Случките в живота могат да бъдат много смешни и много

...
Случките в живота могат да бъдат много смешни и много
Коментари Харесай

На прощаване с БСП

Случките в живота могат да бъдат доста смешни и доста тъжни. Водевилът " Корнелия Нинова и мандатът " е от двете на квадрат. Добре че свърши, тъй като бе същинска тъга да се следи. Това бе доста повече от Чехова драма - от самото начало пушката на стената гърмеше по самата Нинова, а тя с мазохистична съвестност обясняваше врели-некипели, за които хората се чудеха: " Абе, тази жена добре ли е? ". Още по-интересно е, че пушката бе поставена от самата нея.

Всичко това бе част от доста по-голяма покруса, която се случва с Българска социалистическа партия. А етюдите с мандата най-вероятно ще бъдат гвоздей в един политически ковчег. Не бива да има чудене чий - на партията, която за десетина години

 

сви гласоподавателите си от 1 000 000 на 267 000

 

Макар малко на брой да го осъзнават, всичко това е развой от национално значение - около Българска социалистическа партия и самото ляво изчезва, просто престава да го има в България.

Нека върнем лентата 8 месеца обратно, с цел да си напомним какъв брой смешно-тъжно стартира актуалният сюжет. И да забележим, че крахът не е сензация, а венец на обективната логичност:

Подредена четвърта на вота и записала най-слабия резултат в историята си, Българска социалистическа партия получи основни позиции в новото ръководство - вицепремиер, трима министри и роля на нещо като балансьор във вътрешните несъгласия. Това се случи, откакто съвсем свекърва Нинова наобикаляше сватовете (помним фотосите й с Кирил Петков от ранни доби). Стана работата (младите се взеха, освен това четворна сватба), с което сякаш " изпадналата от А група " Българска социалистическа партия сграбчи орден. Успоредно се случи още нещо чудно. Нинова получи сектор " промишленост и стопанска система ", по този начин вместо пенсионер се трансформира във втория по значителност човек в кабинета. А имаше упования за пенсия, тъй като сватосването бе осъществено, до момента в който е в оставка като водач на Българска социалистическа партия - " поемайки отговорността за пагубния избирателен резултат " (нейни думи).

 

Но има ли свекърва в оставка? -

 

няма, потвърдена бе още веднъж.

После Русия атакува Украйна. И множеството локални политически тактики (не единствено на Нинова) рухнаха. Пределно ясно бе, че има агресор - Русия. Че България е в НАТО, Европейски Съюз. Че Бойко Борисов бе съборен благодарение на Съединени американски щати, надлежно министър председателят Петков се употребява с доверието на американците. Ясно бе също, че при войни заводите в Подбалкана работят на макс (конфликтът в Сирия например). На целия този декор България нямаше по какъв начин да не изнася оръжие за Украйна. И го направи интензивно посредством медиатори. Още по-ясно бе обаче, че немалка част от българското общество е проруски настроено. 100% от гласоподавателите на Българска социалистическа партия са такива, самата партия има доста московски другари.

 

И какво избра Нинова, стегната в менгеме?

 

Как излезе от обстановката вицепремиерът, в чийто сектор са военните фабрики? Стори най-лошото - да приказва лъжи. Дори най-червената старица от най-затънтеното село знаеше, че позицията " Нито патрон за Украйна! " е просто девиз. Всички българи виждаха, че това въвлича цялото българско държавно управление в безрезултатност, извъртане и отвод да се поеме отговорност за това, което така и така се случва. Кацаха и излитаха транспортни самолети, а тя обясняваше, че нищо такова няма. Кога тъкмо боязън, зависимости и неистини са носили нещо положително? Никога.

По едно време Петков и побратимът му от Политическа партия, също вицепремиер, Асен Василев отхвърлиха да играят по свирката на " Газпром ". А съветският газ е базова идейна опора на путинофилията у нас. Съответно Нинова и Българска социалистическа партия още веднъж попаднаха в небрано лозе. И до момента в който хъкаха-мъкаха по какъв начин да " възстановим връзките ", Петков взе, че изпразни съветското посолство... Нищо друго не сътвори Нинова, като се изключи че направи ядосани чупки и стойки. Междувременно падна и ветото за Македония, което сякаш щеше да стане " единствено през натрупа " на Българска социалистическа партия. По това време партията към този момент в действителност беше мъртвец - поради стоенето си в държавното управление.

Българска социалистическа партия нямаше различен избор, тъй като безучастие или излизане от кабинета означаваше нежелани от народа поредни избори, би опонирал някой. Не е правилно. Базово видяно, верният ход за Българска социалистическа партия преди 8 месеца бе парламентарна поддръжка на кабинет без лично присъединяване. Така тя щеше да даде принос в анти-ГЕРБ фронта, заобикаляйки опасности и провали. Разбира се тогава никой не знаеше, че Путин ще нападне Украйна, т.е. ще настанат непреодолими публични и политически разломи. Но

 

излизане от кабинета, съчетано с подкрепа в Народното събрание,

 

Българска социалистическа партия можеше да предприеме във всеки един миг след това. Странна бе тази обстановка, в която Има Такъв Народ " разтурва седенката ", върви се към избори и даже Политическа партия почва да се готви за тях... А партията с най-вече сгазени червени линии е здраво вкопчена във властта. Разбира се, храброст да се откаже обществено от тях, заставайки на страната на истината, надали някой е очаквал от партията.

Така се стигна до последния очерк с мандата. Цели 10 дни го държа Нинова откакто бе ясно, че актуалният парламент няма продуктивни решения - в случай че имаше, още Политическа партия щеше да ги откри. Какви ли чудесии не сътвори тя през това време - кандърдисваше от дълго време отказалата се Има Такъв Народ, насрочваше пленуми да протака, някаква законодателна стратегия изобрети да внася... Дори номинира Асен Василев за министър председател, който е най-мразеният от аления електорат човек, откакто прояви невиждано корав звук към Русия ( " Ако някой ни разгласи война, би трябвало да е подготвен за нашия отговор " )... Върхът на хумореската бяха думите " Мандалото хлопна " по адрес на Има Такъв Народ, откакто Слави Трифонов публично извади партията си от договарянията - като че ли в действителност Нинова бе хлопнала мандалото, а не Трифонов.

Официалното пояснение за това държание през последните 10 дни се знае - Нинова и Българска социалистическа партия са правили всичко допустимо да има държавно управление, а и с цел да се види кой тъкмо го проваля. Но по-вероятно са други две - некомпетентност и жадност за власт. И двете положения са си чисто човешки, срещат се надлъж и простор.  " Живее ми се! Живее ми се, бе! ", обясняваше застаряващият Миташки в " Оркестър без име ", навъртайки се към младата певица Рени. Така и на Българска социалистическа партия й се ръководи.

 

Управлява й се, бе, това е!

 

Затова не пускаше властта, по тази причина в несвяст се мъчеше да я задържи - без значение от действителностите. И на самата Нинова й се ръководи! Ако не страната, то най-малко Българска социалистическа партия. Иначе от дълго време да бе сдала водачеството след толкоз провали. Има още нещо забавно към самата нея - скарана е с доста хора в Българска социалистическа партия, скарана е с абсолютно всеки в лявото пространство, скарана е и с президента Радев... Обаче не и с Василев, Петков. Иска да се хареса на жълтопаветния площад, където дефилира при митингите в поддръжка на държавното управление. Какво я събира с хората, които наритаха драгоценната Русия? За какво флиртува с жълтопаветната десница, която е исторически враг на Българска социалистическа партия? Пак властта, несъмнено, нищо друго. Властта е прелъщение, което кара хората да правят ненормални неща.

Няма подозрение, че на обичайния празник този уикенд Бузлуджа още веднъж ще почервенее. Хора ще слязат от рейсове, ще приветстват водача си, дружно утешавайки се: " Постъпвахме рационално, те изборните машини ни лишиха гласовете... ".   Даже някой ще опише духовита история по какъв начин всички мислили, че Българска социалистическа партия умира, пък ето на, тя взела властта! Така в смешки и закачки

 

наивни и захлебващи от " Позитано " хора

 

ще останат слепи за най-важната истина: Българска социалистическа партия отива в небитието. Това се случва и заради фундаментални процеси, свързани с отпадналата социална нужда на старите компартии (маргинализираха се в съвсем целия някогашен социалистически блок); и поради съответните неточности на Корнелия Нинова като водач през последните години. Дискусиите за гибелта на Българска социалистическа партия са в действителност от дълго време, малко на брой имат вяра, че тя ще настъпи. Но първият аргумент са тия 267 000 гласа от ноември - никой не вярваше, че партията ще доживее подобен невисок резултат; а той пристигна като наклонност, трайно събитие. Вторият аргумент е самото ляво пространство - то се свива. Вдясно има тълпа от партии и гласоподаватели (ГЕРБ, Политическа партия, Демократична България...). Вляво са единствено Българска социалистическа партия и нейната Бузлуджа. Другият електорат, дал своя вот в миналото вляво, към този момент не е ляв, а националистически, преориентиран към " Възраждане ". Дясното си е дясно, лявото, схващано като обществено, се маргинализира, то се трансформира в гневна русофилия под формата на шовинизъм - такава е електоралната разстановка у нас.

Цирковете с мандата пристигнаха от партия и водач, на сбогуване заровили глава в пясъка. 4-процентовата преграда може да се окаже висока за партията този път. Ако някой към момента не има вяра, още веднъж да намерения вярвал ли е, че ще се случи цифрата 267 000.
Източник: segabg.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР