Днес отбелязваме Еньовден
Смята се, че на Еньовден другите треви и билки имат най-голяма лечебна мощ, изключително на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на слънцето. Жените – баячки, магьосници, вървят сами и берат билки, с които след това лекуват и вършат вълшебства. Набраните за зимата билки би трябвало да са „ 77 и половина “ – за всички заболявания и за, заболяването без име.
Еньовден (Яневден, Яновден, Иванден, Адриан, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка) е празник в българския национален календар, който се празнува на 24 юни всяка година.
На същата дата Източноправославната хриситянска черква празнува Рождение на Св. Йоан Кръстител, с цел да може да се приспособява към предхристиянските обичаи. Вследствие на това се празнуват и именните дни на Еньо или Яне. В другите географски области името се произнася по друг начин – в Област София името на празника е Яневден, в Струга – Иванден, в Охрид – Ивъндън, във Велико Търново – Иван Бильобер или Драгийка.
Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, по тази причина и доста от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното величие и култа към него.
На този ден своя имен ден честват всички с имена Енчо, Еньо, Иван, Иванка, Иванчо, Иванка, Ивелин, Ина, Инчо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Дилян, Диляна, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея/Деа, Деяна/Деана, Билян, Биляна и всички с имена на билки. (В описът на имената са включени всички, етимологично свързани със старобългарското пояснение на Еньовден, като Еднажден, или езически – „ Летен Игнажден “). Задължителен е обичаят за всеобщо къпане.
Коренът на празника е обвързван със славянските фолклорни обичаи и има доста точни сходства в обичаите на всички славянски нации. В Русия празникът се назовава Иван Купала и се счита за езически национален празник. В Украйна името е Ивана Купала (Купайла), в Беларус името е Купалле. Източните славяни означават празника с обичайно нощно къпане в нощта преди Иван Купала.
Също има наложително огън, който се прескача, а към него се танцува. Също както в България, се берат билки и се счита, че те имат най-голяма мощ точно в тази нощ. В Полша празникът се назовава Ноц Швентоянска (Свети Иванова нощ) и е обвързван с сходни национални ритуали: палене на огньове и прескачането им, палене на сламена кукла, къпане в реките, бране на билки и закичване на девойките с венци.
Според националната религия
от този ден продължителността на деня стартира да понижава, а годината клони към зима. Преди Слънцето да поеме дългия си земен път, то стопира да си почине, и окъпано в „ живата вода “, изгрява доста рано сутринта на Еньовден, с цел да се елементарни със света, който няма да види до следващата година, а в нощта против празника водата придобива особена магическа мощ.
Еньовден (Яневден, Яновден, Иванден, Адриан, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка) е празник в българския национален календар, който се празнува на 24 юни всяка година.
На същата дата Източноправославната хриситянска черква празнува Рождение на Св. Йоан Кръстител, с цел да може да се приспособява към предхристиянските обичаи. Вследствие на това се празнуват и именните дни на Еньо или Яне. В другите географски области името се произнася по друг начин – в Област София името на празника е Яневден, в Струга – Иванден, в Охрид – Ивъндън, във Велико Търново – Иван Бильобер или Драгийка.
Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, по тази причина и доста от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното величие и култа към него.
На този ден своя имен ден честват всички с имена Енчо, Еньо, Иван, Иванка, Иванчо, Иванка, Ивелин, Ина, Инчо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Дилян, Диляна, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея/Деа, Деяна/Деана, Билян, Биляна и всички с имена на билки. (В описът на имената са включени всички, етимологично свързани със старобългарското пояснение на Еньовден, като Еднажден, или езически – „ Летен Игнажден “). Задължителен е обичаят за всеобщо къпане.
Коренът на празника е обвързван със славянските фолклорни обичаи и има доста точни сходства в обичаите на всички славянски нации. В Русия празникът се назовава Иван Купала и се счита за езически национален празник. В Украйна името е Ивана Купала (Купайла), в Беларус името е Купалле. Източните славяни означават празника с обичайно нощно къпане в нощта преди Иван Купала.
Също има наложително огън, който се прескача, а към него се танцува. Също както в България, се берат билки и се счита, че те имат най-голяма мощ точно в тази нощ. В Полша празникът се назовава Ноц Швентоянска (Свети Иванова нощ) и е обвързван с сходни национални ритуали: палене на огньове и прескачането им, палене на сламена кукла, къпане в реките, бране на билки и закичване на девойките с венци.
Според националната религия
от този ден продължителността на деня стартира да понижава, а годината клони към зима. Преди Слънцето да поеме дългия си земен път, то стопира да си почине, и окъпано в „ живата вода “, изгрява доста рано сутринта на Еньовден, с цел да се елементарни със света, който няма да види до следващата година, а в нощта против празника водата придобива особена магическа мощ.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ