Погребаното „езеро“ на Марс може да е просто пластове лед и скала
„ Следвай водата “ от дълго време е мантрата на учените, търсещи живот отвън Земята. В последна сметка единствената известна люлка на живота в космоса е водната планета, която назоваваме наш дом. Но в този момент има повече доказателства, които допускат, че евентуалното изобретение на течна вода на Марс може да не е толкоз водоустойчиво, оповестяват откриватели на 26 септември в Nature Astronomy.
През 2018 година учени оповестиха откриването на огромно подземно езеро покрай южния полюс на Марс. Това изказване – и следващи наблюдения, предполагащи спомагателни басейни с течна вода под повърхността на Червената планета – подхраниха вълнението за допустимо разкриване на извънземен свят, евентуално удобен за живот.
Но от този момент откривателите допускат, че тези открития може да не устоят на инспекция. През 2021 година една група допусна, че глинестите минерали и замразените саламури, а не течната вода, може да са виновни за мощните радарни сигнали, които откривателите следят.
Космическите кораби, обикалящи към Марс, излъчват радиовълни към Червената планета и мерят времето и интензитета на отразените талази, с цел да създадат извод какво има под повърхността на Марс. И в този момент различен екип сподели, че елементарните пластове от скали и лед могат да произведат доста от същите радарни сигнали, които преди са били приписвани на водата.
Планетарният академик Дан Лалич от университета Корнел и сътрудниците му пресметнаха по какъв начин плоските пластове от скална основа, воден лед и лед с въглероден диоксид – за които е известно, че са в обилие на Марс – отразяват радиовълните. „ Беше много елементарен разбор “, споделя Лалич.
Изследователите откриха, че могат да възпроизведат някои от аномално мощните радарни сигнали, за които се счита, че се дължат на течна вода. Индивидуалните радарни сигнали от разнообразни пластове канара и лед се сумират, когато пластовете са с избрана дебелина, споделя Лалич. Това създава по-силен сигнал, който по-късно се улавя от инструментите на галактическия транспортен съд. Но тези принадлежности не постоянно могат да покажат разликата сред радиовълна, идваща от един пласт, и тази, която е резултат от голям брой пластове, споделя той.
„ Изглеждат като едно отражение за радара. “ Тези резултати не изключват течна вода на Марс, признават Лалич и сътрудниците му. „ Това просто споделя, че има и други варианти “, споделя той. Новото изобретение е „ достоверен сюжет “, споделя Адитья Кхулър, планетарен академик от Държавния университет на Аризона, който не е взел участие в проучването. Но до момента в който учените не получат доста повече данни от Червената планета, ще бъде мъчно да се разбере дали течната вода в действителност съществува на Марс, споделя Кхулър.
