Рекордните печалби - в инвестиции, не в данъци
Служебното държавно управление, синдикатите и част от останалите политически обединения желаят да обложат с ексклузивен „ налог свръхпечалба “ финансовия резултат на фирмите през втората половина на 2023 година С привкус на класова битка – прочее, отчетливо видим и в борбата против комерсиалните вериги – стремежът наподобява е да се приберат милиард-два. Правителството внезапно осъзна какъв брой доста е „ дало “ на бизнеса с едната ръка – посредством помощи след пандемията и обезщетения за потребителите на електрическа енергия – и в този момент предлага да „ вземе “ с другата под формата на налог. Можеше да стартира спор за прекъсване на държавните помощи – наподобява обаче сентенцията, че дотации и привилегии елементарно се дават, само че мъчно се лишават, е годна и за актуалната селекция на политическия ни хайлайф.
Големият въпрос обаче не е дали и по какъв начин страната да накаже част от бизнеса с спомагателен налог, който да закърпи бюджета, и да отсрочи потребността от структурни промени. Ако желаеме напредък, замогване и догонване на по-богатите страни, би трябвало да се запитаме за какво при в действителност големи облаги и извънредно сполучливо възстановяванe след COVID-кризата, вложенията в българската стопанска система са толкоз малко.
Наскоро за следващ път България беше сложена спрямо останалите европейски страни по равнище на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията и разумно потърсихме обяснението защо догонваме богатите толкоз по-бавно от „ отличници “ като Литва, Естония, Румъния. Докато за интервала 2010-2022 година в Литва образуването на главен капитал регистрира средногодишен действителен растеж от 6.4%, а в Румъния – 3.9%, в България имаме спад от 0.1%. Практически вложенията в България стагнират.
Да повторим – и ще продължим да го вършим, до момента в който този проблем не се изкачи в целите на ръководството – България реализира анти-рекорд след анти-рекорд по ниски вложения. През 2022 година бруто образуването на главен капитал е на равнище от 15.4% от Брутният вътрешен продукт – невиждано ниска стойност от 1998 година насам. Нещо повече, от началото на 21-ви век – повече от две десетилетия – в нито една страна в Централна и Източна Европа не са регистрирани толкоз малко вложения в главен капитал. В целия Европейски Съюз единствено Португалия и Гърция – на практика банкрутирали страни – доближават толкоз ниско ниво в няколко години след дълговата рецесия.
И по този начин – вложения няма, понякога се приказва за привличане на нови задгранични вложители. Но по този начин комфортно се пропуща, че настоящият бизнес вместо да влага (високите) облаги, избира да разпределя дивиденти. В интервал на към този момент възстановяваща се световна и европейска стопанска система, при невиждано ниска безработица, през 2022 година фирмите са изплатили към притежателите близо 15 милиарда лв. – към 2/3 към локални лица и 1/3 към задгранични. Горе-долу такива са числата и за 2021 година Какво стимулира несъмнено сполучливи бизнесмени да изтеглят пари от бизнеса си, вместо да ги реинвестират, да скачат нагоре по стъпалата на растежа, да завземат още пазари с успеваемост и нововъведения и в последна сметка да усилят облагите и цената на фирмите си в дълготраен проект?
А това се случва още преди да е завършена 2022 година с по този начин постоянно коментираните „ свръх облаги “, общите събрания започнаха и несъмнено ще четем за още сходни рекордни дивиденти. Въпросът към политиците е за какво това е по този начин и какво би трябвало да създадат, тъй че този запас да се насочи към разширение на потенциала, нови машини и софтуерно обновяване. Може ли нещо да се промени, с цел да може най-малко част от тези 15 милиарда да не се трансформират в банкови депозити, жилища, коли или фондове офшорни зони, а да се трансфорат в продуктивен капитал? Ако, несъмнено, смятат за значимо България да има висок напредък и да догонва по приходи и качество на живот по-развитите европейски страни.
Източник: Институт за пазарна стопанска система (ИПИ)
Големият въпрос обаче не е дали и по какъв начин страната да накаже част от бизнеса с спомагателен налог, който да закърпи бюджета, и да отсрочи потребността от структурни промени. Ако желаеме напредък, замогване и догонване на по-богатите страни, би трябвало да се запитаме за какво при в действителност големи облаги и извънредно сполучливо възстановяванe след COVID-кризата, вложенията в българската стопанска система са толкоз малко.
Наскоро за следващ път България беше сложена спрямо останалите европейски страни по равнище на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията и разумно потърсихме обяснението защо догонваме богатите толкоз по-бавно от „ отличници “ като Литва, Естония, Румъния. Докато за интервала 2010-2022 година в Литва образуването на главен капитал регистрира средногодишен действителен растеж от 6.4%, а в Румъния – 3.9%, в България имаме спад от 0.1%. Практически вложенията в България стагнират.
Да повторим – и ще продължим да го вършим, до момента в който този проблем не се изкачи в целите на ръководството – България реализира анти-рекорд след анти-рекорд по ниски вложения. През 2022 година бруто образуването на главен капитал е на равнище от 15.4% от Брутният вътрешен продукт – невиждано ниска стойност от 1998 година насам. Нещо повече, от началото на 21-ви век – повече от две десетилетия – в нито една страна в Централна и Източна Европа не са регистрирани толкоз малко вложения в главен капитал. В целия Европейски Съюз единствено Португалия и Гърция – на практика банкрутирали страни – доближават толкоз ниско ниво в няколко години след дълговата рецесия.
И по този начин – вложения няма, понякога се приказва за привличане на нови задгранични вложители. Но по този начин комфортно се пропуща, че настоящият бизнес вместо да влага (високите) облаги, избира да разпределя дивиденти. В интервал на към този момент възстановяваща се световна и европейска стопанска система, при невиждано ниска безработица, през 2022 година фирмите са изплатили към притежателите близо 15 милиарда лв. – към 2/3 към локални лица и 1/3 към задгранични. Горе-долу такива са числата и за 2021 година Какво стимулира несъмнено сполучливи бизнесмени да изтеглят пари от бизнеса си, вместо да ги реинвестират, да скачат нагоре по стъпалата на растежа, да завземат още пазари с успеваемост и нововъведения и в последна сметка да усилят облагите и цената на фирмите си в дълготраен проект?
А това се случва още преди да е завършена 2022 година с по този начин постоянно коментираните „ свръх облаги “, общите събрания започнаха и несъмнено ще четем за още сходни рекордни дивиденти. Въпросът към политиците е за какво това е по този начин и какво би трябвало да създадат, тъй че този запас да се насочи към разширение на потенциала, нови машини и софтуерно обновяване. Може ли нещо да се промени, с цел да може най-малко част от тези 15 милиарда да не се трансформират в банкови депозити, жилища, коли или фондове офшорни зони, а да се трансфорат в продуктивен капитал? Ако, несъмнено, смятат за значимо България да има висок напредък и да догонва по приходи и качество на живот по-развитите европейски страни.
Източник: Институт за пазарна стопанска система (ИПИ)
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ