Случаят “Nexo” – трябва ли да се отвори дебата за финансирането на партиите и лобизма?
Случаят „ Nexo ” – такова заглавие получи целият проблем към платформата за криптовалути, който през последните дни взриви публичното пространство в България, разкривайки разнообразни по тип политически връзки и бизнес обвързаности. Представители на компанията са дарявали по никакъв начин не дребни суми пари на политически субекти (сто хиляди лв. на „ Демократична България “, а съществуването на даренията беше доказано от Христо Иванов в „ Панорама “), което беше доказано в изказване и на самата компания – ”членове на екипа на Nexo са дарявали парични средства на политически партии “. В брифинга на прокуратурата беше упомената среща сред властимащи и заинтригувани страни. Беше намесена даже опцията за съставяне на държавно управление след излезлите разкрития на фона на идното връчване на третия изследователски мандат от страна на президента Радев. Казано по различен метод, казусът “Nexo ” се трансформира в един огромен скандал, който раздруса страната и разкри разнообразни обвързаности, за които в бъдеще би трябвало да се намерения напълно съществено на фона на нужни законодателни промени за повече бистрота и отчетност на връзките сред политици и частен бранш.
Между 2009 година и 2019 година законодателната рамка предвиждаше един доста прецизно открит модел на финансиране на политическите партии, който от една страна забраняваше даренията от юридически лица и еднолични търговци, а от друга ограничаваше даренията от физическо лице в границите на 10 хиляди лв. за една календарна година. Като главен източник на финансиране законодателството даваше примата на партийната дотация, която към оня миг беше закрепена на 12 лв. на глас. Разкритията на Слави Трифонов за по този начин наречената „ надвзета дотация “ от страна на избрани партии докара до връщане на средства и до бързи законодателни промени, които от една страна понижиха дотацията до 1 лев на глас, а от друга позволиха даренията от страна на юридически лица и еднолични търговци и отстраниха рестриктивните мерки върху даренията на физическите лице.
По този метод България се оказа единствената страна в Европейския съюз, която позволяваше безкрайно корпоративно финансиране на политическата си система – нещо, което съставлява изключително значима корупционна причина. Това се съпътстваше с ниски условия за отчетност, бистрота и следене на даренията. През 2021 година с едно свое решение Конституционният съд разгласи за противоконституционни част от изменените през 2019 година разпореждания като уточни, че неограниченото частно финансиране на партиите слага политическия плурализъм под опасност и подрива равенството в политическите права на жителите и опцията им свободно да образуват и показват своята политическа воля. С това даренията от юридически лица и еднолични търговци за партиите отпаднаха от законодателството, само че неограничените дарения от физическите лица останаха. В същото време дотацията за партиите беше увеличена до 8 лв. на глас, само че други промени не бяха подхванати.
Въпросът за дълготраен и явен модел на партийно финансиране в България, който да съдържа високи условия за отчетност и бистрота остана открит, а належащите и трупащи се въпроси от страна на политическата и икономическа рецесия го оставиха на назад във времето. Случаят “Nexo ” обаче още веднъж създаван нуждата от този спор да се организира, а точно да се реализира трайно и ясно решение по какъв начин тъкмо и при какви условия ще се финансират политическите субекти в България, техният партиен живот, предизборни акции и така нататък Финансирането на политическите партии е важен въпрос за цялостното действие на представителната народна власт у нас. Възможността посредством него да се породят корупционни предпоставки, които да заменят волята на гласоподавателите с прокарването на частни и лобистки ползи, и законодателството да бъде превръщането в инструмент на избрани въздействия е извънредно значима. И ограниченията тук не би трябвало да обгръщат единствено финансирането на партиите, а целия законодателен развой – да вземем за пример посредством надграждане на „ законодателното досие “ към законопроектите, с цел да се вижда кой действително е писал един законопроект след какви срещи със заинтригувани страни, след съвещания с които специалисти или „ групи за напън “. Всичко това ще направи процеса по взимане на решения по транспарантен от една страна, а от друга ще направи демократичната ни система по-устойчива.
Вторият доста значим въпрос, който се повдига от случая „ Nexo ” в подтекста на политическата система, е за връзките сред политиците и представителите на частния бранш. Темата за лобизма е била неведнъж повдигана още от началото на демократичния преход, в това число посредством внасянето на законопроекти в Народното събрание – такива в историята ни са били импортирания Закон за лобизма, направен под егидата на омбудсмана Гиньо Ганев, законопроекта на Борислав Цеков и други. Най-общо в Народното събрание са били внасяни към 10 разнообразни законопроекта през години, само че нито един от тях не е стигал до разглеждане или гласоподаване в пленарна зала и в комисия. А въпросът е извънредно значителен. В брифинга на прокуратурата по случая „ Nexo ” се уточни, че е била проведена среща от някогашен министър на финансите с представители на криптовалутите. Целта на срещата е била да се разиска по какъв начин в системата за разплащане Борика да бъде интегрирана и криптовалута и по какъв начин криптовалутата да бъде обменена в пари. В концепцията на Андрей Гюров като претендент за началник на Българска народна банка се посочваше като приоритет нуждата компании като “Nexo ” да имат достъп до пазара на финансови услуги. Откъде потеглят тези хрумвания? Какви срещи са били реализирани с представители на заинтригуваните страни? Каква отчетност носят властимащите за такива контакти? И по-общо – по какъв начин представителството на частните ползи по отношение на властимащите се реализира по транспарантен метод с нужната отчетност, а не зад закрити порти и с секрети диалози?
Водещата страна по повод регулацията на лобизма Съединените щати в течение на дългогодишната си демократична процедура е регламентирала голям брой правила по какъв метод и в каква форма могат да се реализират такива контакти, по какъв начин се регистрират те, кой участва на такива срещи и какви са условията за бистрота. При съществуването на много съществени наказания за нарушителите. Като цяло американската система е извънредно строга както във връзка с регулацията на лобизма, по този начин и във връзка с партийното финансиране – нарушавания на наредбите за финансиране на партиите в доста случаи носи след себе си ефикасни присъди с наказване отнемане от независимост.
Всички въпроси, които имат отношение към финансирането на политическите партии и към реализирането на контактите сред властимащи и представители на частния бранш са част от един доста по-голям въпрос, който касае цялостното действие на представителната народна власт у нас. Силните демокрации, с изключение на със силата на своите институции, се отличават с съществуването на ясни правила, които носят със себе си условия за бистрота и отчетност на политическите субекти и политическите представители. По този метод се подсигурява, че една система ще действа в полза на своите жители, а няма да се трансформира в инструмент на частни ползи на обособени лица или групи. Редно е да се означи, че няма „ вълшебно хапче “ или „ магическа пръчка “, които да създадат една демократична система съвършена. Но има тези механизми, които влизайки в действие в границите на една система, ще я създадат доста по-ефективна и доста по-добре функционираща. Отчетността в партийното финансиране, прозрачността в процеса по взимане на решения и регулацията на лобизма за част от тях.
Димитър Стоянов, коментар за
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Между 2009 година и 2019 година законодателната рамка предвиждаше един доста прецизно открит модел на финансиране на политическите партии, който от една страна забраняваше даренията от юридически лица и еднолични търговци, а от друга ограничаваше даренията от физическо лице в границите на 10 хиляди лв. за една календарна година. Като главен източник на финансиране законодателството даваше примата на партийната дотация, която към оня миг беше закрепена на 12 лв. на глас. Разкритията на Слави Трифонов за по този начин наречената „ надвзета дотация “ от страна на избрани партии докара до връщане на средства и до бързи законодателни промени, които от една страна понижиха дотацията до 1 лев на глас, а от друга позволиха даренията от страна на юридически лица и еднолични търговци и отстраниха рестриктивните мерки върху даренията на физическите лице.
По този метод България се оказа единствената страна в Европейския съюз, която позволяваше безкрайно корпоративно финансиране на политическата си система – нещо, което съставлява изключително значима корупционна причина. Това се съпътстваше с ниски условия за отчетност, бистрота и следене на даренията. През 2021 година с едно свое решение Конституционният съд разгласи за противоконституционни част от изменените през 2019 година разпореждания като уточни, че неограниченото частно финансиране на партиите слага политическия плурализъм под опасност и подрива равенството в политическите права на жителите и опцията им свободно да образуват и показват своята политическа воля. С това даренията от юридически лица и еднолични търговци за партиите отпаднаха от законодателството, само че неограничените дарения от физическите лица останаха. В същото време дотацията за партиите беше увеличена до 8 лв. на глас, само че други промени не бяха подхванати.
Въпросът за дълготраен и явен модел на партийно финансиране в България, който да съдържа високи условия за отчетност и бистрота остана открит, а належащите и трупащи се въпроси от страна на политическата и икономическа рецесия го оставиха на назад във времето. Случаят “Nexo ” обаче още веднъж създаван нуждата от този спор да се организира, а точно да се реализира трайно и ясно решение по какъв начин тъкмо и при какви условия ще се финансират политическите субекти в България, техният партиен живот, предизборни акции и така нататък Финансирането на политическите партии е важен въпрос за цялостното действие на представителната народна власт у нас. Възможността посредством него да се породят корупционни предпоставки, които да заменят волята на гласоподавателите с прокарването на частни и лобистки ползи, и законодателството да бъде превръщането в инструмент на избрани въздействия е извънредно значима. И ограниченията тук не би трябвало да обгръщат единствено финансирането на партиите, а целия законодателен развой – да вземем за пример посредством надграждане на „ законодателното досие “ към законопроектите, с цел да се вижда кой действително е писал един законопроект след какви срещи със заинтригувани страни, след съвещания с които специалисти или „ групи за напън “. Всичко това ще направи процеса по взимане на решения по транспарантен от една страна, а от друга ще направи демократичната ни система по-устойчива.
Вторият доста значим въпрос, който се повдига от случая „ Nexo ” в подтекста на политическата система, е за връзките сред политиците и представителите на частния бранш. Темата за лобизма е била неведнъж повдигана още от началото на демократичния преход, в това число посредством внасянето на законопроекти в Народното събрание – такива в историята ни са били импортирания Закон за лобизма, направен под егидата на омбудсмана Гиньо Ганев, законопроекта на Борислав Цеков и други. Най-общо в Народното събрание са били внасяни към 10 разнообразни законопроекта през години, само че нито един от тях не е стигал до разглеждане или гласоподаване в пленарна зала и в комисия. А въпросът е извънредно значителен. В брифинга на прокуратурата по случая „ Nexo ” се уточни, че е била проведена среща от някогашен министър на финансите с представители на криптовалутите. Целта на срещата е била да се разиска по какъв начин в системата за разплащане Борика да бъде интегрирана и криптовалута и по какъв начин криптовалутата да бъде обменена в пари. В концепцията на Андрей Гюров като претендент за началник на Българска народна банка се посочваше като приоритет нуждата компании като “Nexo ” да имат достъп до пазара на финансови услуги. Откъде потеглят тези хрумвания? Какви срещи са били реализирани с представители на заинтригуваните страни? Каква отчетност носят властимащите за такива контакти? И по-общо – по какъв начин представителството на частните ползи по отношение на властимащите се реализира по транспарантен метод с нужната отчетност, а не зад закрити порти и с секрети диалози?
Водещата страна по повод регулацията на лобизма Съединените щати в течение на дългогодишната си демократична процедура е регламентирала голям брой правила по какъв метод и в каква форма могат да се реализират такива контакти, по какъв начин се регистрират те, кой участва на такива срещи и какви са условията за бистрота. При съществуването на много съществени наказания за нарушителите. Като цяло американската система е извънредно строга както във връзка с регулацията на лобизма, по този начин и във връзка с партийното финансиране – нарушавания на наредбите за финансиране на партиите в доста случаи носи след себе си ефикасни присъди с наказване отнемане от независимост.
Всички въпроси, които имат отношение към финансирането на политическите партии и към реализирането на контактите сред властимащи и представители на частния бранш са част от един доста по-голям въпрос, който касае цялостното действие на представителната народна власт у нас. Силните демокрации, с изключение на със силата на своите институции, се отличават с съществуването на ясни правила, които носят със себе си условия за бистрота и отчетност на политическите субекти и политическите представители. По този метод се подсигурява, че една система ще действа в полза на своите жители, а няма да се трансформира в инструмент на частни ползи на обособени лица или групи. Редно е да се означи, че няма „ вълшебно хапче “ или „ магическа пръчка “, които да създадат една демократична система съвършена. Но има тези механизми, които влизайки в действие в границите на една система, ще я създадат доста по-ефективна и доста по-добре функционираща. Отчетността в партийното финансиране, прозрачността в процеса по взимане на решения и регулацията на лобизма за част от тях.
Димитър Стоянов, коментар за
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ