Случвало ли ви се е да помахате за довиждане в

Случвало ли ви се е да помахате за сбогом в Zoom и да се почувствате извънредно неудобно?

Това може да се дължи на обстоятелството, че мозъкът ви не обработва диалозите в Zoom по същия метод, както при тези лице в лице, макар че говорите с същински човек. Поне това сочи ново проучване, извършено от експерти от Йейлския университет. Резултатите от него акцентират какъв брой значимо е общуването в персонален проект за естественото ни взаимоотношение с другите.

" Социалните системи на човешкия мозък са по-активни по време на действителни персонални срещи, в сравнение с в Zoom ", споделя неврологът Джой Хирш, старши създател на оповестената публикация.

" Онлайн репрезентацита на лица, най-малко при сегашните технологии, няма същия " фаворизиран достъп " до обществените невронни вериги в мозъка, който е присъщ за действителното другарство. "

Според Хирш и нейните сътрудници множеството предходни изследвания, в които са употребявани невроизображения за вписване на мозъчната интензивност по време на обществени взаимоотношения, са включвали обособени хора, а не двойки.

В този случай откривателите съпоставят метода, по който двама души взаимодействат между тях в действително време. Участниците са 28 здрави души без увреждания на зрението и са на друга възраст, от друг пол и етническа принадлежност.

Хирш и екипът употребяват функционална спектроскопия в близката инфрачервена област (fNIRS), електроенцефалография (ЕЕГ) и устройства за следене на очите, с цел да запишат деликатно мозъчната и очната интензивност, когато хората беседват между тях.

Те съпоставят резултатите на двойки, участващи в диалози онлайн лице в лице, с тези на консуматори на Zoom, които организират видеочатове в известната платформа. За да може да се направи сравнението без смяна на обществените фактори като пристрастия или другарство, сътрудниците в диалога останали едни и същи и всяка двойка изпълнявала идентични задания по време на диалозите.

В съпоставяне с взаимоотношенията в Zoom, полемиките лице в лице водят до по-голямо нарастване на мозъчните сигнали в сериозна област, наречена гръбначно-париетална област.

По-конкретно, когато хората беседват лице в лице, интензивността на мозъчните талази демонстрира тета осцилации, които са свързани с по-доброто култивиране на лица. Активността в областите на мозъка, свързани със сензорната обработка и пространственото усещане, също демонстрира по-голям контрастност, следен при лицата в действителния живот, а следенето на очите - по-дълги интервали на очен контакт.

" Диаметърът на зениците като цяло беше по-голям във връзка с лицата онлайн, в сравнение с за виртуалните, което допуска нараснала възбуденост за първите ", написа екипът. " Освен това размерите на реакциите на зениците бяха реципрочни за сътрудниците. "

Сканирането на мозъка на хора, които водят диалози лице в лице, разкрива по-високи равнища на синхронизирана невронна интензивност, което откривателите поясняват като знак за нараснал съвместен продан на обществени сигнали.

" Като цяло динамичните и естествени обществени взаимоотношения, които пораждат непринудено по време на персонални контакти, наподобява са по-малко забележими или отсъстват по време на срещите в Zoom ", изяснява Хирш. " Това е в действителност мощен резултат. "

Това, което отличава взаимоотношение онлайн от виртуалното, е методът, по който гледаме един на различен, а софтуерните ограничавания може би са в основата на разликата.

Дори уебкамерите с висока резолюция затрудняват контакта с очите. Когато гледаме към камерата, тъй че отсрещния човек да вижда очите ни, ние не можем да се фокусираме върху екрана и неговите лични очи. Ако обаче се взираме в екрана, за колегата ни наподобява по този начин, като че ли гледаме под линията на зрението му.

Участниците в изследването са били много разнородни, въпреки че по-голяма извадка може да даде по-широка информация. В края на краищата общуването не е от първостепенно значение за всички, а някои хора обработват лицата по друг метод. Други пък намират зрителния контакт за изключително стресиращ.

Социалното взаимоотношение е значимо, а ние, хората, сме обществени същества в основата си, споделя екипът, с мозъци, приспособени да обработват динамичните лицеви сигнали, които срещаме в ежедневните взаимоотношения с други хора.

Изследването е оповестено в Imaging Neuroscience.

Източник: Science Alert