В царството на лешоядите
Следващата история е за кръговата на живота. За това какъв брой е нежна веригата, свързваща всички живи същества. Всъщност и всички мъртви.
Понякога ориста ти сервира отровно ястие, от време на време те избавя с малко лакомство, попаднало като че ли от нищото, когато си най-гладен. Далеч не като лакомства наподобяват обичаните храни на лешоядите. Санитарите на природата са величествени птици, които обаче страдат от хорската нелепост и безгрижие.
Днес напъните на няколко природозащитни организации се увенчават с триумф - полека-лека изчезналите в предишното лешояди на България още веднъж разперват криле .
Четиримата ни защити посетители в ефира са белоглав, египетски, черен и космат лешояд.
На черния споделят още картал или калугер. Познат е у нас от дълго време. Първата експозиция в Царската зоологическа градина в края на 19-и век включвала точно черен лешояд . Днес се счита за липсващ като гнездящ тип. Все отново можете да го забележите по какъв начин похапва, пристигнал на посетители от Гърция – от мъртвец на заек до мъртвец на крава. Обича кожа, сухожилия и хрущяли.
Белоглавия назовават още гологлав. Не е отшелник като черния, избира огромните колонии. Обикновено идва първи, с цел да хапне и прочисти терена. Обича мускули и черва. Можете да го видите в Източните Родопи, Кресненското дефиле, Врачанския Балкан и Източна Стара планина . За благополучие, гнезди в България, въпреки колониите да са малобройни.
Египетският е най-малкият в цяла Европа. И той гнезди у нас, само че е сериозно заплашен . Наричат го с не изключително общителното „ белогъзица ”. С тънкия си внимателен клюн хапва по малко, нормално остатъците след по-големите. Може да яде даже инсекти и екскременти.
А на брадатия неслучайно споделят и костобер. Може да погълне кост на коза, елен, сърна или крава до 30 сантиметра . По-големите кости пуска отвисоко, с цел да се строшат на части. И той е липсващ като гнездящ тип в България. Не можете даже да го видите да минава.
Това, което парадоксално е умъртвило лешоядите ни в предишното, е не какво да е, а вечерята им. В средата на предишния век, с цел да се разправят с вълците и други хищници, хората пълнели овчи трупове със стрихнин . Освен вълците обаче от отровните примамки се хранели и лешоядите. Употребата на токсини била повсеместна до 90-те. Тя довежда до съвсем цялостното заличаване на лешоядите у нас. И макар че през днешния ден залагането на отровни примамки за хищници е не просто отречено, а е неразрешено от шест закона и е закононарушение по Наказателния кодекс, тук-там към момента се практикува. Ако отровите предпазен тип, може да лежите в пандиза от 3 до 5 години .
20 години природозащитници се мъчиха да възстановят белоглавия лешояд у нас. А като че ли единствено за момент – с отрова преди четири години, бе покосена съвсем цялата му колония в Кресненското дефиле .
Емблема на природозащитата в България е не какъв да е тип, а брадатият лешояд , споделя в предаването „ Изотопия “ Ивелин Иванов от „ Зелени Балкани ”.
„ Хората тогава още – 60-те, 70-те години са разбрали, че той е на ръба на изгубването си, поради неговата необичайност. Този тип очевидно и отчетливо е изчезвал. Огромна птица. Чисто образно наподобява доста впечатляващо. Много красива птица. Когато са го разгласявали за знак на природозащитата, към момента е имало няколко гнездящи двойки и не са предполагали, че ще приказваме в минало време за тази птица. Но не са съумели и се е случило тъкмо това – типът е липсващ. “
Днес учени, природозащитници и запалянковци работят за възобновяване освен на брадатия лешояд. С години те се стремят да възстановят местата за гнездене, естествените източници на храна, както и да понижат заканите за птиците . Започват с белоглавите, с цел да преминат към черните. С очи, вперени в вярата за брадати.
Проблемът: брадатият е толкоз необичаен, че няма по какъв начин да бъде „ взет “ от дивата природа. Разчита се на излюпените птици в системата от зоопаркове в Европа.
„ Надяваме се нашите деца, внуци да видят още веднъж брадатия лешояд в природата “, отбелязва Ивелин Иванов, който прецизира, че половата зряла възраст при този тип настава доста късно и отглежда единствено по едно малко на година , което в допълнение забавя нещата.
„ Много елементарно човешката интервенция може да докара до изгубването на някой тип, до момента в който противоположният развой е ужасно сложен и доста дълъг. “
Върнати в природата, лешоядите имат потребност от човешка помощ. За да се приспособяват по-лесно, постоянно намират храна на особено обособени места. Като двете площадки в естествен парк „ Сините камъни ”. Красимир Цуцов работи там от съвсем 10 години. Грижи се за запазването на растенията и животните, образоват и деца по какъв начин да пазят природата. Помага на сътрудниците си от „ Зелени Балкани ” в грижата за белоглавите и черни лешояди, които посещават волиерата в Сливенско. Издигната на озарен от слънцето връх, оградена от други обрулени върхове, тя не е налична за всеки.
„ Подхранванията са извънредно значими . Когато създадеш резистентен хранителен запас на което и да е животно, то стартира непрестанно да се връща на това място, още веднъж и още веднъж “, разяснява Цуцов.
Така птиците стартират да си търсят места за гнездене наоколо, с цел да могат да се хранят и да се развъждат.
„ Не единствено лешоядите ядат мърша. Това се случва и с орлите, с разнообразни други грабливи птици . Когато подхранваме лешоядите, не се грижим единствено и само за тях, а за всички други животни, които се хранят с подобен източник. Освен грабливите птици са засичани няколко пъти вълк, лисици и чакали главно. “
Поради по-лошите условия в планината, незадоволителната храна и многото хищници, лалугерите се насочат към низините, заселват се покрай обработваеми площи и… голф стадиони.
Няколко години лишава и тези симпатични животни да се възстановят. В парка им вършат специфични дупки, хранят ги със зърно и наблюдават по какъв начин се усилва популацията им.
Обезопасяването на електрическите стълбове в Природен парк „ Сините камъни “ е част от грижата за лешоядите, продължава Красимир Цуцов. Обезопасени са над 200 стълба на територията на парка.
Но даже добре нахранени и защитени от убийствения волтаж, някои лешояди биват споходени от ориста на вечерята.
Първото новоизлюпено белоглаво лешоядче в парка починало от токов удар от светкавица , спомня си Ивелин Иванов от „ Зелени Балкани ”.
Някои лешояди носят имената и на зоопарковете, откъдето са пристигнали. Като Рига и Острава. Друга птица - Боян Петров, през днешния ден свободно се рее над върховете в Турция.
Ивелин е от хората, които с години работят за възобновяване на лешоядите у нас. Признава, че хищните птици са му уязвимост.
Преди десетилетия на Ивелин се налагало да обезпечава закуска, обед и вечеря за лешоядите по изключително осезателен метод, който включвал прекомерно дългия път до волиерите с килограми мърша на тил .
„ Не сме си играли да ги теглим. В една туристическа раница какъв брой може да събере човек – 30-40 кг, по-едрите от нас и по 50-60. По-интересното беше, че тогава не сме имали превоз и се е налагало по градския превоз . От Стара Загора – имаше действаш екарисаж, пълним по два-три чувала, двама-трима индивида в раниците, рейсът до Хасково, оттова различен рейс и тая раница, колкото е добре да си вързал и опаковал чувалите – това е мърша и почва да мирише по едно време. “
В тези времена някой да се занимава с природозащита беше екзотика, необичайно събитие , акцентира Ивелин Иванов.
При повече лешояди, когато африканската чума удари българските прасета, загубите за хората щяха да са доста по-малки. Стомахът на лешояда е безотказен войник - може да разгради даже спори на антракс , които другояче в природата са жизнеспособни с десетилетия.
„ Имат доста мощно Ph в стомаха си, обират всички бацили . Заради това имат такова пречистващо деяние върху цялата екосистема “, прецизира Красимир Цуцов.
При дъждовно и влажно време се случвало някои от лешоядите да слязат в Сливен. Върнали ги сполучливо, с цел да могат да летят надлъж и нашир – към Гърция и Румъния, надалеч оттатък скромните километри до най-близкия български град.
От дистанцията не на километрите, а на годините, Ивелин от „ Зелени Балкани ” също има ясна визия какъв брой коства триумфът.
„ Да знаеш, че си върнал тип, който е липсващ може би от 100 години, е доста впечатляващо и доста удовлетворяващо. “
Не съумяват да маркират всички птици , изключително когато са на мъчно налични места.
Ако до момента бяхме по-близо до Сливен, към този момент се пренасяме в покрайнините на Котел. Край града е мястото, където природозащитниците освобождават локалните птици, приспособили се сполучливо за живот в дивото.
За да се върнат лешоядите на обичаното място, то не би трябвало да се трансформира , все по този начин да притегля и други себеподобни и да предлага задоволително храна. От Фонда за дивата флора и фауна се грижат за възобновяване на белоглавите лешояди в Кресненското дефиле, само че тук, край Котел, са се захванали с развъждането на овце, тъкмо както в сливенския парк „ Сините камъни ”, тъй като с цел да има лешояди, би трябвало да се възвърне популацията и числеността на доста други типове.
На осем километра към скалите в миналото отглеждали 20 хиляди овце. Сега са единствено две хиляди, като 600 от тях са на еколозите.
Идеята за стадото пристигнала преди повече от две десетилетия. Първите овце са от 2005-а. Започнали едвам с 30, като държали да са от локалните каракачански.
„ Самата порода беше позагубена, единствено останки тук-таме . Купуваме остарели – някои даже толкоз остарели, че се молим единствено едно агне да роди, с цел да запазим гените от това животно “, споделя Емилиян Стойнов от фонда.
И по този начин с години. Въпреки напъните овцете остават малко спрямо предишното. Известна отплата в числата на животните има поради отглежданите в региона коне и крави.
В света, в който индивидът ръководи всичко, без поддържане от неговата ръка не е ясно какъв брой лешояди ще оцелеят и по какъв начин ще се случи това, споделя Емилиян и дава образец с гръцки общини, където целеустремено се грижат за положителното меню на лешоядите си .
Половата зряла възраст при лешоядите не значи безусловно умелост в развъждането на дребните, показва Красимир Цуцов. Случва се птиците да създадат гнезда на несъответствуващи места .
„ В резултат на което гнездовият триумф не е изключително огромен, само че с времето те се научават, стават все по-опитни. Благодарение на тези двойки един ден ще имаме от ден на ден и повече лешоядчета . “
Снимки: Лора Търколева (БНР) и БГНЕС
Понякога ориста ти сервира отровно ястие, от време на време те избавя с малко лакомство, попаднало като че ли от нищото, когато си най-гладен. Далеч не като лакомства наподобяват обичаните храни на лешоядите. Санитарите на природата са величествени птици, които обаче страдат от хорската нелепост и безгрижие.
Днес напъните на няколко природозащитни организации се увенчават с триумф - полека-лека изчезналите в предишното лешояди на България още веднъж разперват криле .
Четиримата ни защити посетители в ефира са белоглав, египетски, черен и космат лешояд.
На черния споделят още картал или калугер. Познат е у нас от дълго време. Първата експозиция в Царската зоологическа градина в края на 19-и век включвала точно черен лешояд . Днес се счита за липсващ като гнездящ тип. Все отново можете да го забележите по какъв начин похапва, пристигнал на посетители от Гърция – от мъртвец на заек до мъртвец на крава. Обича кожа, сухожилия и хрущяли.
Белоглавия назовават още гологлав. Не е отшелник като черния, избира огромните колонии. Обикновено идва първи, с цел да хапне и прочисти терена. Обича мускули и черва. Можете да го видите в Източните Родопи, Кресненското дефиле, Врачанския Балкан и Източна Стара планина . За благополучие, гнезди в България, въпреки колониите да са малобройни.
Египетският е най-малкият в цяла Европа. И той гнезди у нас, само че е сериозно заплашен . Наричат го с не изключително общителното „ белогъзица ”. С тънкия си внимателен клюн хапва по малко, нормално остатъците след по-големите. Може да яде даже инсекти и екскременти.
А на брадатия неслучайно споделят и костобер. Може да погълне кост на коза, елен, сърна или крава до 30 сантиметра . По-големите кости пуска отвисоко, с цел да се строшат на части. И той е липсващ като гнездящ тип в България. Не можете даже да го видите да минава.
Това, което парадоксално е умъртвило лешоядите ни в предишното, е не какво да е, а вечерята им. В средата на предишния век, с цел да се разправят с вълците и други хищници, хората пълнели овчи трупове със стрихнин . Освен вълците обаче от отровните примамки се хранели и лешоядите. Употребата на токсини била повсеместна до 90-те. Тя довежда до съвсем цялостното заличаване на лешоядите у нас. И макар че през днешния ден залагането на отровни примамки за хищници е не просто отречено, а е неразрешено от шест закона и е закононарушение по Наказателния кодекс, тук-там към момента се практикува. Ако отровите предпазен тип, може да лежите в пандиза от 3 до 5 години .
20 години природозащитници се мъчиха да възстановят белоглавия лешояд у нас. А като че ли единствено за момент – с отрова преди четири години, бе покосена съвсем цялата му колония в Кресненското дефиле .
Емблема на природозащитата в България е не какъв да е тип, а брадатият лешояд , споделя в предаването „ Изотопия “ Ивелин Иванов от „ Зелени Балкани ”.
„ Хората тогава още – 60-те, 70-те години са разбрали, че той е на ръба на изгубването си, поради неговата необичайност. Този тип очевидно и отчетливо е изчезвал. Огромна птица. Чисто образно наподобява доста впечатляващо. Много красива птица. Когато са го разгласявали за знак на природозащитата, към момента е имало няколко гнездящи двойки и не са предполагали, че ще приказваме в минало време за тази птица. Но не са съумели и се е случило тъкмо това – типът е липсващ. “
Днес учени, природозащитници и запалянковци работят за възобновяване освен на брадатия лешояд. С години те се стремят да възстановят местата за гнездене, естествените източници на храна, както и да понижат заканите за птиците . Започват с белоглавите, с цел да преминат към черните. С очи, вперени в вярата за брадати.
Проблемът: брадатият е толкоз необичаен, че няма по какъв начин да бъде „ взет “ от дивата природа. Разчита се на излюпените птици в системата от зоопаркове в Европа.
„ Надяваме се нашите деца, внуци да видят още веднъж брадатия лешояд в природата “, отбелязва Ивелин Иванов, който прецизира, че половата зряла възраст при този тип настава доста късно и отглежда единствено по едно малко на година , което в допълнение забавя нещата.
„ Много елементарно човешката интервенция може да докара до изгубването на някой тип, до момента в който противоположният развой е ужасно сложен и доста дълъг. “
Върнати в природата, лешоядите имат потребност от човешка помощ. За да се приспособяват по-лесно, постоянно намират храна на особено обособени места. Като двете площадки в естествен парк „ Сините камъни ”. Красимир Цуцов работи там от съвсем 10 години. Грижи се за запазването на растенията и животните, образоват и деца по какъв начин да пазят природата. Помага на сътрудниците си от „ Зелени Балкани ” в грижата за белоглавите и черни лешояди, които посещават волиерата в Сливенско. Издигната на озарен от слънцето връх, оградена от други обрулени върхове, тя не е налична за всеки.
„ Подхранванията са извънредно значими . Когато създадеш резистентен хранителен запас на което и да е животно, то стартира непрестанно да се връща на това място, още веднъж и още веднъж “, разяснява Цуцов.
Така птиците стартират да си търсят места за гнездене наоколо, с цел да могат да се хранят и да се развъждат.
„ Не единствено лешоядите ядат мърша. Това се случва и с орлите, с разнообразни други грабливи птици . Когато подхранваме лешоядите, не се грижим единствено и само за тях, а за всички други животни, които се хранят с подобен източник. Освен грабливите птици са засичани няколко пъти вълк, лисици и чакали главно. “
Поради по-лошите условия в планината, незадоволителната храна и многото хищници, лалугерите се насочат към низините, заселват се покрай обработваеми площи и… голф стадиони.
Няколко години лишава и тези симпатични животни да се възстановят. В парка им вършат специфични дупки, хранят ги със зърно и наблюдават по какъв начин се усилва популацията им.
Обезопасяването на електрическите стълбове в Природен парк „ Сините камъни “ е част от грижата за лешоядите, продължава Красимир Цуцов. Обезопасени са над 200 стълба на територията на парка.
Но даже добре нахранени и защитени от убийствения волтаж, някои лешояди биват споходени от ориста на вечерята.
Първото новоизлюпено белоглаво лешоядче в парка починало от токов удар от светкавица , спомня си Ивелин Иванов от „ Зелени Балкани ”.
Някои лешояди носят имената и на зоопарковете, откъдето са пристигнали. Като Рига и Острава. Друга птица - Боян Петров, през днешния ден свободно се рее над върховете в Турция.
Ивелин е от хората, които с години работят за възобновяване на лешоядите у нас. Признава, че хищните птици са му уязвимост.
Преди десетилетия на Ивелин се налагало да обезпечава закуска, обед и вечеря за лешоядите по изключително осезателен метод, който включвал прекомерно дългия път до волиерите с килограми мърша на тил .
„ Не сме си играли да ги теглим. В една туристическа раница какъв брой може да събере човек – 30-40 кг, по-едрите от нас и по 50-60. По-интересното беше, че тогава не сме имали превоз и се е налагало по градския превоз . От Стара Загора – имаше действаш екарисаж, пълним по два-три чувала, двама-трима индивида в раниците, рейсът до Хасково, оттова различен рейс и тая раница, колкото е добре да си вързал и опаковал чувалите – това е мърша и почва да мирише по едно време. “
В тези времена някой да се занимава с природозащита беше екзотика, необичайно събитие , акцентира Ивелин Иванов.
При повече лешояди, когато африканската чума удари българските прасета, загубите за хората щяха да са доста по-малки. Стомахът на лешояда е безотказен войник - може да разгради даже спори на антракс , които другояче в природата са жизнеспособни с десетилетия.
„ Имат доста мощно Ph в стомаха си, обират всички бацили . Заради това имат такова пречистващо деяние върху цялата екосистема “, прецизира Красимир Цуцов.
При дъждовно и влажно време се случвало някои от лешоядите да слязат в Сливен. Върнали ги сполучливо, с цел да могат да летят надлъж и нашир – към Гърция и Румъния, надалеч оттатък скромните километри до най-близкия български град.
От дистанцията не на километрите, а на годините, Ивелин от „ Зелени Балкани ” също има ясна визия какъв брой коства триумфът.
„ Да знаеш, че си върнал тип, който е липсващ може би от 100 години, е доста впечатляващо и доста удовлетворяващо. “
Не съумяват да маркират всички птици , изключително когато са на мъчно налични места.
Ако до момента бяхме по-близо до Сливен, към този момент се пренасяме в покрайнините на Котел. Край града е мястото, където природозащитниците освобождават локалните птици, приспособили се сполучливо за живот в дивото.
За да се върнат лешоядите на обичаното място, то не би трябвало да се трансформира , все по този начин да притегля и други себеподобни и да предлага задоволително храна. От Фонда за дивата флора и фауна се грижат за възобновяване на белоглавите лешояди в Кресненското дефиле, само че тук, край Котел, са се захванали с развъждането на овце, тъкмо както в сливенския парк „ Сините камъни ”, тъй като с цел да има лешояди, би трябвало да се възвърне популацията и числеността на доста други типове.
На осем километра към скалите в миналото отглеждали 20 хиляди овце. Сега са единствено две хиляди, като 600 от тях са на еколозите.
Идеята за стадото пристигнала преди повече от две десетилетия. Първите овце са от 2005-а. Започнали едвам с 30, като държали да са от локалните каракачански.
„ Самата порода беше позагубена, единствено останки тук-таме . Купуваме остарели – някои даже толкоз остарели, че се молим единствено едно агне да роди, с цел да запазим гените от това животно “, споделя Емилиян Стойнов от фонда.
И по този начин с години. Въпреки напъните овцете остават малко спрямо предишното. Известна отплата в числата на животните има поради отглежданите в региона коне и крави.
В света, в който индивидът ръководи всичко, без поддържане от неговата ръка не е ясно какъв брой лешояди ще оцелеят и по какъв начин ще се случи това, споделя Емилиян и дава образец с гръцки общини, където целеустремено се грижат за положителното меню на лешоядите си .
Половата зряла възраст при лешоядите не значи безусловно умелост в развъждането на дребните, показва Красимир Цуцов. Случва се птиците да създадат гнезда на несъответствуващи места .
„ В резултат на което гнездовият триумф не е изключително огромен, само че с времето те се научават, стават все по-опитни. Благодарение на тези двойки един ден ще имаме от ден на ден и повече лешоядчета . “
Снимки: Лора Търколева (БНР) и БГНЕС
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ