Случи се преди три години. Вървях по ул. Г.С. Раковски“,

Случи се преди три години. Вървях по ул. „ Г.С. Раковски “, когато върху мен връхлетя група мои познати и просто ме повлече към залата на „ Славянска сказка “.

- Къде отиваме?
- На спектакъл,
- Но аз нямам билет
- Не ти би трябвало.
- А каква е пиесата?
- Не се знае.

Това е допустимо най-лесното изложение за срещите на ХаХаХа Импро Театър с публиката, които се организират към този момент три години. С дребната разлика, че въпреки всичко има билети и закупуването им би трябвало да се случи навреме. Но тогава попаднах на едно от първите представления на спонтанния спектакъл в София - група младежи, които разиграват разнородни етюди пред очите ни и употребявайки концепциите на аудитория за заряд на постановката. Трудно е да си го визиите, нали? Може би, тъй като и на мен ми е мъчно да опиша с думи това прекарване. Преди дни съумях да попадна на второ зрелище и макар че отидох в залата (вече в кино „ Влайкова “) с ясното разбиране, че „ този театър към този момент съм го гледала “, се оказа, че бъркам грубо.

Няма по какъв начин да сте го гледали, тъй като няма никакъв късмет той да се повтори с някой от предходните. Различната аудитория, другия асортимент на актьори на сцената, част от огромната натрупа, другите игри и етюди и несъмнено, другият заряд на днешния ден, час и място, носят своята сила, която не се повтаря. Може да ходите на всяко зрелище и то ще бъде ново – единствено лицата на героите ще се повтарят понякога, само че не и страстите, които ще преживеете. Защото всичките реплики, подскоци, песни и гримаси на сцената са особено за вас и са неповторимо смешни.

На последния театър момичето седящо до мен плачеше. Тя просто плачеше от смях, тъй като... Ами тъй като в действителност беше необикновено смешно! Неповторимо. Уникално. Индивидуално. Различно. Гениално. Това са част от определенията, които мога да дам на момчетата и девойките, които вършат това знамение – ХаХаХа Импро Театър. Интересното е, че след представлението забравяш какво тъкмо си гледал – смехът изтрива всички мемоари за съответни изречения, само че чувството, че си се смял от сърце, до сълзи, до лек бодеж в корема и си излязъл от залата с усмивка от едното до другото ухо, те държи години наред.

Преверено е...