Какво се прави при токов удар?
Смъртта на 16-годишния Людмил, покосен след стъпване на железна шахта, по която е течал ток от необезопасени жици, още веднъж повдигна въпроса какво знаем и какво учат децата за срещата с високо напрежение.
Ето къс справочник какво да вършиме и по какъв начин да постъпите, при положение, че се озовете в рисковите лапи на волтовата дъга.
Електрическите провали могат да настъпят по следните аргументи:
– прекосяване на електрически ток през човека;
– влияние на електрическата дъга;
– влияние на електрически и магнитни полета, основани от доста високи напрежения и честоти.
Електрически удар е болестно влияние на електрически ток при прекосяването му през организма и се показва в нарушение на функционалностите на витално значими органи, като тези на дишането и сърдечната активност. Степента на това влияние зависи от силата на тока, неговия тип и периодичност, пътя през който той минава през тялото, времето на неговото протичане и положението на организма сега на попадането му напрегнат.
Електрически удар може да се получи при допиране до тоководещи елементи, които са напрегнат (проводници, жици, кабели, клеми и други подобни), или при допиране до проводими нетоководещи елементи (корпуси на мотори, машини, табла и други подобни), които са попаднали напрегнат вследствие на недостатъци в изолацията или структурата, и при които не е задействала съответната отбрана.
Първата помощ на потърпевш от електрически ток се състои в:
Освобождаването на потърпевшия, по вероятния най-бърз метод от напрежението, под което е попаднал. При това би трябвало да се вземат нужните ограничения против попадане напрегнат на лицето, извършващо освобождението на потърпевшия. При напрежения до 1000 V, за задачата би трябвало да се употребяват сухи нетокопроводни предмети. При напрежения над 1000 V би трябвало да се употребяват боти, ръкавици и щанги за съответното напрежение.
При състояние, че потърпевшият се намира на височина и при освобождението му от напрежение съществува опция от рухване и приемане на спомагателни контузии, би трябвало да се вземат ограничения за предотвратяването им. Трябва да се планува опция за спомагателни светлинни източници в случаите, когато изключването на напрежението може да докара до прекъсване на осветлението.
Ако потърпевшият има лично дишане и пулс, той се оставя да лежи с разкопчани облекла, като му се обезпечава достъп на чист въздух, а лицето му се измива или напръсква със студена вода.
Ако потърпевшият е в безсъзнание и дишането му е едва и конвулсивно, или няма дишане и пулс, той не следва да се смята за мъртъв, а за изпаднал в положение на клинична гибел, от която може да бъде възроден. За задачата се прави следното: освобождение на тялото от всички стесняващи облекла и разкопчаване на копчетата, разтваряне на устата посредством изместване напред на долната челюст, и наложително да се освободи устата на потърпевшия от нечистотии, изкуствени челюсти и сходни. След това бързо би трябвало да се обезпечи проходимост на горните дихателни пътища, като се изтегли и задържи езика напред, а главата се наведе обратно в оптимално допустимо състояние, а след това да се пристъпи към изкуствено дишане, като най-ефикасните от съществуващите способи за това са „ уста в уста “ и.уста в нос “. При липса на пулс на потърпевшия, се пристъпва и към косвен масаж на сърцето.
Долекарската помощ на потърпевш от електрически удар, следва да продължава до идването на лекарски екип или по време на превозването на потърпевшия до здравно заведение.
До тогава той би трябвало да се смята, че е жив. Само умело здравно лице може да установи настъпила гибел, след което помощта се приключва.
Строго се не разрешава заравянето на потърпевшия в земя, или други дейности, които биха затруднили дишането му.
При протичане на електрически ток през човешкото тяло или при развиване на волтова дъга могат да се получат и изгаряния.
