Слез /Malva Sylvestris/ представлява едногодишно презимуващо до многогодишно тревисто растение

Слез

Слез /Malva Sylvestris/ съставлява едногодишно презимуващо до многогодишно тревисто растение от семейство Слезови. Слезът е прочут още с наименованията баба шарка, волово око, горски слез, камбула, камиляк, молоха, окрелче, пампулка и пуйча трева.

Стъблата на растението са изправени или полегнали, високи до 80 см и разклонени. Листата са с дълги дръжки, закръглени, поредни. Цветовете на слеза са едри, 3-4 см в диаметър, с 1-4 см дълги дръжки. Обагрят се във виолетово, розово или бяло. Слезът има дисковиден плод, хлътнал в средата, който след узряването се разпада на голям брой странични сплескани бобовидни плодчета.

Билката се среща в Средна, Южна и Източна Европа. Култивира се в Белгия, Франция, Съединени американски щати. У нас вирее из цялата страна, по тревисти места, край пътищата, изкопите, в редките горски насаждения, около посевите и другаде, като запасите от растението са обилни.

Видове слез

По света съществуват повече от 20 разновидности на слеза. Дребнолистният слез /Malva sylvestris/ вирее около огради, до остарели стени и сипеи, постоянно в непосредствена непосредственост на населявана земя.

Широколистният слез /Malva vulgaris/ и другите разновидности се срещат най-често в цветни и зеленчукови градини.

Ядливият слез /Malva verticillata var. crispa/ произлиза от Източна Азия, където се отглежда като зеленчуково и здравно растение. Използва се за салати и супи като сгъстяващ съставен елемент. Семената на растението също са ядливи, само че събирането им е мъчно.

В България виреят няколко типа слез, които също могат да се ядат, само че те са по-малки, постоянно полегнали растения, с по-дребни листа и тръпчив усет. Салатният слез се ползва и като билка. Съществуват сведения, че улеснява храносмилането.

Състав на слез

Цветовете и листата на слез съдържат слузесто вещество, танини, каротин, витамин С, органични киселини, следи от етерично масло, минерални соли, захари и фитостерол. Слузното вещество от листата и цветовете се отличава с високо наличие на ксилоза и арабиноза. Цветовете съдържат още и антоциановия глюкозид малвин. Семената на билката имат в състава си до 18% тлъсто масло.

Събиране и предпазване на слез

Слезът цъфти през летните месеци. От растението се употребяват листата /Folia Malvae/, цветовете /Flores Malvae/ и дръжките /Herba Malvae/. Листата се берат по време на цъфтежа на билката, като се откъсват с къси дръжки.

Цветовете се берат дружно с чашките без дръжките при започване на цъфтенето. Желателно е брането да се извърши в бездъждовно време, след роса. Прецъфтелите цветове не трябва да се берат. Събраният материал се поставя в кошове или кошници, без да се мачка.

След като листата и цветовете се съберат, материалът се почиства от други инцидентни примеси и се суши поотделно, постлан на тъничък слой в сушилня до 40 градуса или в проветриви пространства.

Сушенето на слънце единствено за листата се позволява, до момента в който се отдели по-голямо количество влага и те стартират да се набръчкват. След това материалът се доизсушава на сянка.

Дрогата би трябвало да се изсуши бързо, тъй като при наличност на влага червясва елементарно. Също по този начин би трябвало да се защищава от инсекти и наслойка.

От 6 кг свежи листа се получава 1 кг сухи, а от 5.5 кг свежи цветове се получава 1 кг сухи. Миризмата на изсушената билка може да бъде до някъде неприятна, а усетът ѝ е слизест.

Ползи от слез

Слез е лечебно, медоносно, фуражно и декоративно растение.

Той има противовъзпалително, облекчаващо, слабително, спазмолитично и седативно деяние. Използва се за лекуване на прегракнал глас, ангина, трахеобронхит, кашлица, зной, емфизем. Дрогата оказва помощ при възпалителни болести на стомаха, червата, черния дроб.

Препоръчва се още при кожни болести - циреи, отоци, акне, колпити, фурункули, при изгаряния и хемороиди. В българската национална медицина растението се ползва при инфектиране на бъбреците и пикочния мехур, стомашна язва и язва на дванадесетопръстника, заушка, обриви, мъчно уриниране, рак на гърдата и рак на кожата.

Слезът се ползва и за стимулиране отделянето на мляко у кърмачките.

Цветовете се използват и като багрилно средство в питейната индустрия. Те боядисват и вълна в виолетов или сив цвят.

Народна медицина със слез

Народната медицина предлага чая от слез при инфектиране на слизестите ципи вътре в организма, при гастрит, при възпаления на слизестите ципи на пикочния мехур, на стомашно-чревния канал и на устната празнина, както и при язви в стомаха и червата. За тези болести оказва помощ чорба от листата на слез и ечемик. Първо се поставя да се свари ечемикът и когато той изстине, се прибавят листата от слеза.

Студен чай от слез се предлага и при затлачване на белите дробове, бронхит, кашлица и мощна пресипналост, както и при ларингит, инфектиране на сливиците и пресъхнала уста. Чаят се подготвя, като се накисне една претъпкана лъжичка от слеза в 1/4 л вода за една нощ. На сутринта се затопля леко и се употребява.

Слезът оказва помощ даже при белодробна ефузия, която от време на време провокира доста мощен зной. Приемат се най-малко по три чаши дневно от течността с накиснатата билка, а прецедените и добре затоплени листа и цветове се поставят като компреси през нощта върху бронхите и белите дробове.

Външно слезът може да се ползва при рани, циреи, подпухнали ходила или ръце, произлизащи от счупвания възпаления на вените. В тези случаи се вършат бани на ходилата или ръцете. При счупени кости на краката, когато кракът непрекъснато се пренатоварва и подпухва, баните със слез са мощно целесъобразни.

Баните и компресите на очите със хладък чай от слез се предлагат и при пресъхване на слъзната течност. За подготвяне на бани две претъпкани шепи слез се накисват и оставят да пренощуват в 5 л студена вода. На идващия ден водата се затопля до нужната температура. Ръцете и краката се киснат в нея към 20 минути. Водата може да се употребява още два пъти, като се затопля още веднъж. Миения с хладък слез също по този начин се отразяват удобно при сърбящи и парещи алергии на лицето.

Лековитото растение оказва помощ освен при ларингити, само че и при злокачествени болести на ларинкса. В такива случаи се поставят да пренощуват два и половина литра вода дружно с шест чаени лъжички от билката. На сутринта течността се затопля леко и се съхранява в авансово изплакнат с вряла вода термос. Това е дневната доза, като дневно се пият на глътки четири чаши чай, а останалото се употребява за гаргара.

Остатъците от чая със слез пък служат за подготвяне на компреси. Те се затоплят леко в малко вода, с ечемичено брашно се разбъркват на каша, намазват се върху ленено парче и се постановат топли.

Студеният чай може да бъде сменен и от отвара, която се подготвя, като 1 супена лъжица от билката се залива с 500 мл вряща вода. Пие се по една винена чаша три пъти на ден.