„Служебниците” изненадващо хвърлиха 42 млн. евро в бившата банка на СИВ
Служебният министър председател Стефан Янев изненадващо свика изключително съвещание на Министерския съвет на 12 декември, неделя, преди да съобщи ръководството на постоянния кабинет на четворната коалиция в понеделник. Именно на това свое последно съвещание служебното държавно управление реши България да усили вноската си в Международната капиталова банка с 42 млн. евро. Вносител на решението беше министърът на финансите Валери Белчев.
Заделената сума е част от програмата за увеличение на капитала на банката, която до наскоро бе основана в Москва, а неотдавна е в Будапеща, като досега България е дала 123 млн. евро. След тази поредна вноска страната ни ще стане втория по величина акционер в банката.
Най-големият акционер е Русия с 47.96% от акциите в капитала, следвана от Унгария - 17.5 на 100.
Преди вноската България бе третият по величина акционер, с дял от 10.04 на 100 от капитала на МИБ, равняващи се на 42 203 226.32 евро.
Международната капиталова банка е учредена през 1970 година като банка на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) на тогавашните социалистически страни. Страните-членки на банката, са България, Виетнам, Куба, Монголия, Унгария, Румъния, Русия, Словакия и Чехия.
На 8 декември 2021 година се организира четвъртото съвещание на Съвета на шефовете на Международната капиталова банка (МИБ), най-висшият орган на ръководство на институцията.
Ключовият миг в дневния ред на съвещанието на Съвета на шефовете беше молбата на Република Сърбия за присъединение като член към Международната капиталова банка. Важно е да се подчертае, че въпросът за присъединение на нова страна стана обект на разискване за първи път след повече от половин вековното битие на институцията. В резултат на това беше взето позитивно единомислещо решение за приемане на Република Сърбия като страна акционер.
Обръщайки се към високопоставени представители на страните акционери, ръководителят на Управителния съвет на МИБ Николай Косов съобщи, че през 2021 година Международната капиталова банка е траяла придвижването си напред по всички основни индикатори. Кредитният портфейл е отбелязал първокласен и количествен напредък, новото на финансова непоклатимост било високо, а облагата от съществени действия нараствала. Повече от една година предварително,
Банката регистрира, че към този момент има кредитен и документален портфейл от 1.2 милиарда евро. Освен предварителното реализиране на тази стратегическа за края на 2022 година цел, банката разгласи, че портфейлът й е мощно диверсифициран по принадлежности за поддръжка, география и браншове, защото обгръща ползите на всички страни членки на МИБ. Делът на европейските вложения в общия размер на портфейла надвишава 55%.
България стартира и замяна на своя представител в Международната капиталова банка, реши още служебното държавно управление. Сега заместник-председател на управителния съвет на МИБ, като представител на България в управлението на кредитната институция, е Румяна Кючукова. Според устава на банката, членовете на управителния съвет се назначават от Съвета на шефовете за период от пет години. На 1 декември 2015 година държавното управление утвърди кандидатурата на Румяна Кючукова за заместник-председател на Управителния съвет на МИБ, а през 2016 година тя зае поста - с мандат за интервала 1 януари 2016 година - 31 декември 2020 година.
В края на юли предходната година държавното управление утвърди кандидатурата й за втори мандат. В качеството си на заместник-председател на Управителния съвет на МИБ представителят на България " ще взима интензивно присъединяване в оперативната активност и ръководството на банката, както и ще отстоява финансово-икономическите ползи на страната. ", стимулира избора си тогавашното държавно управление.
„ Извънредното ” решение на служебното държавно управление изненада. То бе посрещнато по-скоро с отрицание.
Илиян Василев написа във Файсбук: „ Та значи огромна изгода щели сме да имаме от увеличение на каузи си в СИВ-овската банка МИБ, която реалокира седалището си от Москва в Будапеща. Капиталът на банката е 2 милиарда евро. Нека забележим чии са плановете, в които банката е вложила? Започваме с Хювефарма - познахте, по притежателя може да наблюдавате Промяната ” написа той.
През май 2016-а банков профсъюз обезпечи финансирането, с което фармацевтичната компания на Кирил Домусчиев " Хювефарма " купи активи на съперника си - колоса Zoetis. Сделката се приготвя още от 2015-а и включва придобиването на три индустриални заводи в Съединени американски щати и формули за ветеринарномедицински препарати и хранителни добавки за животни, които се продават в целия свят. Общата сума на финансирането, което е получено посредством няколко заема на траншове в долари и евро, беше за 145.63 млн. евро.
В синдикирания заем от финансови институции е и Международната капиталова банка в Москва, от капитала на която България притежаваше тогава втория по величина - след Русия - дял - 13.4 %. Това е и повода да бъде подкрепена " Хювефарма ", стана ясно от изявление на Владимир Ливенцев от борда на шефовете на IIB - Международната капиталова банка.
Делът на МИБ в общия размер на заема със период на погасяване август 2020-а беше е 20 млн. $. Организатор на договорката бе лондонското отделение на финансовата група CITIbank. В синдиката на кредиторите бяха още BNP Paribas, KBC, UniCredit, Raiffeisen Bank, Societe Generale и ING.
Преди този заем, с участието на МИБ Huvepharma вече се бе сдобила с част от активите на Zoetis за сумата от 71 млн. $.
Илиян Василев припомня, че от МИБ са се облажили и Приста Ойл и „ забележете - Центърът за градска подвижност ”, както и банкрутиралата „ Спарки Елтос ”.
Ето и подозрението на Василев: „ Вероятно са считали, че Асен Василев няма да се съгласи ( с нарастването на капитала - б.а.) и са поискали да го слагат пред приключен факт ”.
Увеличаването на българската вноска в банката обаче би трябвало да бъде утвърдено от Народното събрание.
Дали?
Заделената сума е част от програмата за увеличение на капитала на банката, която до наскоро бе основана в Москва, а неотдавна е в Будапеща, като досега България е дала 123 млн. евро. След тази поредна вноска страната ни ще стане втория по величина акционер в банката.
Най-големият акционер е Русия с 47.96% от акциите в капитала, следвана от Унгария - 17.5 на 100.
Преди вноската България бе третият по величина акционер, с дял от 10.04 на 100 от капитала на МИБ, равняващи се на 42 203 226.32 евро.
Международната капиталова банка е учредена през 1970 година като банка на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) на тогавашните социалистически страни. Страните-членки на банката, са България, Виетнам, Куба, Монголия, Унгария, Румъния, Русия, Словакия и Чехия.
На 8 декември 2021 година се организира четвъртото съвещание на Съвета на шефовете на Международната капиталова банка (МИБ), най-висшият орган на ръководство на институцията.
Ключовият миг в дневния ред на съвещанието на Съвета на шефовете беше молбата на Република Сърбия за присъединение като член към Международната капиталова банка. Важно е да се подчертае, че въпросът за присъединение на нова страна стана обект на разискване за първи път след повече от половин вековното битие на институцията. В резултат на това беше взето позитивно единомислещо решение за приемане на Република Сърбия като страна акционер.
Обръщайки се към високопоставени представители на страните акционери, ръководителят на Управителния съвет на МИБ Николай Косов съобщи, че през 2021 година Международната капиталова банка е траяла придвижването си напред по всички основни индикатори. Кредитният портфейл е отбелязал първокласен и количествен напредък, новото на финансова непоклатимост било високо, а облагата от съществени действия нараствала. Повече от една година предварително,
Банката регистрира, че към този момент има кредитен и документален портфейл от 1.2 милиарда евро. Освен предварителното реализиране на тази стратегическа за края на 2022 година цел, банката разгласи, че портфейлът й е мощно диверсифициран по принадлежности за поддръжка, география и браншове, защото обгръща ползите на всички страни членки на МИБ. Делът на европейските вложения в общия размер на портфейла надвишава 55%.
България стартира и замяна на своя представител в Международната капиталова банка, реши още служебното държавно управление. Сега заместник-председател на управителния съвет на МИБ, като представител на България в управлението на кредитната институция, е Румяна Кючукова. Според устава на банката, членовете на управителния съвет се назначават от Съвета на шефовете за период от пет години. На 1 декември 2015 година държавното управление утвърди кандидатурата на Румяна Кючукова за заместник-председател на Управителния съвет на МИБ, а през 2016 година тя зае поста - с мандат за интервала 1 януари 2016 година - 31 декември 2020 година.
В края на юли предходната година държавното управление утвърди кандидатурата й за втори мандат. В качеството си на заместник-председател на Управителния съвет на МИБ представителят на България " ще взима интензивно присъединяване в оперативната активност и ръководството на банката, както и ще отстоява финансово-икономическите ползи на страната. ", стимулира избора си тогавашното държавно управление.
„ Извънредното ” решение на служебното държавно управление изненада. То бе посрещнато по-скоро с отрицание.
Илиян Василев написа във Файсбук: „ Та значи огромна изгода щели сме да имаме от увеличение на каузи си в СИВ-овската банка МИБ, която реалокира седалището си от Москва в Будапеща. Капиталът на банката е 2 милиарда евро. Нека забележим чии са плановете, в които банката е вложила? Започваме с Хювефарма - познахте, по притежателя може да наблюдавате Промяната ” написа той.
През май 2016-а банков профсъюз обезпечи финансирането, с което фармацевтичната компания на Кирил Домусчиев " Хювефарма " купи активи на съперника си - колоса Zoetis. Сделката се приготвя още от 2015-а и включва придобиването на три индустриални заводи в Съединени американски щати и формули за ветеринарномедицински препарати и хранителни добавки за животни, които се продават в целия свят. Общата сума на финансирането, което е получено посредством няколко заема на траншове в долари и евро, беше за 145.63 млн. евро.
В синдикирания заем от финансови институции е и Международната капиталова банка в Москва, от капитала на която България притежаваше тогава втория по величина - след Русия - дял - 13.4 %. Това е и повода да бъде подкрепена " Хювефарма ", стана ясно от изявление на Владимир Ливенцев от борда на шефовете на IIB - Международната капиталова банка.
Делът на МИБ в общия размер на заема със период на погасяване август 2020-а беше е 20 млн. $. Организатор на договорката бе лондонското отделение на финансовата група CITIbank. В синдиката на кредиторите бяха още BNP Paribas, KBC, UniCredit, Raiffeisen Bank, Societe Generale и ING.
Преди този заем, с участието на МИБ Huvepharma вече се бе сдобила с част от активите на Zoetis за сумата от 71 млн. $.
Илиян Василев припомня, че от МИБ са се облажили и Приста Ойл и „ забележете - Центърът за градска подвижност ”, както и банкрутиралата „ Спарки Елтос ”.
Ето и подозрението на Василев: „ Вероятно са считали, че Асен Василев няма да се съгласи ( с нарастването на капитала - б.а.) и са поискали да го слагат пред приключен факт ”.
Увеличаването на българската вноска в банката обаче би трябвало да бъде утвърдено от Народното събрание.
Дали?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ