Случвало ли ви се е да искате нещо безумно много,

Случвало ли ви се е да желаете нещо безумно доста, а когато го получите, да загубите интерес? На всички ни се е случвало, мисля, и то освен в детските години.  Молиш, мрънкаш, тръшкаш се, ревеш за това влакче и когато майка ти се смилява над теб (или над себе си) и ти го купува, още на идващия ден то попада в купчината с останалите играчки... безинтересно, нормално и остаряло.

Или пък когато, към този момент сякаш огромно момиче, решиш да овършееш магазина/сайта на една от обичаните си марки. Сдобиваш се не с две, а с шест до дванайсет неща – тези, поради които не можеше да спиш известно време (до заплата), и най-малко половината от тях си остават с етикетите някъде в дрешника. Добре че най-малко някои марки дават опция да върнеш закупена стока в избран период...

Този синдром обаче се оказва годен и за връзките ни. Дали се дължи на незрялост или нарцисизъм, на изкривени показа (въз основа на книги и филми например) или на някакви комплекси и контузии, няма никакво значение. Основното тук е, че съвсем всеки човек стига най-малко един път (някои – всеки път) в живота си до обстановка, в която желае някого изключително доста, а когато е към този момент с него... ами гореописаното се повтаря. С тази дребна разлика, че тук става въпрос не за играчка или за дреха, а за човек.

И какво се случва?

Вариант 1: срив. Установяваш, че това е било някакво влечение/копнеж/желание, което си има период на деяние, много по-кратък от този на огромната обич – онази от книгите и филмите, онази от италианската ария, сещате се, „ un amore grande, grande come il mondo ”. Или, още по-лошо –