Смърт на момиче изправи режима в Иран пред най-сериозното предизвикателство от години
Смъртта на 22-годишно кюрдско момиче, арестувана за хипотетично неспазване на разпоредбите за носене на хиджаб /забрадка/, е най-сериозното предизвикателство, пред което е изправено управлението на Иран от години, пише в собствен разбор Военновъздушни сили.
Докато управляващите споделят, че жертвата Махса Амини е умряла главно заради здравословни аргументи, нейното семейство и безчет други иранци, които излязоха на митинги, смятат, че гибелта ѝ е в резултат на побой. Протестиращите са на мнение, че в случай че не работят в този момент, може да станат жертва на същата орис.
Смъртта на Махса пристигна в миг, когато иранците се усещат изключително изтощени. Систематичната корупция измежду политическия хайлайф на Иран, растящата беднотия с инфлация над 50%, задънена улица в нуклеарните договаряния и липса на обществена и политическа независимост накараха младото и витално население на Иран да се усеща безнадеждно. Според Изследователския институт на организацията за обществена сигурност на Иран минимум 25 милиона иранци са живели под прага на бедността до юни 2021 година Този брой е още по-висок в този момент.
Това не са първите митинги в историята на Ислямска република Иран. Но доста наблюдаващи считат, че има нещо друго в тях. Преди всичко това е женски митинг. Различни групи за цивилен свободи непрестанно обръщат внимание на потискането на дамите в Иран - една голяма част от обществото, която беше най-големият губещ от Ислямската гражданска война през 1979 година Иранските дами бяха принудени да носят хиджаб скоро след революцията и изгубиха доста от правата си, в това число право на пътешестване, право на работа и право на настойничество над деца над седемгодишна възраст. Нямаше доста възражения против тези промени от страна на мъжете по това време.
„ Фактът, че доста мъже се причисляват към митингите, демонстрира, че обществото е минало към по-прогресивни претенции “, споделя Мехрдад Дарвишпур, ирански социолог, който живее в Швеция. Основният девиз на протестиращите е " Жена, живот, независимост ", апел за тъждество и твърда позиция против религиозния фундаментализъм. Освен това тези митинги са доста по-приобщаващи измежду популацията от предходните. Така нареченото Зелено придвижване от 2009 година съумя да накара междинната класа да стачкува против хипотетичните изборни измами. Въпреки че беше огромен по мярка, този митинг беше концентриран в огромните градове. Други огромни митинги през 2017 година и 2019 година бяха лимитирани до по-бедните региони.
Впечатление прави, че сегашните митинги обгръщат както регионите на междинната класа, по този начин и тези на работническата класа. Това демонстрира, че те наподобява са минали от локални или етнически въпроси към по-приобщаващи пластовете на популацията. „ Свидетели сме на раждането на мега-движение “, споделя Дарвишпур “, пред. Движение, което беше ръководено от дами, само че съумя да сплоти и други придвижвания. И което е по-важно - символичната стойност на горящите хиджаби разруши имиджа на един непреклонен режим. Според Дарвишпур няма връщане обратно от това прекарване.
Смъртта на Махса Амини раздруса даже някои от твърдите поддръжници на държавното управление. Много от тях, в това число някои духовници, слагат под въпрос тактиките на принуждение, които се употребяват от така наречен полицията за морала, срещу дамите. Така че държавното управление има две благоприятни условия: 1) да промени строгите си правила за хиджаб, които са част от идентичността на ислямската република, което може да насърчи протестиращите да продължат, до момента в който доближат окончателното си искане за промяна на режима; 2) rли да не променя нищо и да продължr насилственото потушаване и ликвидиране на протестиращите, което може за малко да успокои безредиците, само че единствено ще налее гориво към непрестанно възходящия им яд.
Много от служителите на реда за битка с безредиците, която в този момент потушава митингите, също страдат от стопански усложнения и не е наложително да поддържат властта. Ако тези митинги продължат, може да разместят пластовете. Освен това 83-годишната възраст на висшия водач и неприятното му здраве се регистрират от доста иранци и от двете страни. Не е ясно дали който и да го наследи, ще успее да получи поддръжката на твърдите поддръжниците на режима. Това може да не е последната глава, само че тя е доста значима. Да, има погубени животи, само че се появяват още пукнатини в система, която към този момент не е ефикасна за доста ядосани иранци, които желаят друг метод на живот.
Докато управляващите споделят, че жертвата Махса Амини е умряла главно заради здравословни аргументи, нейното семейство и безчет други иранци, които излязоха на митинги, смятат, че гибелта ѝ е в резултат на побой. Протестиращите са на мнение, че в случай че не работят в този момент, може да станат жертва на същата орис.
Смъртта на Махса пристигна в миг, когато иранците се усещат изключително изтощени. Систематичната корупция измежду политическия хайлайф на Иран, растящата беднотия с инфлация над 50%, задънена улица в нуклеарните договаряния и липса на обществена и политическа независимост накараха младото и витално население на Иран да се усеща безнадеждно. Според Изследователския институт на организацията за обществена сигурност на Иран минимум 25 милиона иранци са живели под прага на бедността до юни 2021 година Този брой е още по-висок в този момент.
Това не са първите митинги в историята на Ислямска република Иран. Но доста наблюдаващи считат, че има нещо друго в тях. Преди всичко това е женски митинг. Различни групи за цивилен свободи непрестанно обръщат внимание на потискането на дамите в Иран - една голяма част от обществото, която беше най-големият губещ от Ислямската гражданска война през 1979 година Иранските дами бяха принудени да носят хиджаб скоро след революцията и изгубиха доста от правата си, в това число право на пътешестване, право на работа и право на настойничество над деца над седемгодишна възраст. Нямаше доста възражения против тези промени от страна на мъжете по това време.
„ Фактът, че доста мъже се причисляват към митингите, демонстрира, че обществото е минало към по-прогресивни претенции “, споделя Мехрдад Дарвишпур, ирански социолог, който живее в Швеция. Основният девиз на протестиращите е " Жена, живот, независимост ", апел за тъждество и твърда позиция против религиозния фундаментализъм. Освен това тези митинги са доста по-приобщаващи измежду популацията от предходните. Така нареченото Зелено придвижване от 2009 година съумя да накара междинната класа да стачкува против хипотетичните изборни измами. Въпреки че беше огромен по мярка, този митинг беше концентриран в огромните градове. Други огромни митинги през 2017 година и 2019 година бяха лимитирани до по-бедните региони.
Впечатление прави, че сегашните митинги обгръщат както регионите на междинната класа, по този начин и тези на работническата класа. Това демонстрира, че те наподобява са минали от локални или етнически въпроси към по-приобщаващи пластовете на популацията. „ Свидетели сме на раждането на мега-движение “, споделя Дарвишпур “, пред. Движение, което беше ръководено от дами, само че съумя да сплоти и други придвижвания. И което е по-важно - символичната стойност на горящите хиджаби разруши имиджа на един непреклонен режим. Според Дарвишпур няма връщане обратно от това прекарване.
Смъртта на Махса Амини раздруса даже някои от твърдите поддръжници на държавното управление. Много от тях, в това число някои духовници, слагат под въпрос тактиките на принуждение, които се употребяват от така наречен полицията за морала, срещу дамите. Така че държавното управление има две благоприятни условия: 1) да промени строгите си правила за хиджаб, които са част от идентичността на ислямската република, което може да насърчи протестиращите да продължат, до момента в който доближат окончателното си искане за промяна на режима; 2) rли да не променя нищо и да продължr насилственото потушаване и ликвидиране на протестиращите, което може за малко да успокои безредиците, само че единствено ще налее гориво към непрестанно възходящия им яд.
Много от служителите на реда за битка с безредиците, която в този момент потушава митингите, също страдат от стопански усложнения и не е наложително да поддържат властта. Ако тези митинги продължат, може да разместят пластовете. Освен това 83-годишната възраст на висшия водач и неприятното му здраве се регистрират от доста иранци и от двете страни. Не е ясно дали който и да го наследи, ще успее да получи поддръжката на твърдите поддръжниците на режима. Това може да не е последната глава, само че тя е доста значима. Да, има погубени животи, само че се появяват още пукнатини в система, която към този момент не е ефикасна за доста ядосани иранци, които желаят друг метод на живот.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ