Случи се така, че тези дни намерих коледните си писма

Случи се по този начин, че тези дни открих коледните си писма от предходната година и вкъщи и в офиса. И на двете места съм писала, писала, желала и след това цяла година съм чакала да се осъществен желанията ми. Не си спомнях добре какво съм си поискала и ми беше забавно да видя какво и какъв брой се е сбъднало. И какво открих – че в действителност аз съм една страхливка. Всичките ми стремежи са били в общи линии и тази година да е като предишната… Вкопчила съм се в това, което имам и желая то да си остане постоянно мое, да ми се случват все същите неща, все на същите места, да претърпявам все същото хубаво… Колко скучно! За благополучие дядо Коледа очевидно има повече въображение от мен и се постара миналата година да е цялостна с провокации, които да ме трансформират, предизвикат, радват и изненадват по изцяло непредвиден метод. Едното от тях е да вземем за пример този блог… Така че за следващата година – никакви повторения, завършек на обезпеченото благополучие и сигурното удовлетворение от познатите неща! Искам промени, желая да се изправя пред непредвидени обстановки, хора и места, да потвърждавам на себе си, че мога и да се науча на неща, които до момента съм считала за прекомерно сложни, с цел да си скапвам спокойствието поради тях… Този път няма да апелирам дядо Коледа, а ще го предизвикам! Пожелавам си една забавна година, тъй като имам вяра, че мога да се оправя с нея!