Славой Жижек: Все още можем да се гордеем с Европа
Следвайте " Гласове " в.
Славой Жижек, “Фигаро ”
Във време, когато нашият свят е преследван от четиримата конници на апокалипсиса по едно и също време (пандемия, война, апетит и цифрова смърт), алтернативата не е просто да се оправим. Вместо да се подиграваме на украинците, които желаят да са част от Европа и затова да се причислят към Европейския съюз, би трябвало да се запитаме какво виждат в “Европа ” и дали сме подготвени да отговорим на техните упования, написа международно приетият словенски мъдрец Славой Жижек в своя публикация във " Фигаро ". Славой Жижек е словенски мъдрец, повлиян от марксизма. Преподава в Института по социология към университета в Любляна. През 2015 година Жижек провокира дискусия с позициите по отношение на мигрантската рецесия от 2015 година
Всички сили на нашата ера са сключили заветен съюз, с цел да прогонят страшилището на Европа: Доналд Тръмп и китайския президент Си, Путин и Ердоган… Мантрата за опълчване на “евроцентризма ”, която сплотява доста хора от целия политически набор, от антиколониалистката левица до популистката десница, се прицелва в концепцията за обединена Европа. Въпреки всички основателни рецензии на някои основни детайли от европейското завещание, това, което трансформира Европа в обект на ненавист и злоба, е, че в очите на мнозина “Европа ” към момента е синоним на спокойно съдействие сред нациите, на самостоятелна независимост, на обществена държава… Така че, вместо да се подиграваме на украинците, които желаят да са част от Европа и затова да се причислят към Европейския съюз, би трябвало да се запитаме какво виждат в “Европа ” и дали сме подготвени да отговорим на техните упования.
Когато книгата на Гийом Клоса Fierté européenne. Manifeste pour une civilisation d’avenir (Европейска горделивост. Манифест за цивилизация на бъдещето) попадна в ръцете ми, незабавно бях запленен. И по този начин, с какво можем да се гордеем с Европа?
Ако има нещо, с което би трябвало да се гордеем като европейци, това е историята на еманципацията. Най-строгата рецензия на актуалния свят е допустима точно с помощта на еманципаторските придвижвания в историята на европейската мисъл и общество. Нещо повече: в случай че желаеме да бъдем - и би трябвало да бъдем! - сериозни към нашата лична история, точно тази еманципаторска и революционна история ни дава инструментите, с цел да действаме по толкоз сериозен метод.
Във време, когато нашият свят е преследван от четиримата конници на апокалипсиса по едно и също време (пандемия, война, апетит и цифрова смърт), алтернативата не е просто да се оправим.
Тъй като четиримата конници препускат все по-бързо и по-бързо, по-скоро би трябвало да се активизираме по метод, който ще ни бъде от изгода дълго след края на войната. Клоса съумя да покаже в предходната си книга, Europe, la dernière chance? (Европа, последният късмет?), че апокалипсисът е обвързван и с отварянето на очите за някои немислими до момента решения. Пандемията провокира невиждани финансови разтърсвания в границите на Европейския съюз и съответна взаимност сред народите. Често не споделям нечий оптимизъм, само че в тази ситуация с Гийом Клоса неговият оптимизъм е впечатляващ и ефикасен - защото транснационалната взаимност в еманципаторските движения в реалност е единственото решение за сегашните ни проблеми.
“Европейска горделивост ” има три достолепия. Първото е, че създателят се осмелява да каже, че има справедливи и многочислени аргументи да се гордее, че е европеец, да се гордее, че е жител на този Европейския съюз, толкоз постоянно заклеймяван, посредствен и неудовлетворителен и все пак толкоз неповторим в света. При по-внимателно разглеждане, това е единственият континентален политически план, който слага в центъра достолепието на човешката персона и който се стреми да разреши на всеки човек, оттатък ту успокояващата, ту задушаващата национална рамка, да откри своя път, без да го идеализира и даже регистрира неговото несъвършенство. Във време на война в Украйна, наложена от Путиновата Русия с желанието да възкреси едно мислено имперско и мъжествено всемогъщо минало за сметка на личните си съграждани, първенството на достолепието на индивида в Евросъюза, на неговата независимост, тъждество, е нашата борба.
Второто му достолепие е, че това литературно произведение, на кръстопътя на геополитиката, социологията и историята, не си затваря очите за най-голямото предизвикателство на бъдещето: климатичната смяна, нашият “пети конник ”. “Европейска горделивост ” демонстрира, че Европейският съюз, който надалеч не е единствено технократски план, би трябвало да разбере, че неговото бъдеще е в способността му да сътвори условия за трайно развиване на планетата. Няма частични решения на този световен проблем и не можем да приказваме за екология, без да приказваме за народна власт.
Трябва да измислим нов стадий на демокрацията, който сдобрява парламентарната народна власт и гражданската народна власт.
Трябва да преоткрием тази дарба да сътворяваме общ интерес, “общото ”, общите богатства в границите на това, което в миналото се наричаше европейска ”общност ”, а през днешния ден Европейски съюз.
Третото ѝ достойство, обичаното ми, е, ча създателят не се опасява да подлага на критика Европа такава, каквото е построена, нито да акцентира нейните недостатъци, той не се опасява да изрича истината за нещата. Ето от това се нуждае Европа, както и светът, с цел да се изправи против конниците на апокалипсиса на нашата ера.
Ето за какво постоянно афишираните демонстрации на френско-германското единение, които ще би трябвало да породят дейности оттатък думите, както и декларациите, че Европа би трябвало да се научи да се оправя сама и да престане да разчита на отбраната на Съединени американски щати, са повече от добре пристигнал знак за възходящото европейско осъзнаване:
няма място за това, което Европа съставлява в новия международен ред на Тръмп, Путин, Моди Си и Ердоган.
Европа ще би трябвало да утвърди еманципаторското си завещание, борейки се не с външните закани, а със личната си версия за тях - опасността от националистическия популизъм. И по тази причина си коства Европейският съюз да бъде защитаван, макар мизерията на действителното му битие: в днешния световен буржоазен свят той предлага единствения модел за транснационална организация, която има престижа да лимитира националния суверенитет и задачата да подсигурява минимални правила за екологично и обществено богатство. В него има нещо, което произлиза директно от най-хубавите обичаи на европейското Просвещение.
Нашият дълг не е да се унижаваме като основните виновници за колониалната употреба, а да се борим за тази част от нашето завещание, която е значима за оцеляването на човечеството. Европа е все по-самотна в новия световен свят, отхвърляна като отпаднал и незанимателен Стар континент, изпълняващ второстепенна роля в актуалните геополитически кофликти. Както сподели умрелият наскоро Брюно Латур: “Европа е сама, да, само че единствено Европа може да ни избави ”.
Превод от френски: Галя Дачкова
02 Ное 2022196001 Ное 2022244901 Ное 2022190229 Окт 2022707728 Окт 20221145828 Окт 20228705КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани26 Окт 2022105419 Окт 202261521 Окт 2022116924 Sep 20222346
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Славой Жижек, “Фигаро ”
Във време, когато нашият свят е преследван от четиримата конници на апокалипсиса по едно и също време (пандемия, война, апетит и цифрова смърт), алтернативата не е просто да се оправим. Вместо да се подиграваме на украинците, които желаят да са част от Европа и затова да се причислят към Европейския съюз, би трябвало да се запитаме какво виждат в “Европа ” и дали сме подготвени да отговорим на техните упования, написа международно приетият словенски мъдрец Славой Жижек в своя публикация във " Фигаро ". Славой Жижек е словенски мъдрец, повлиян от марксизма. Преподава в Института по социология към университета в Любляна. През 2015 година Жижек провокира дискусия с позициите по отношение на мигрантската рецесия от 2015 година
Всички сили на нашата ера са сключили заветен съюз, с цел да прогонят страшилището на Европа: Доналд Тръмп и китайския президент Си, Путин и Ердоган… Мантрата за опълчване на “евроцентризма ”, която сплотява доста хора от целия политически набор, от антиколониалистката левица до популистката десница, се прицелва в концепцията за обединена Европа. Въпреки всички основателни рецензии на някои основни детайли от европейското завещание, това, което трансформира Европа в обект на ненавист и злоба, е, че в очите на мнозина “Европа ” към момента е синоним на спокойно съдействие сред нациите, на самостоятелна независимост, на обществена държава… Така че, вместо да се подиграваме на украинците, които желаят да са част от Европа и затова да се причислят към Европейския съюз, би трябвало да се запитаме какво виждат в “Европа ” и дали сме подготвени да отговорим на техните упования.
Когато книгата на Гийом Клоса Fierté européenne. Manifeste pour une civilisation d’avenir (Европейска горделивост. Манифест за цивилизация на бъдещето) попадна в ръцете ми, незабавно бях запленен. И по този начин, с какво можем да се гордеем с Европа?
Ако има нещо, с което би трябвало да се гордеем като европейци, това е историята на еманципацията. Най-строгата рецензия на актуалния свят е допустима точно с помощта на еманципаторските придвижвания в историята на европейската мисъл и общество. Нещо повече: в случай че желаеме да бъдем - и би трябвало да бъдем! - сериозни към нашата лична история, точно тази еманципаторска и революционна история ни дава инструментите, с цел да действаме по толкоз сериозен метод.
Във време, когато нашият свят е преследван от четиримата конници на апокалипсиса по едно и също време (пандемия, война, апетит и цифрова смърт), алтернативата не е просто да се оправим.
Тъй като четиримата конници препускат все по-бързо и по-бързо, по-скоро би трябвало да се активизираме по метод, който ще ни бъде от изгода дълго след края на войната. Клоса съумя да покаже в предходната си книга, Europe, la dernière chance? (Европа, последният късмет?), че апокалипсисът е обвързван и с отварянето на очите за някои немислими до момента решения. Пандемията провокира невиждани финансови разтърсвания в границите на Европейския съюз и съответна взаимност сред народите. Често не споделям нечий оптимизъм, само че в тази ситуация с Гийом Клоса неговият оптимизъм е впечатляващ и ефикасен - защото транснационалната взаимност в еманципаторските движения в реалност е единственото решение за сегашните ни проблеми.
“Европейска горделивост ” има три достолепия. Първото е, че създателят се осмелява да каже, че има справедливи и многочислени аргументи да се гордее, че е европеец, да се гордее, че е жител на този Европейския съюз, толкоз постоянно заклеймяван, посредствен и неудовлетворителен и все пак толкоз неповторим в света. При по-внимателно разглеждане, това е единственият континентален политически план, който слага в центъра достолепието на човешката персона и който се стреми да разреши на всеки човек, оттатък ту успокояващата, ту задушаващата национална рамка, да откри своя път, без да го идеализира и даже регистрира неговото несъвършенство. Във време на война в Украйна, наложена от Путиновата Русия с желанието да възкреси едно мислено имперско и мъжествено всемогъщо минало за сметка на личните си съграждани, първенството на достолепието на индивида в Евросъюза, на неговата независимост, тъждество, е нашата борба.
Второто му достолепие е, че това литературно произведение, на кръстопътя на геополитиката, социологията и историята, не си затваря очите за най-голямото предизвикателство на бъдещето: климатичната смяна, нашият “пети конник ”. “Европейска горделивост ” демонстрира, че Европейският съюз, който надалеч не е единствено технократски план, би трябвало да разбере, че неговото бъдеще е в способността му да сътвори условия за трайно развиване на планетата. Няма частични решения на този световен проблем и не можем да приказваме за екология, без да приказваме за народна власт.
Трябва да измислим нов стадий на демокрацията, който сдобрява парламентарната народна власт и гражданската народна власт.
Трябва да преоткрием тази дарба да сътворяваме общ интерес, “общото ”, общите богатства в границите на това, което в миналото се наричаше европейска ”общност ”, а през днешния ден Европейски съюз.
Третото ѝ достойство, обичаното ми, е, ча създателят не се опасява да подлага на критика Европа такава, каквото е построена, нито да акцентира нейните недостатъци, той не се опасява да изрича истината за нещата. Ето от това се нуждае Европа, както и светът, с цел да се изправи против конниците на апокалипсиса на нашата ера.
Ето за какво постоянно афишираните демонстрации на френско-германското единение, които ще би трябвало да породят дейности оттатък думите, както и декларациите, че Европа би трябвало да се научи да се оправя сама и да престане да разчита на отбраната на Съединени американски щати, са повече от добре пристигнал знак за възходящото европейско осъзнаване:
няма място за това, което Европа съставлява в новия международен ред на Тръмп, Путин, Моди Си и Ердоган.
Европа ще би трябвало да утвърди еманципаторското си завещание, борейки се не с външните закани, а със личната си версия за тях - опасността от националистическия популизъм. И по тази причина си коства Европейският съюз да бъде защитаван, макар мизерията на действителното му битие: в днешния световен буржоазен свят той предлага единствения модел за транснационална организация, която има престижа да лимитира националния суверенитет и задачата да подсигурява минимални правила за екологично и обществено богатство. В него има нещо, което произлиза директно от най-хубавите обичаи на европейското Просвещение.
Нашият дълг не е да се унижаваме като основните виновници за колониалната употреба, а да се борим за тази част от нашето завещание, която е значима за оцеляването на човечеството. Европа е все по-самотна в новия световен свят, отхвърляна като отпаднал и незанимателен Стар континент, изпълняващ второстепенна роля в актуалните геополитически кофликти. Както сподели умрелият наскоро Брюно Латур: “Европа е сама, да, само че единствено Европа може да ни избави ”.
Превод от френски: Галя Дачкова
02 Ное 2022196001 Ное 2022244901 Ное 2022190229 Окт 2022707728 Окт 20221145828 Окт 20228705КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани26 Окт 2022105419 Окт 202261521 Окт 2022116924 Sep 20222346
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ