък сюжет в икономическата война сред Съединени американски щати и Европа, при ставка от над 30%, " сътрудниците в Милано считат, че може да се стигне до продължителна и дълбока криза в Европа ". Това значи 3 поредни години със спад на икономическия напредък от порядъка на 5% пункта кумулативно за идващите 3 години.
" Това е много сериозна, дълбока и продължителна криза. При подобен сюжет, съгласно моделите, които те са употребявали, с цел да пресмятат импликациите за българското стопанство, в България може да се стигне до криза като през 1926 година, т. е. една-единствена година на негативен стопански напредък.
Разбира се, считам, че сме надалеч от подобен сюжет. Той съществува, само че въпреки всичко това е сюжет с висок степен на риск и със относително дребна възможност да се материализира ", безапелационен бе гостът.
Целия диалог гледайте във видеото!
Гостът означи, че вложенията са на доста ниско равнище сега, което е систематичен проблем на българската стопанска система от доста години. На процедура, вложенията са по-малко от спестяванията в страната.
" Това добре се вижда и през салдото на настоящата сметка. Темповете, с които нарастат вложенията приблизително са едвам към 2% през последните близо 10 години. Така че това е посоката, от която, в случай че нещо позитивно стартира да се случва в българската стопанска система, би трябвало да дойдат импулсите, т. е. би трябвало да забележим повече вложения ", безапелационен бе Павлов.
Той направи съмнение, че частният бранш няма да усили вложенията си и те ще останат някъде на равнище от към 17% от Брутният вътрешен продукт за цялата стопанска система, колкото бяха и през предходната година. " Дори най-вероятно може да се чака прочут спад в вложенията, въпреки и най-малък, на фона на увеличението на несигурността, провокирана от изострянето на комерсиалната война ", разяснява гостът.
" Ние считаме, че траялата близо 4 години политическа сигурност в страната имаше отрицателен резултат във връзка с вложенията на обществения бранш. Смятаме, че има връзка сред обстоятелството, че вложенията на обществения бранш стигнаха до равнище от малко над 3% от Брутният вътрешен продукт, което е исторически едно от най-ниските равнища, следени през последните 25 години ", разкри още той.
Що се отнася до приходите в бюджета и постижими ли са те, Павлов разяснява по този начин:
" Правителството има проект да събере сума, която подхожда още на 3% от Брутният вътрешен продукт и упоритостта на държавното управление е това да стане посредством ограничения за съкращаване на сивата стопанска система.
За да дойдат 3% от Брутният вътрешен продукт, нарастване на данъчно-осигурителните доходи в стопанска система, която има 30% сив бранш и в която равнището на данъчно облагане на единица Брутният вътрешен продукт е някъде към 30%, значи, че от 30% сивият бранш би трябвало да бъде сведен до към 21-22% за година.
Това наподобява много амбициозно. "
Главният икономист на УниКредит Булбанк разяснява още, че сива стопанска система, която е ¼ или 1/3 от стопанската система значи, че има сериозен систематичен проблем. Затова и е доста значимо министерството на финансите да продължи с ограниченията за редуцирането й.
Друго нещо, което може би ще донесе в допълнение доходи в бюджета е осъзнаването, че България има стопанска система, в която от позиция на заетостта имаме прекалено много самонаети.
Той прегледа сюжет, при който държавното управление съумява да извърши половината от тази " амбициозна задача ", т. е. приходите ще набъбнат с 1,5% от Брутният вътрешен продукт. " Това е нашият главен сюжет за това, което ще се случи в бюджета през тази година. И с цел да се случи това нещо, това би трябвало да докара до растеж на данъчно-осигурителните доходи от порядъка на 15% на годишна база.
Цветанка Минчева: Банковият бранш е един от стълбовете на растежа на българската стопанска система
За нас е неоспорим фактът, че влизането ни в Еврозоната е положително, съобщи тя пред Money.bg
В момента имаме данни за първите два месеца на годината и те показват, че данъчно-осигурителните доходи са нарастнали с 13,3%. Това демонстрира, че държавното управление се движи малко зад задачата си ", разкри Павлов.
По мотив на тежък сюжет в икономическата война сред Съединени американски щати и Европа, при ставка от над 30%, " сътрудниците в Милано считат, че може да се стигне до продължителна и дълбока криза в Европа ". Това значи 3 поредни години със спад на икономическия напредък от порядъка на 5% пункта кумулативно за идващите 3 години.
" Това е много сериозна, дълбока и продължителна криза. При подобен сюжет, съгласно моделите, които те са употребявали, с цел да пресмятат импликациите за българското стопанство, в България може да се стигне до криза като през 1926 година, т. е. една-единствена година на негативен стопански напредък.
Разбира се, считам, че сме надалеч от подобен сюжет. Той съществува, само че въпреки всичко това е сюжет с висок степен на риск и със относително дребна възможност да се материализира ", безапелационен бе гостът.
Целия диалог гледайте във видеото!
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ