Случвало ли ви се е да сте по средата на

Случвало ли ви се е да сте по средата на развълнуван спор, когато внезапно другият човек изважда телефона си и стартира да си цъка нещо?

Ако отговорът е „ да “ и в случай че това се случва непрекъснато, надяваме се, че този човек не е половинката ви.

Този фасон на игнориране е една от четирите реакции, които Джон Готман, психолог от Вашингтонския университет и създател на института „ Готман “, дефинира като сигнален знак, че всичко в брачната двойка не е наред.

Всъщност, когато Готман и психологът от Калифорнийския университет в Бъркли Робърт Левенсън сплотяват пренебрежението с три други държания – пренебрежение, рецензия и отбранителност – и мерят какъв брой постоянно се срещат в границите на 15-минутен диалог, те откриват, че могат да предскажат кои бракове ще завършат с бракоразвод с поразителна акуратност.

Когато психолозите прибавят въпроси за задоволеност от връзката и какъв брой пъти изследваните лица са мислили за разлъка, те могат да плануват кои бракове ще завършат с бракоразвод в 93 % от случаите.

Цифрата е получена вследствие на 14-годишно изследване на 79 двойки, които живеят в Средния Запад на Съединени американски щати (21 от които се развеждат през интервала на проучването) и е толкоз поразителна, че кара откривателите да нарекат четирите държания „ четирите конника на апокалипсиса “.

Макар че първичното изследване, оповестено през 2002 година, е малко и фокусирано върху характерна група от популацията, десетилетието на проучванията на брака и развода дава спомагателна поддръжка на концепцията, че разводът е обвързван със характерни отрицателни държания.

Едно скорошно изследване на 373 младоженски двойки да вземем за пример откри, че тези, които са си крещели един на различен, показвали са пренебрежение един към различен или са прекъсвали диалога по даден въпрос през първата година от брака, са по-склонни да се разведат даже и след 16 години.

И по този начин, по какъв начин в действителност наподобяват тези четири „ апокалиптични “ държания в една връзка?

Презрението – комбинация от яд и омерзение – е доста по-токсично от елементарното отчаяние или негативизъм. То включва възприемането на колегата като нещо по-ниско от вас, а не като равносилен човек и участник във връзката.

Само по себе си това държание, споделя Готман, е „ целувката на гибелта “ за една връзка.

Вземете да вземем за пример един всекидневен спор за пазаруването на хранителни артикули. Когато се приберете у дома и разберете, че половинката ви е взел ердин тип чушки вместо различен тип чушки за вечеря, слушате ли го, до момента в който ви изяснява, че може би трябваше да му кажете какъв тип чушки желаете? Обмисляте ли това и когато осъзнаете, че може би е прав; извинявате ли се? Или пък си мислите: „ Какъв глупак – не знае, че едните чушки са за пържене, а другите – за салса? “

Причината, заради която презрението е толкоз мощно, е, че то значи, че сте се затворили за потребностите и страстите на колегата си.

Ако непрекъснато се чувствате по-умни, по-добри или по-чувствителни от половинката си, освен че няма да възприемате мнението ѝ като годно, само че и – което е по-важно – ще сте доста по-малко склонни да се поставите на нейно място, с цел да се опитате да видите дадена обстановка от нейната позиция.

Подобно на презрението, рецензията включва превръщането на обещано държание (нещо, което сътрудникът ви е направил) в резюме за неговия повсеместен темперамент (той е такъв-и-такъв човек и няма други качества).

Да речем, че сътрудникът ви има неприятния табиет да оставя из къщата употребяваната си паница за закуска – с неизядени останки в нея, още по-ужасяващо.

Ще изчакате ли да се прибере, с цел да му споменете, че това държание ви тормози, и ще му предложите ли деликатно да сложи изпразнената купа в мивката или в съдомиялната машина? Или пък ще си помислите: „ Защо съм с човек, който оставя полуизядени чинии на всички места? “

С течение на времето тези персонални забележки могат да се натрупват и да подхранват по-тъмни усеща на засегнатост и пренебрежение.

Ако постоянно се оказвате в ролята на жертва в сложни обстановки с колегата си, може би сте прекомерно отбранителни. Което е неприятно, когато ви пречи да приемате градивна рецензия.

Вземете да вземем за пример закъснението за сватбата на братовчед ви. Вие ли сте първият, който споделя: „ Не съм аз отговорен! “, когато най-сетне пристигнете? Или се замисляте, преди да обвините другия човек, осъзнавайки, че евентуално не е трябвало да си взимате двучасов душ, когато сте имали единствено един час да се приготвите?

Поемането на отговорност за ролята ви в сложна обстановка може да е неприятно, само че постоянно това е нещото, което защищава неприятната обстановка от ескалиране, споделя Готман.

Той открива, че за двойките, които се развеждат през първите няколко години от брака си – един от моментите, когато процентът на разводите е най-голям – „ навлизането в негативността е като да влезеш в тресавище с плаващи пясъци. Лесно е да се влезе, само че мъчно се излиза от него. “

Знаете по кое време е на път да стартира спор. Чувствате по какъв начин сърдечният ви темп се усилва, а гласът ви става малко по-силен. Но сега, в който нещата стартират да се разгорещяват, изваждате телефона си, тръгвате си или просто игнорирате колегата.

Блокирането на диалога може да бъде също толкоз токсично за връзката, колкото и презрението, тъй като ви пречи да се справите с казуса. Така той си остава. А след него може да се натрупат и още.

Важно е да имате поради, че от време на време да проявявате някое от тези държания – или даже всички – е изцяло обикновено. Повод за безпокойствие е, когато тези отрицателни държания се случват толкоз постоянно, че изместват по-позитивните взаимоотношения с колегата.

Простото признание на обстоятелството, че вършиме нещо, което може да вреди на връзката ви, е първата стъпка към дейната битка с него. Ако съумеете да измислите по какъв начин да избегнете това държание или да го замените с по-положително, евентуално ще извършите връзката си още по-силна.