Реалност и митове за палачите
Смъртното наказване, към което през днешния ден се водят разногласия сред бранителите на правата на индивида и на обществото, се е появило в антични времена – и достигнало до наши дни. В някои интервали от човешката история то било съвсем главното в системата на правоохранителните органи на другите страни. За неговото осъществяване били нужни палачи – неуморни експерти, подготвени да „ работят “ постоянно при нужда.
Тази специалност е обгърната в злокобни легенди и мистицизъм. Какви били същинските палачи? Ето някои обстоятелства за тях, които опровергават голям брой публикувани легенди.
Палачите не носели маски. Средновековните палачи, а и тези в ново време, доста рядко скривали лицата си – по тази причина и обликът на палача с маска-качулка няма действителна основа. До края на XVIII-ти век маски въобще не се употребявали, тъй като всички познавали палача в даден град. Пък и нямало смисъл да крие самоличността си, тъй като в предишното никой не мислел да му отмъщава. Всички го считали единствено за инструмент на правораздаването.
Палачите имали родови династии. Традиционно тази специалност се наследявала. Всички палачи, живеещи в даден регион, се познавали, постоянно даже били родственици, тъй като за основаване на фамилии постоянно избирали дъщерите на свои „ сътрудници “, касапи или гробари. Причината била не професионална взаимност, а позицията на палача в обществото: по обществен статус палачите били на „ дъното “.
Палачите не плащали покупките си. На тях им давали скромна заплата. Тъй като палачът бил необятно прочут в своето населено място, той можел да вземе гратис от пазара всичко, от което се нуждаел. Тази традиция не се дължала на отзивчивост към палачите, а тъкмо противоположното: нито един търговец не желал да вземе „ кървави пари “ от ръцете му – само че, защото палачът бил нужен на страната, всички били задължени да го хранят.
Веднъж по този начин се случило, че в Париж дълго време никой не бил наказван със гибел. Градският главорез Клемон-Анри Сансон останал без пари и задлъжнял. Единственото, което измислил, било да заложи гилотината. И незабавно щом го направил, по подигравка на ориста се появила „ поръчка “. Сансон помолил лихваря да му даде гилотината за известно време, само че той отказал. Клемон-Анри Сансон бил уволнен. Ако не било това неразбирателство, неговите потомци биха отсичали глави още цялостен век, тъй като смъртното наказване във Франция било отстранено едвам през 1981 година
Палачите продавали особени „ сувенири “. Но те не се занимавали с дърворезба или моделиране с глина. Търгували с алхимични отвари и елементи от телата на екзекутираните, с кръвта и кожата им. Причината била, че, съгласно средновековните алхимици, такива реагенти и отвари имали невероятни алхимични свойства. Други считали, че фрагментите от тялото на нарушителя са потребни амулети. Най-безобидният „ сувенир “ било въжето, с което обесвали нарушител – то сякаш носело шанс. Средновековните лекари пък скрито купували цели трупове, с цел да учат анатомия.
Главното в професията на палача било неговото майсторство. Това се отнасяло най-много до процедурата на обезглавяване. Да се отсече главата на човек с един удар на брадвата не било елементарно – по тази причина такива палачи били изключително ценени. Известно е, че последният английски главорез – Албърт Пиърпойнт, правил тази екзекуция за рекордното време от 17 секунди.
Съвременните палачи не се крият от хората. Днешното общество, в което са оповестени правилата на хуманизма, все пак не може да се откаже от техните услуги. При това, зад тях постоянно се крият политици. Така, да вземем за пример, през лятото на 2002 година Кондолиза Райс – по това време съветничка на американския президент по националната сигурност, персонално дала устно позволение да се употребява „ мъчение с вода “: индивидът се завързва и върху лицето му се излива вода, както постъпили с терориста Абу Зубайда. Съществуват потвърждения и за много по-жестоки практики на Централно разузнавателно управление на САЩ.
Най-известният главорез на ХХ-ти век е французинът Фернан Мейсоние. От 1953 до 1957 той персонално екзекутирал 200 алжирски терористи. Днес Мейсоние наближава 80 години, живее във Франция, не крие предишното си и получава пенсия от страната. Съхранява грижливо своя „ професионален инструмент “ – гилотина „ модел 48 “.
Мохамед Саад ал-Беши пък е основен главорез на Саудитска Арабия. Той споделя: „ Няма значение какъв брой поръчки има през днешния ден: две, четири или 10. Аз извършвам Божия задача и по тази причина не зная отмалялост “. За високия му професионализъм е награден с меч, който той държи „ изострен като бръснач “ и постоянно почиства. Вече образова на своя поминък и сина си.
Един от най-известните палачи в постсъветското пространство е Олег Алкаев, който през 1990-те години бил шеф на команда за разстрели и ръководел Следствения изолатор в Минск. Той освен води деен обществен живот, само че разгласява и книга за своите „ трудови дни “ – след което го нарекли „ палачът-хуманист “.
