Случи се за пръв път преди година и нещо. Вървях

Случи се за пръв път преди година и нещо. Вървях умерено по ул. „ Иван Асен “ в София и внезапно осъзнах, че от няколко дни пребивавам в Париж. Сутрин се разсънвам с ясното чувство, че слънцето е френско, кроасанът наложително би трябвало да бъдат с масло, а кафето е има друг усет, несъмнено, френски. В магазините и в градския превоз чувам Zaz или Едит Пиаф и наподобява всички мои познати са се наговорили и заедно са съумели да посетят Париж през последните дни или седмици. Така посетих Амстердам.Или се готвят да заминат. Или просто си напомнят хубавите мемоари от остарели пътувания и стената във facebook е просто залята със фотоси, хрумвания и мнения за това какъв брой е прелестно да бъдеш във Франция. И аз съм там.

Всяка книга, към която протягам ръка, има нещо френско, във всеки филм внезапно се промъкват френски изречения и аз съвсем приказвам френски. Насън.

Така посетих Амстердам. Просто от един ден нататък всичко стартира да се върти към този град, само че не под формата на суха информация за броя поданици и енергийните запаси, а като чувство, усет, аромат и въбражаеми мемоари от тези места. Разхождах се около каналите, дружно с героите на романите, които просто заваляха върху мен. Не допусках, че вкъщи имам толкоз литература обвързвана с Холандия и всичките ми познати, тези същите, заедно посетили Париж, се насочиха към страната на колела. Почти пробвах къпкейка, пих кафето в Холандия (френското е по-добро!), видях музея на Ван Гог и чаках няколко часа на летището в Амстердам.

От няколко дни пребивавам в Ню Йорк.Не, не се прибрах вкъщи. От няколко дни пребивавам в Ню Йорк. Не знаех, че ще се приземя там, просто се качих на идващия аероплан, без да видя таблото и слязох по стълбичката на новия континент. Сега сме в развой на опознаване – с Уди Алън се разхождаме по нощните улици на Манхатън, пия воднисто и прекомерно дълго кафе и си лягам след 12, с цел да изляза от у дома преди 7 на токчета, с грим и стилни облекла. Както го вършат и останалите. Както си е редът – Ню Йорк се промъкна в книгите и филмите, а приятелите ми нещо се бавят. Нито един още не е там, с цел да качи някоя своя фотография и да се похвали къде ще вечеря през днешния ден.

Този път съм ги изпреварила. Поне в мислите си.