Първи сметки за Бюджет 2023: С рекорден дефицит от над 11.3 млрд. лв.
Служебният финансов министър предизвести, че идващото държавно управление би трябвало да преструктирира разноски или да подвига налози Ръст на Брутният вътрешен продукт от 2.9 % тази и 2.2 % следващата година, се залага в ревизираната прогноза на ведомството Първоначалните калкулации демонстрират, че всяка от идващите три години минусът в бюджета може да надвишава 10 милиарда лева
Следващото постоянно държавно управление ще разполага с доста стеснено поле за маневри и евентуално ще би трябвало да лимитира разноски, а не да дава обещание нови. Причината е, че първите експертни (и ненапълно технически) сметки за Бюджет 2003 година демонстрират рекорден недостиг -11.3 милиарда лева или 6.8% от Брутният вътрешен продукт. При равни други условия държавните финанси ще продължат да са с сходни големи минуси най-малко до 2025 година А това значи и всяка от идващите години страната да поема нов дълг от по 15 милиарда лева Така равнището му може да доближи до 40% от Брутният вътрешен продукт или 10 процентни пункта над упованията от преди половин година.
Реклама
Изчисленията бяха показани от служебния финансов министър Росица Велкова, която се опита да охлади настояванията на синдикати и политици за нарастване на приходите и нови помощи за популацията и бизнеса, като предизвести, че настоящият остатък в бюджета, на който са основани тези претенции, бързо ще изчезне. Същевременно обаче думите й неизбежно ще влязат бързо в предизборна приложимост за рецензии към предходните ръководещи и/или към политическите стратегии на една или друга партия.
" Има и доста непредвидени разноски, които служебното държавно управление ще се наложи да обезпечи от преструктуриране на разноски по централния бюджет - да вземем за пример подобен разход е над 70 млн. лева за изборите, в този момент се търсят разноски за настаняването на бежанците от Украйна ", добави финансовият министър.
Тази година държавните финанси също са планувани на недостиг - от 6.2 милиарда лева и той евентуално ще се извърши.
Прогнозите за Брутният вътрешен продукт и инфлация
Изчисленията на финансовото министерство са на база ревизирана макроикономическа прогноза с данни доникъде на август. В нея се залага стопанската система да порасне с по-бавен ритъм през 2023 година (2.2% растеж на БВП) и да доближи номинално 166.7 милиарда лева, до момента в който актуалната да завърши с 2.9% действителен растеж. Министър Велкова съобщи, че упованията са стопанската система да стартира да се забавя още през третото и най-много през четвъртото тримесечие на тази година.
Реклама
Ревизирани са и числата за инфлация. Средногодишното нарастване на потребителските цени се чака да бъде 12.6 % през 2022 година (при упования за 11.9% досега), а следващата година прогнозата е то да се успокои до 5.8%.
" Инфлацията ще се забави поради стесняване на потреблението освен в България, само че и в Европейски Съюз ", уточни служебният финансов министър.
Откъде идва този огромен минус
Очакванията на финансовото министерство са през идващите три години приходите да порастват номинално, само че не и като дял от Брутният вътрешен продукт. Сметката е правена при планирано понижение на растежа на постъпленията от Данък добавена стойност и данък поради по-малко ползване, по-ниска цена на петрола и поради понижените ставки по Данък добавена стойност за някои артикули и услуги.
Следващото постоянно държавно управление ще разполага с доста стеснено поле за маневри и евентуално ще би трябвало да лимитира разноски, а не да дава обещание нови. Причината е, че първите експертни (и ненапълно технически) сметки за Бюджет 2003 година демонстрират рекорден недостиг -11.3 милиарда лева или 6.8% от Брутният вътрешен продукт. При равни други условия държавните финанси ще продължат да са с сходни големи минуси най-малко до 2025 година А това значи и всяка от идващите години страната да поема нов дълг от по 15 милиарда лева Така равнището му може да доближи до 40% от Брутният вътрешен продукт или 10 процентни пункта над упованията от преди половин година.
Реклама
Изчисленията бяха показани от служебния финансов министър Росица Велкова, която се опита да охлади настояванията на синдикати и политици за нарастване на приходите и нови помощи за популацията и бизнеса, като предизвести, че настоящият остатък в бюджета, на който са основани тези претенции, бързо ще изчезне. Същевременно обаче думите й неизбежно ще влязат бързо в предизборна приложимост за рецензии към предходните ръководещи и/или към политическите стратегии на една или друга партия.
" Има и доста непредвидени разноски, които служебното държавно управление ще се наложи да обезпечи от преструктуриране на разноски по централния бюджет - да вземем за пример подобен разход е над 70 млн. лева за изборите, в този момент се търсят разноски за настаняването на бежанците от Украйна ", добави финансовият министър.
Тази година държавните финанси също са планувани на недостиг - от 6.2 милиарда лева и той евентуално ще се извърши.
Прогнозите за Брутният вътрешен продукт и инфлация
Изчисленията на финансовото министерство са на база ревизирана макроикономическа прогноза с данни доникъде на август. В нея се залага стопанската система да порасне с по-бавен ритъм през 2023 година (2.2% растеж на БВП) и да доближи номинално 166.7 милиарда лева, до момента в който актуалната да завърши с 2.9% действителен растеж. Министър Велкова съобщи, че упованията са стопанската система да стартира да се забавя още през третото и най-много през четвъртото тримесечие на тази година.
Реклама
Ревизирани са и числата за инфлация. Средногодишното нарастване на потребителските цени се чака да бъде 12.6 % през 2022 година (при упования за 11.9% досега), а следващата година прогнозата е то да се успокои до 5.8%.
" Инфлацията ще се забави поради стесняване на потреблението освен в България, само че и в Европейски Съюз ", уточни служебният финансов министър.
Откъде идва този огромен минус
Очакванията на финансовото министерство са през идващите три години приходите да порастват номинално, само че не и като дял от Брутният вътрешен продукт. Сметката е правена при планирано понижение на растежа на постъпленията от Данък добавена стойност и данък поради по-малко ползване, по-ниска цена на петрола и поради понижените ставки по Данък добавена стойност за някои артикули и услуги.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ