Между 12 и 16% от българите над 15-годишна възраст не

Между 12 и 16% от българите над 15-годишна възраст не имат банкова сметка, демонстрира изследване на основания в Брюксел Файнанс уоч (Finance Watch). Подобна е и картината в Унгария, а най-крайна – в Румъния, където към трима от всеки 10 души над 15 години не имат банкова сметка.
Авторите на отчета разясняват, че една от главните аргументи са високите банкови такси, които карат изключително по-бедните хора да заобикалят услугите на финансовите институции. Не оказва помощ даже европейската регулация, която сътвори така наречен базова банкова сметка. Тя е реалност и в България, само че потреблението й е пренебрежимо малко.
В Германия разноските за съществена платежна сметка са 27,83 евро на месец. В Дания и Финландия е по-евтино - от порядъка на 13-10 евро. В Испания поддръжката на сметка за съществени интервенции даже е безвъзмездна за по-бедните семейства (с приход под 25 200 евро годишно).
У нас базовата платежна сметка бе освободена от такси - при изискване че се употребява за приемане заплата, пенсия, стипендия. Както стана ясно обаче, в България всяка банки си измисля някакви спомагателни критерии и условия, вследствие на което малко на брой българи се употребяват от облекченията. По данни на Министерството на финансите от септември, когато бяха отстранени таксите, към началото на годината откритите сметки за съществени платежни интервенции са едвам 1000-2000, написа economic.bg.
Според специалистите на " Файнанс уоч " голям брой жители са без банкова сметка освен поради таксите, само че и поради незадоволителни акции за осведомление, както и поради отвращение на банките да оферират този вид услуги. От Европейската организация на потребителите (BEUC) акцентират като спомагателна причина и закриването на банкови клонове и устрема на банките да лимитират услугите на гише за сметка на онлайн и мобилното банкирането.
Високият % на хора без банкова сметка в някои страни се изяснява и с мащабите на сивата стопанска система и подобен е казусът с Румъния, България и Унгария. Много хора държат на кеша, тъй като крият приходи и налози.
Малките депозити понижават, огромните нарастват

Хора с дребни спестявания закриват влоговете си, с цел да покрият неотложни разноски, и депозитите със суми под 1000 лева и сред 2500 лева и 5000 лева понижават на годишна база, демонстрират данни на Българска народна банка. Така да вземем за пример сметките с до 1000 лв. в тях са се стопили с 64 452, а сумите в тях са намалели с близо 9,5 млн. лв.. Хората са закрили и влогове, в които е имало от 2500 до 5000 лв., като те са с 11 211 по-малко за година, а изтеглената сума е над 27,15 млн. лв.. Прави усещане, че растеж на годишна база е регистриран при всички огромни депозити, а понижават единствено влоговете с дребни суми в тях. 241 са новите милионерски депозити, открити единствено за година в банките у нас, демонстрират данни към края на март. Само за три месеца обаче 22-ма милионери са закрили депозитите си над 1 млн. лв.. Общо такива спестявания имат 1518 индивида у нас. Между 500 хиляди лв. и 1 млн. лв. в банка държат 3264 души, като за година броят им се е нараснал със 146.
Най-много по отношение на март 2023 година са се нараснали депозитите със суми от от 200 хиляди лв. до 500 хиляди лв. – с 25,5 на 100 или с 4662 броя, като такива в банките са общо 22874 депозита.