Смятам, че в повечето случаи определяме дали един филм е

Смятам, че в множеството случаи дефинираме дали един филм е прекрасен или не по това в какво въодушевление се намираме сега, в който го гледаме. И колкото по-близко усещаме една история, колкото привиждаме нещо от себе си у нея, толкоз по-добра оценка му даваме. Ето за какво когато моя другарка назова “Моята разходка в дивото ” “филмче ”, се почувствах объркана и разколебана да напиша усещанията си от него. Защото чаках месеци този филм (първо гледах  “Tracks ”, за който писах тук) и историята ме сграбчи и понесе от първия до последния момент; по никакъв начин не я почувствах някаква си  “историйка ”, а напротив – на часа се доставих с книгата, потънах в карти, фотоси и разкази на хора, били в дивото...Рийз Уидърспун ми е обичана. Забелязали ли сте, че постоянно играе оцеляващи персонажи – от “Професия русокоска ” през “Изборите ”, та до “Walk The Line ” в героините й постоянно има нещо борбено и мотивиращо. Ето за какво когато гледаш откриващата сцена на кино лентата, в която героинята губи едната си обувка, до момента в който си изважда нокът, към този момент знаеш, че това нежно създание ще успее да стигне където е тръгнало.

Изглежда, че и в живота Рийз е интелигентна и борбена жена, тъй като в Холивуд, където актрисите над 30 години нямат необикновен избор на функции, тя се бори и търси своя път, занимавайки се със смислени персонални планове като  “Не казвай довиждане ”, например, където остава единствено продуцент в последния миг, а за ролята е предпочетена Розамунд Пайк.

“Моята разходка в дивото ” обаче няма по какъв начин да пропусне. Филмът е сниман по книгата с същинската история на Шерил Стрейд (няма по какъв начин да спестя слабата си оценка за несъответстващ превод на заглавието й), която търси духовния си мир, поемайки сама на дълъг път. Това е същински маршрут, разпрострян се от Мексико до Канада, който стартира от пустинята Мохаве до Каскадите (или назад, което е по-предпочитаният и елементарен вариант). Шерил няма никакъв опит, има раница, която явно тежи доста повече от нея, и единственото предпочитание да се махне от саморазрушителния си живот, оставяйки единствено това, което майка й е заложила у нея. И да се пречисти. Докато върви, не й се случва нищо изключително рисково и приключенско – по този начин и не среща мечка гризли или нещо сходно, което би украсило с рискован дух този филм. Но съгласно мен това е изцяло съзнателно – историята е за заплахите, които са в главата на героинята, нейните размишления за живота и отговорът на въпроса къде е в действителност дивото.

Рийз Уидърспун е същинска. На 38 години поема предизвикването да изиграе 26-годишната Шерил без боязън, в съвършена физическа форма, без напудреност и надменност, а с цялата искреност, на която е способна. Вероятно по тази причина аз персонално на 22 февруари мощно ще й притискам палци да получи “Оскар ”, макар че зад врата й диша Джулиан Мур, и има за какво!

Другата актриса от “Моята разходка в дивото ”, която бих желала да видя със статуетка, е номинираната за поддържаща роля Лора Дърн, която играе Боби, майката на Шерил. Още една мощна жена, която не се тормози да изиграе майката, без значение че с Рийз Уидърспун имат десетина години разлика. Боби е индивидът, след който Шерил потъва в дивото. Тя е светлината в живота на щерка си, раздала е цялата обич на децата си, като че ли незасегната от ужасния си брак, белязан от принуждение.

Гледайте “Моята разходка в дивото ”. Има смисъл – даже без екзистенциални мисли, a единствено с цел да се мотивирате да обуете обувките и да се качите на Витоша измежду природата. Планината пречиства.