Смятам, че трябва да си много дързък човек, за да

Смятам, че би трябвало да си доста дръзновен човек, с цел да направиш от романа на Елена Феранте " Гениалната другарка " минисериал. Беше въпрос на време, тъй като хората по света заобичаха книгата и заговориха за нея, както рядко се случва. Докосна доста сърца, доста другарства. Дали да гледаш на екрана Лила и Елена даже е мъчно решение, в случай че си чел романа. Изобщо не мога да си показва какво е да носиш тежестта да избереш Лила и Елена измежду 9000 претенденти, да отговориш на упованията на милиони фенове. Но по всичко проличава, че Елена Феранте, която е и сценарист тук, и Северио Костанцо, безстрашният режисьор на " Гениалната другарка ", са се справили чудесно. А HBO, които застанаха зад този план, ще го включат в късия лист на най-успешните си продукции. 

Представяме ви режисьора на " Гениалната другарка " Северио Костанцо. 

 

Как бихте описал  „ Гениалната другарка “?

„ Гениалната другарка “ е  история, която споделя за другарството през един цялостен  живот. Действието се развива в Неапол през 50-те години и приключва в Торино през 2010 година В центъра на сюжета е другарството, но защото е през целия живот, всичко е в него. Много е мъчно да се опише, тъй като е галактика, която се събира. Разбира се това е акомодация на книгата на Елена Феранте.

Как избрахте Лила и Елена?

На кастинга се явиха 8000 - 9000 души,  а ние търсехме четири актриси. Две девойки и две дами.

В началото мислехме, че ще намерим мъчно Лила, тъй като тя е гениалната другарка, тъй че трябваше да е тъкмо това, което е Лила в книгата. Но бях сюрпризиран, тъй като намерихме Лила по-лесно от Елена, тъй като Лила е като склуптура, беше ясно какво тъкмо търсим.

Елена пък е разказвачът, тъй че тя би трябвало да е на сцената от самото начало. Но от време на време тя би трябвало да изчезне, с цел да даде място на Лила да се изяви. Така че беше по-трудно да се откри Елена. Но сега, в който видяхме четирите – Гая, Маргарита, Лудовика и Елиза – нямахме никакво подозрение, че това са те. Търсенето им беше дълъг развой, само че откакто ги видяхме, знаехме, че са верните за функциите.



Как се приспособява една толкоз обичана книга за дребния екран?

В началото аз се влюбих в книгата като четец. Щом един път обичаш книгата, е доста по-лесно да я трансформираш за екрана, тъй като знаеш тъкмо какво търсиш. Познаваш страстите, които ти е дала. Не ме беше страх, тъй като аз по никакъв метод не желаех да се боря с романа, просто тъй като го обичам.

Но всичко е мъчно, когато адаптираш разказ. Но е въпрос на работа. Веднъж, като си достигнал центъра на страстта, това, което си почувствал, когато си чел  книгата, останалото идва естествено. Освен това Елена Феранте написа сюжета дружно с нас. Ние работехме дружно от самото начало и това беше доста значимо, с цел да се направи сериозна акомодация.

Как се чувствахте по време на кинофестивала във Венеция тази година, където представихте „ Гениалната другарка “?

Това беше четвъртият път за мен във Венеция. Обичам киното, тъй че се почувствах като вкъщи си, незавимо че ми беше мъчно. Защото доста хора са увлечени от киното, тъй че в случай че не харесат нещо, могат да са в действителност брутални. Но това е правилото на играта. Аз съм киноман и имам същата пристрастеност.

Така че се радвах на опцията да споделим кино лентата на фестивала с хора, с които споделяме същата пристрастеност. Беше чест, тъй като „ Гениалната другарка “ е ефирен сериал, не е навръх мястото си там. Но фактът, че бяхме поканени на толкоз добър фестивал, с цел да представим два епизода, беше чест самичък по себе си.



Можете ли да опишете сцената с куклите от първия епизод. Какво значи тази сцена за двете деца, които стартират своето огромно другарство?