Добре дошли в месец твирем на 7527 г. барс
Смайващо е многообразието от способи, по които човечеството е изчислявало или продължава да пресмята времето - праисторически календари с внезапни и възли, египетски, вавилонски, древногръцки, китайски, византийски, еврейски, римски, юлиански, григориански, новоюлиански мюсюлмански календар, календари на Омар Хаям, на маите, на Френската гражданска война (1789 г.).
Целият този голям брой способи непроменяемо е срещал една огромна компликация - тропичната година (интервалът от време сред две поредни прекосявания на Слънцето през точката на пролетното равноденствие) не се състои от цяло число денонощия. Дължината ѝ е 365 денонощия, 5 часа, 48 минути и 46 секунди, до момента в който нормалният човешки времеви цикъл се основава на промяната на деня и нощта, на светлината и тъмнината, на работата и почивката. Тези спомагателни часове и минути натрупват с времето голяма неточност.
Юлианският календар да вземем за пример изостава с едно денонощие за 128 години, до момента в който григорианският, по-който се ориентираме в този момент, избързва с едно денонощие за 3280 година А при новоюлианския календар, създаден от сръбския астроном Милутин Миланкович, с цел да не се постанова приемането на католическия григориански календар в православните страни, неточност от едно денонощие се натрупва за цели 43 500 година
В момента у нас в действие е григорианският календар, само че при основаването на българската държава през 681 година е било признато прабългарското летоброене. Прабългарските племена са заимствали своя 12-годишен цикъл, както и множеството източни нации, от китайците. Оказва се обаче, че античният български календар е смайващо добър - несъмнено по-точен от григорианския и се разграничава от астрономическия едвам с няколко секунди.
Именно по тази причина през 1976 година той е приет от ЮНЕСКО за най-съвършения в света. Учените от организацията на Организация на обединените нации за културно и историческо завещание били изумени от гениалното решение на математическата задача с цифрата 365.
Източникът, от който главно е почерпена информация за календарната система на прабългарите, е Именникът на българските ханове. В този къс текст, открит в Русия, има 12 двойки думи на прабългарски език, които са избрани като календарни понятия. За свързването им с действителни събития се употребяват документите на византийски историци, разказващи за описаните в Именника събития.
Много скъпи сведения са извлечени и от т.нар. Чаталарски надпис - издълбан върху каменна колона по поръчка на хан Омуртаг. Той е открит през 1905 година край село Чаталар (сега Хан Крум, до Шумен) от археолога Рафаил Попов. Надписът съдържа двойно датиране на събитие по античния български календар и по летоброенето на Източната Римска империя, което оказва помощ за определяне на съответните дати.
С проучването на календара са се занимавали ред български учени, измежду които проф. Васил Златарски, Димитър Съсълов, Йордан Вълчев, Петър Добрев, доцент Васил Умленски, проф. Моско Москов и др. През 1979 година акад. Кирил Серафимов декларира: “По своите качества употребяваният от прабългарите в течение на доста хилядолетия календар може да бъде отвеян към най-хубавото, основано от човечеството в тази област ”.
Какво съставлява календарът
Той е безоблачен. За начална негова дата се приема 21 декември 5506 година пр.Хр., т.е. съвпада почти изцяло с 5505 г. пр.Хр. по григорианския календар. А годината стартира точно на 21 декември, тъй като това е най-късият ден - зимното слънцестоене. Той е бил независима календарна единица - нулев ден, Ени-Алем. Сега се назовава Енинден или Идинажден (Млада година, Млад ден, Идинак). Както доста други празници на античните българи, той е оприличен с огромен християнски празник, в тази ситуация с Игнажден. Този ден не е взел участие в никой месец, не е бил включен и в никоя седмица. Той е бил ден за празнуване на новата година.
Останалите 364 дни от елементарната (невисокосна) година са се разпределяли в 4 еднакви тримесечия (сезона) по 91 дни, или 13 седмици, съответстващи на астрономическите сезони зима, пролет, лято и есен. Това е разрешавало годината, както и всеки сезон, да стартира постоянно в неделя - първия ден от седмицата на античните българи.
Според календара първият месец от всеки сезон има 31 дни, останалите два - по 30. Всяка четвърта година е високосна - от 366 дни. Тя се разграничава от елементарната единствено по това, че след шестия месец има втори нулев ден (Ени-Джитем, " Слънчовден " ), който е в най-дългия ден на годината - лятното слънцестоене. " Слънчовден " също не е взел участие в никой месец, не е бил включен и в никоя седмица. Сега той се свързва с Еньовден - огромен християнски празник, оприличен с значим празник на античните българи, което разрешава практикуването на старите езически традиции даже и в този момент.
Впрочем още през 1963 година Димитър Съсълов е забелязал, че древнобългарските национални празници са близки по време до християнските празници на дунавските българи. Той изяснява това с обстоятелството, че след насилственото покръстване и Борисовото кръвопролитие в 866 година българските обреди и традиции, свързани със остарялата религия, са били преосмислени, пригодени и разпределени към християнските празници, с цел да бъдат те непокътнати в националното поверие, без да се провокират съмнения и преследвания от страна на църквата.
Първото правдиво приравняване на прабългарския календар към днешния е осъществено точно от Съсълов през 1970 година Неговият труд е основен в опитите за вярното разбирането на древнобългарския календар. Новата година в него не е закрепена към несъмнено събитие (както е Рождество Христово в григорианския календар), а към съответна точка от орбитата на Земята при нейното въртене към Слънцето. Затова датата на този ден е плаваща по отношение на григорианския календар в резултат на прецесията на земната орбита. Така целият календар на античните българи се мести по отношение на григорианския календар приблизително с 1 ден на всеки 58,32 години. Календарът е
бил поправен циклично, освен това с огромна точност
Ето по какъв начин:
Тропическата земна година - т.е. времето, за което Земята прави една цялостна обиколка към Слънцето, се равнява на 365,242 190 419 земни дни (365 дни, 5 часа, 48 минути и 45,5 секунди). Така при 365 дни календарната година избързва с към 1/4 ден (5 часа, 48 минути и 45,5 секунди). За 4 години се натрупва почти 1 ден разлика.
Това противоречие постанова промяна с прибавяне на високосен ден един път на 4 години - така наречен ден Бехти, който е добавян в края на 6-ия месец. Тази промяна обаче не е напълно задоволителна, тъй като избързването не е тъкмо с 24 часа, а с 23 часа, 15 минути и 2 секунди. Така и след прибавянето на високосния ден календарът отново стартира да изостава.
Това налагало система от спомагателни корекции, които се състоят в разделянето на календара на интервали.
Най-малкият е 4-годишен и бе упоменат нагоре - прибавянето на спомагателния ден Бехти в края на 6-ия месец. Годините, в които има Бехти, са като сегашните високосни.
Има и други интервали - както в китайския календар, годините са групирани в 12-годишни и 60-годишни цикли. Всяка година в 12-годишния цикъл, който е обвързван с интервала на циркулиране на Юпитер към Слънцето (11,86 г.), носи името на животно. За разлика от китайския календар обаче, първата година не е Мишка, а Свиня. Ето и годините с техните скотски имена съгласно двама от откривателите - Йордан Вълчев и Георги Кръстев:
Имената на годините съгласно
Георги Кръстев
Йордан Вълчев
животно
имена
животно
имена
Свиня
докс
Свиня
докс, док, прасе
Мишка
каран
Мишка
сомор, шъши
Вол
шегор
Вол
шегор, куврат, буза, бусман
Барс
баръс
Тигър
барс, паръс, баръс
Заек
дван
Заек
дванш
Дракон
Хала
Змей
вер, драгун, кала, слав
Змия
Змия
дилом, делян, аттила
Кон
таг
Кон
тек, таг, спокоен, алаша
Маймуна
писин
Маймуна
песин, писин
Овен
Коч
суръх, север, расате
Петел
тох
Петел
тох, тах
Куче
етх
Куче
етх
Месеците в годината пък имали следната номерация: алем (първи), тутом (втори), читем (трети), твирем (четвърти), вечем (пети), шехтем (шести), сетем (седми), есем (осми), девем (девети), елем (десети), елнем (единадесети), алтом, елтем (дванадесети).
Имало е също по този начин и 60-годишен интервал (пет 12-годишни или петнадесет 4-годишни). Този цикъл е условно наименуван от Йордан Вълчев звезден ден. Тъй като 60-годишният цикъл е кратен на 4, той по принцип приключва на високосна година. В края на всеки втори звезден ден, т.е. на всеки 120 години, е отпадал по един високосен ден (подобна промяна се прави и в григорианския календар, където един високосен ден отпада почти на всеки 133 г.).
В подобен случай продължителността на прабългарската година е била 365,241667 междинни слънчеви денонощия. Това значи, че неточност от едно денонощие по отношение на общоприетата астрономическа година се е натрупвала за към 1800 години, или тридесет звездни дни.
За да се пресметна всичко с безспорна акуратност, прабългарите са въвели и още по-големи интервали, основаващи се на звездния ден. Звездната седмица обгръща 420 години и се състои от 7 звездни дни (всеки от по 60 земни години). Във всяка такава седмица първият, третият и петият звезден ден са невисокосни, а вторият, четвъртият и шестият - високосни. Седмият звезден ден по принцип е също високосен, само че при потребност от спомагателна промяна на календара се заменял с невисокосен.
Следва звездният месец, състоящ се от 4 звездни седмици (1680 земни години). Той също може да е " високосен " или " невисокосен ". Логично, звездната година е от 12 такива месеца (20 160 земни години). В звездна година шестият месец е постоянно невисокосен, а останалите - високосни.
А най-последният и максимален интервал в прабългарския календар е звездната ера. При нея корекцията е дефинитивно приключена, по тази причина този интервал няма високосен и невисокосен вид. Състои се от 125 интервала по 4 звездни години (общо 500), което прави 10 080 000 земни години, или 3 681 641 376 земни дни.
А всички тези изчисления демонстрират, че сега съгласно древнобългарския календар сме в месец твирем (четвърти) на 7527 г. барс (тигър) - трета от началото на четиригодието и 27-а от 60-годишния звезден ден. От своя страна четиригодието е 7-о, звездният ден - 7-и, звездната седмица - 2-ра, звездният месец - 5-и, звездната година - първа, и звездната ера - също първа.
Целият този голям брой способи непроменяемо е срещал една огромна компликация - тропичната година (интервалът от време сред две поредни прекосявания на Слънцето през точката на пролетното равноденствие) не се състои от цяло число денонощия. Дължината ѝ е 365 денонощия, 5 часа, 48 минути и 46 секунди, до момента в който нормалният човешки времеви цикъл се основава на промяната на деня и нощта, на светлината и тъмнината, на работата и почивката. Тези спомагателни часове и минути натрупват с времето голяма неточност.
Юлианският календар да вземем за пример изостава с едно денонощие за 128 години, до момента в който григорианският, по-който се ориентираме в този момент, избързва с едно денонощие за 3280 година А при новоюлианския календар, създаден от сръбския астроном Милутин Миланкович, с цел да не се постанова приемането на католическия григориански календар в православните страни, неточност от едно денонощие се натрупва за цели 43 500 година
В момента у нас в действие е григорианският календар, само че при основаването на българската държава през 681 година е било признато прабългарското летоброене. Прабългарските племена са заимствали своя 12-годишен цикъл, както и множеството източни нации, от китайците. Оказва се обаче, че античният български календар е смайващо добър - несъмнено по-точен от григорианския и се разграничава от астрономическия едвам с няколко секунди.
Именно по тази причина през 1976 година той е приет от ЮНЕСКО за най-съвършения в света. Учените от организацията на Организация на обединените нации за културно и историческо завещание били изумени от гениалното решение на математическата задача с цифрата 365.
Източникът, от който главно е почерпена информация за календарната система на прабългарите, е Именникът на българските ханове. В този къс текст, открит в Русия, има 12 двойки думи на прабългарски език, които са избрани като календарни понятия. За свързването им с действителни събития се употребяват документите на византийски историци, разказващи за описаните в Именника събития.
Много скъпи сведения са извлечени и от т.нар. Чаталарски надпис - издълбан върху каменна колона по поръчка на хан Омуртаг. Той е открит през 1905 година край село Чаталар (сега Хан Крум, до Шумен) от археолога Рафаил Попов. Надписът съдържа двойно датиране на събитие по античния български календар и по летоброенето на Източната Римска империя, което оказва помощ за определяне на съответните дати.
С проучването на календара са се занимавали ред български учени, измежду които проф. Васил Златарски, Димитър Съсълов, Йордан Вълчев, Петър Добрев, доцент Васил Умленски, проф. Моско Москов и др. През 1979 година акад. Кирил Серафимов декларира: “По своите качества употребяваният от прабългарите в течение на доста хилядолетия календар може да бъде отвеян към най-хубавото, основано от човечеството в тази област ”.
Какво съставлява календарът
Той е безоблачен. За начална негова дата се приема 21 декември 5506 година пр.Хр., т.е. съвпада почти изцяло с 5505 г. пр.Хр. по григорианския календар. А годината стартира точно на 21 декември, тъй като това е най-късият ден - зимното слънцестоене. Той е бил независима календарна единица - нулев ден, Ени-Алем. Сега се назовава Енинден или Идинажден (Млада година, Млад ден, Идинак). Както доста други празници на античните българи, той е оприличен с огромен християнски празник, в тази ситуация с Игнажден. Този ден не е взел участие в никой месец, не е бил включен и в никоя седмица. Той е бил ден за празнуване на новата година.
Останалите 364 дни от елементарната (невисокосна) година са се разпределяли в 4 еднакви тримесечия (сезона) по 91 дни, или 13 седмици, съответстващи на астрономическите сезони зима, пролет, лято и есен. Това е разрешавало годината, както и всеки сезон, да стартира постоянно в неделя - първия ден от седмицата на античните българи.
Според календара първият месец от всеки сезон има 31 дни, останалите два - по 30. Всяка четвърта година е високосна - от 366 дни. Тя се разграничава от елементарната единствено по това, че след шестия месец има втори нулев ден (Ени-Джитем, " Слънчовден " ), който е в най-дългия ден на годината - лятното слънцестоене. " Слънчовден " също не е взел участие в никой месец, не е бил включен и в никоя седмица. Сега той се свързва с Еньовден - огромен християнски празник, оприличен с значим празник на античните българи, което разрешава практикуването на старите езически традиции даже и в този момент.
Впрочем още през 1963 година Димитър Съсълов е забелязал, че древнобългарските национални празници са близки по време до християнските празници на дунавските българи. Той изяснява това с обстоятелството, че след насилственото покръстване и Борисовото кръвопролитие в 866 година българските обреди и традиции, свързани със остарялата религия, са били преосмислени, пригодени и разпределени към християнските празници, с цел да бъдат те непокътнати в националното поверие, без да се провокират съмнения и преследвания от страна на църквата.
Първото правдиво приравняване на прабългарския календар към днешния е осъществено точно от Съсълов през 1970 година Неговият труд е основен в опитите за вярното разбирането на древнобългарския календар. Новата година в него не е закрепена към несъмнено събитие (както е Рождество Христово в григорианския календар), а към съответна точка от орбитата на Земята при нейното въртене към Слънцето. Затова датата на този ден е плаваща по отношение на григорианския календар в резултат на прецесията на земната орбита. Така целият календар на античните българи се мести по отношение на григорианския календар приблизително с 1 ден на всеки 58,32 години. Календарът е
бил поправен циклично, освен това с огромна точност
Ето по какъв начин:
Тропическата земна година - т.е. времето, за което Земята прави една цялостна обиколка към Слънцето, се равнява на 365,242 190 419 земни дни (365 дни, 5 часа, 48 минути и 45,5 секунди). Така при 365 дни календарната година избързва с към 1/4 ден (5 часа, 48 минути и 45,5 секунди). За 4 години се натрупва почти 1 ден разлика.
Това противоречие постанова промяна с прибавяне на високосен ден един път на 4 години - така наречен ден Бехти, който е добавян в края на 6-ия месец. Тази промяна обаче не е напълно задоволителна, тъй като избързването не е тъкмо с 24 часа, а с 23 часа, 15 минути и 2 секунди. Така и след прибавянето на високосния ден календарът отново стартира да изостава.
Това налагало система от спомагателни корекции, които се състоят в разделянето на календара на интервали.
Най-малкият е 4-годишен и бе упоменат нагоре - прибавянето на спомагателния ден Бехти в края на 6-ия месец. Годините, в които има Бехти, са като сегашните високосни.
Има и други интервали - както в китайския календар, годините са групирани в 12-годишни и 60-годишни цикли. Всяка година в 12-годишния цикъл, който е обвързван с интервала на циркулиране на Юпитер към Слънцето (11,86 г.), носи името на животно. За разлика от китайския календар обаче, първата година не е Мишка, а Свиня. Ето и годините с техните скотски имена съгласно двама от откривателите - Йордан Вълчев и Георги Кръстев:
Имената на годините съгласно
Георги Кръстев
Йордан Вълчев
животно
имена
животно
имена
Свиня
докс
Свиня
докс, док, прасе
Мишка
каран
Мишка
сомор, шъши
Вол
шегор
Вол
шегор, куврат, буза, бусман
Барс
баръс
Тигър
барс, паръс, баръс
Заек
дван
Заек
дванш
Дракон
Хала
Змей
вер, драгун, кала, слав
Змия
Змия
дилом, делян, аттила
Кон
таг
Кон
тек, таг, спокоен, алаша
Маймуна
писин
Маймуна
песин, писин
Овен
Коч
суръх, север, расате
Петел
тох
Петел
тох, тах
Куче
етх
Куче
етх
Месеците в годината пък имали следната номерация: алем (първи), тутом (втори), читем (трети), твирем (четвърти), вечем (пети), шехтем (шести), сетем (седми), есем (осми), девем (девети), елем (десети), елнем (единадесети), алтом, елтем (дванадесети).
Имало е също по този начин и 60-годишен интервал (пет 12-годишни или петнадесет 4-годишни). Този цикъл е условно наименуван от Йордан Вълчев звезден ден. Тъй като 60-годишният цикъл е кратен на 4, той по принцип приключва на високосна година. В края на всеки втори звезден ден, т.е. на всеки 120 години, е отпадал по един високосен ден (подобна промяна се прави и в григорианския календар, където един високосен ден отпада почти на всеки 133 г.).
В подобен случай продължителността на прабългарската година е била 365,241667 междинни слънчеви денонощия. Това значи, че неточност от едно денонощие по отношение на общоприетата астрономическа година се е натрупвала за към 1800 години, или тридесет звездни дни.
За да се пресметна всичко с безспорна акуратност, прабългарите са въвели и още по-големи интервали, основаващи се на звездния ден. Звездната седмица обгръща 420 години и се състои от 7 звездни дни (всеки от по 60 земни години). Във всяка такава седмица първият, третият и петият звезден ден са невисокосни, а вторият, четвъртият и шестият - високосни. Седмият звезден ден по принцип е също високосен, само че при потребност от спомагателна промяна на календара се заменял с невисокосен.
Следва звездният месец, състоящ се от 4 звездни седмици (1680 земни години). Той също може да е " високосен " или " невисокосен ". Логично, звездната година е от 12 такива месеца (20 160 земни години). В звездна година шестият месец е постоянно невисокосен, а останалите - високосни.
А най-последният и максимален интервал в прабългарския календар е звездната ера. При нея корекцията е дефинитивно приключена, по тази причина този интервал няма високосен и невисокосен вид. Състои се от 125 интервала по 4 звездни години (общо 500), което прави 10 080 000 земни години, или 3 681 641 376 земни дни.
А всички тези изчисления демонстрират, че сега съгласно древнобългарския календар сме в месец твирем (четвърти) на 7527 г. барс (тигър) - трета от началото на четиригодието и 27-а от 60-годишния звезден ден. От своя страна четиригодието е 7-о, звездният ден - 7-и, звездната седмица - 2-ра, звездният месец - 5-и, звездната година - първа, и звездната ера - също първа.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ