Тази нова версия на снимката на мъглявината Воал ще ви остави без думи
Смъртта на звездите е огнена и гневна.
Те треперят и се разклащат, изхвърлят своето наличие в Космоса, а когато експлодират и цялото това буйство приключи, остава само един превъзходен облак от звездни „ черва “.
Именно сходно събитие е довело до образуването на мъглявината Воал – изтънчен пай от по-голяма останка от свръхнова, наречена Cygnus Loop и формирана, когато звезда с близо 20 пъти по-голяма маса от слънчевата, избухва преди към 10 000 години.
Ако обичате галактическите фотоси, то най-вероятно сте виждали невероятната фотография от 2015-та на телескопа „ Хъбъл “, направена с инструмента Wide Field Camera 3 – една дъга от влакна, разпрострени измежду галактическата мрачевина.
Сега учените обработиха отначало тези данни благодарение на нова техника и изкара на напред във времето по-фините елементи в тези влакна от газ.
Учените считат, че мъглявината Воал, ситуирана на 2100 светлинни години от нас и разпростираща се на 100 светлинни години, е завършена от мощен звезден вятър, формиран преди детонацията на звездата.
Вятърът се е врязал в газа, който към този момент е бил изхвърлян от умиращата звезда, и по този метод е извял „ кухините “, които се виждат на изображението. Когато ударната вълна от свръхновата е достигнала този район, тя е влезнала в допир с тези празнини и е възбудила намиращия се към тях газ. Това от своя страна е довело до образуването на комплицираната нишковидна конструкция на мъглявината Воал.
Новата фотография (най-горе) и тази от 2015-та (отдолу). Източник: ESA/Hubble & NASA, Z. Levay; NASA, ESA, Hubble Heritage Team
Освен че са зрелищни, сходни фотографии разрешават на астрономите да схванат по-добре тези междузвездни процеси. Тук да вземем за пример другите газове излъчват светлина от малко по-различни дължини на вълната. Те са оцветени по характерен метод – синьото демонстрира двойно йонизирания О2, до момента в който аленото – йонизираният водород и йонизираният азот.
Зелените газове не са били удряни от шоковите талази толкоз скоро, колкото сините – това значи, че те са имали време да се охладят и да се разпилян, образувайки по-пухкави и безредни форми.
Поради обстоятелството, че мъглявината към момента се уголемява, проучването на тези влакна и техният състав ще ни помогне да разберем по-добре структурата на облака и по какъв тъкмо метод ударната вълна от свръхновата си взаимодейства с него. Подобни фотографии, направени в разнообразни интервали от време, биха могли да бъдат съпоставени, с цел да се откри какъв брой бързо се придвижва ударната вълна.
Можете да свалите фотографията с по-висока разграничителна дарба от.
Източник: Science Alert
