Случи се преди две седмици и три дни. На онази

Случи се преди две седмици и три дни. На онази конференция – в друга страна, в свят, в който нямаше нищо познато, добре известно и всекидневно. Пиха бърбън. Качиха се в стаята. Правиха секс. И всичко щеше да е напълно общоприетоо. Освен в случай че не беше оглупял. Беше като вманиачен, като оживяло през зимата животно, дочакало и пролет, и храна, и нов живот. Всяко придвижване беше концентрирано, целеустремено, да не пропусне детайлност, да изтръгне и последния вероятен момент. Беше като лудо препускане през измерения и светове, от настоящия момент до първия, до гърмежа, до огромното начало... А по-късно – подобен покой… Празната тишина на Вселената.

Чели ли сте " 1984 " на Оруел – за Големия Брат и Полицията на мисълта. Наблюдават те на всяка допустима крачка. Има ли метод да се скриеш – да, в случай че си доста остроумен и доста самоуверен. Иначе се изпаряваш, изчезваш освен физически, само че и духовно – никой не се сеща за теб, никой не те помни, просто не си съществувал. Всяко отклоняване от откритите правила, всяко съмнително деяние, неволна въздишка или мимика, даже сбъркан взор могат да ти докарат неприятности с Полицията на мисълта. А проблемите с тях са си страшни.

Той остави книгата и стана. Това е казусът, нали? Забранените копнежи. В книгата служителите на реда са зорки, разпоредбите са строги, само че се наблюдават дейностите, забележимото, откритото и се вършат съответните заключения за праведността на мисловния ти развой. Добре де, ами в случай че измислят нещото, което в действителност да следи мисълта ти? Лежиш си в леглото, отиваш на работа, вечеряш и някой получава сигнал за всеки подтик, минал през мозъка ти, вижда всяка картина, всяка фантазия, всеки спомен от детството, всеки проект за на следващия ден, всеки неразрешен блян.

Така, това е казусът, нали? Забранените копнежи.

Доближи се до прозореца, несъзнателно огледа улицата за нещо съмнително. Смешно му стана. Какво очакваше да види? Полиция на мисълта ли? Да нахлуят през вратата и да го приберат поради неспокойните дни и трескавите нощи, поради това момиче, поради станалото преди две седмици и три дни. Представи си я отново – прелестна! Не съвършена, само че прелестна. Беше ли по-красива от жена му? Беше ли по-голяма от щерка му, с цел да не наподобява той като тези чичаци, дето излизат с приятелките на децата си?

Наля си бърбън. Вчера я видя още веднъж, в асансьора. Беше препълнено, тя седеше с рамо към него и си говореха нещо по работа, можеше да я допре, да я вдиша. Спасителни глътки въздух от нощно море.