"Спасените": Тодорка, за която пътят продължава
Следва история, която имаше 95% възможност да приключи тъжно, само че бързата интервенция на съдовите хирурзи промени края ѝ. Репортерът Кристина Газиев ни среща с стара жена от врачанското село Три Кладенци. Нейният път продължава и тя самоуверено ще крачи напред поради извоюваната борба на хората в бели престилки.
Здравословните проблеми на 66-годишната Тодорка Велчовска почнали преди три години.
„ Получих исхемичен удар в мозъка, вървях във Враца, оправиха това нещо, само че не можех да вардя равновесие. Все би трябвало да се държа за нещо, с цел да мога да вървя и кракът стартира да отслабва. Остава на кожа и кост, само че не боли “, споделя тя пред bTV.
В средата на септември тази година положението ѝ се утежнява. Разчита само на здравната помощ на персоналния доктор в селото.
„ Както си лежах, от пръстите нагоре целият крайник стартира да изтръпва. Извиках лекаря, пристигна. Каза, че е нерв. Взех медикаменти, само че кракът не се оправяше “, прибавя тя.
Тодорка живее напълно сама. Съпругът ѝ, с който нямат деца, умрял преди девет години. Затова разчита само на съседите си. Те завели дамата до болничното заведение във Враца.
„ Като дойдох във Враца при доктор Димитров, той сподели, че кракът на 95% е умрял и има единствено 5% късмет да ми спасят крайници. Тогава си мислих " Край на живота ми ". Нищо повече. Без крайник. Сам човек. Няма дете, няма родственици. Никой. Едни съседи. Какво може да си мисли самичък човек? Край и си мислиш нека не се събудиш повече “, спомня си старата жена.
Лекарите от врачанската болница посъветвали Тодорка да потърси последната си вяра за избавяне на крайници при екипа на проф. доктор Васил Червенков от Клиника по съдова хирургия в УМБАЛ „ Токуда “.
„ След като отпушихме илиачната система, остана този недостатък, който съставлява високостепенно притеснение на границата сред общата и външна илиачна артерия, за който се наложи да сложим един затрупан стент. В този сегмент виждате протеза от говежди перикард, който е доста резистентен на инфекции и е подобаващ за пациенти като нея “, изяснява проф. Червенков.
Срещаме проф. Червенков в операционната, в която той и екипът му избавят крайници, а с това и пълноценния живот на дамата.
„ Тя пристигна с извънредно забавяне на задръстване на лявата илиачна артерия и нейният ляв, низък крак беше в сериозна исхемия и директно застрашен от ампутация. На наш език исхемия значи тежка артериална непълнота на кръвоснабдяването, което може да заплаши крайника и да има потребност да бъде ампутиран “, прибавя той.
След като я одобряват вършат ангиография – цветна фотография, която сподели запушването на илиачната система в ляво.
„ Оперирахме я в срочен порядък. След това се наложи да се направи втора интервенция, тъй като се осъществя второ задръстване след първата интервенция “, споделя още проф. Червенков.
Вероятността Тодорка да загуби крайници си е била доста огромна.
„ В събота направиха интервенция седем часа. Другата седмица направиха още една шест часа. Но кракът към този момент беше мразовит, все едно го изваждат от фризер. След втората интервенция кракът стартира да се затопля. Денонощни грижи бяха над крайници ми. Тезо хора дадоха и невъзможното да ми спасят крайници. Не избавена аз съм преродена “, прибавя 66-годишната жена.
Тодорка ще запомни освен професионализма на лекарите, само че и човешкото им отношение.
„ Пациентката се възвръща доста добре, тя на процедура се движи безусловно независимо. Ползва си левия низък крак пълноценно “, изяснява проф. Червенков.
Няколко дни по-късно Тодорка към този момент е изписана от болничното заведение и е в дома си в село Три кладенци. Все още се възвръща от интервенциите, само че се радва, че към този момент си е у дома.
„ Без проходилката мога да си вървя до хладилника да си взимам, каквото ми е нужно. До дрешника да стигна, да пипна, да си пооправя. Всичко си мога и най-после сядам и виждам телевизия, това върша “, споделя тя.
Тодорка показва признателност към проф. Червенков и екипа му.
„ Радостта, която изпитах, когато кракът се затопли, няма да я не помни в никакъв случай “, прибавя тя.
66-годишната Тодорка е щастлива, все пак, през което е предходна, тъй като всеки ден се убеждава, че положителното е към нея.
Здравословните проблеми на 66-годишната Тодорка Велчовска почнали преди три години.
„ Получих исхемичен удар в мозъка, вървях във Враца, оправиха това нещо, само че не можех да вардя равновесие. Все би трябвало да се държа за нещо, с цел да мога да вървя и кракът стартира да отслабва. Остава на кожа и кост, само че не боли “, споделя тя пред bTV.
В средата на септември тази година положението ѝ се утежнява. Разчита само на здравната помощ на персоналния доктор в селото.
„ Както си лежах, от пръстите нагоре целият крайник стартира да изтръпва. Извиках лекаря, пристигна. Каза, че е нерв. Взех медикаменти, само че кракът не се оправяше “, прибавя тя.
Тодорка живее напълно сама. Съпругът ѝ, с който нямат деца, умрял преди девет години. Затова разчита само на съседите си. Те завели дамата до болничното заведение във Враца.
„ Като дойдох във Враца при доктор Димитров, той сподели, че кракът на 95% е умрял и има единствено 5% късмет да ми спасят крайници. Тогава си мислих " Край на живота ми ". Нищо повече. Без крайник. Сам човек. Няма дете, няма родственици. Никой. Едни съседи. Какво може да си мисли самичък човек? Край и си мислиш нека не се събудиш повече “, спомня си старата жена.
Лекарите от врачанската болница посъветвали Тодорка да потърси последната си вяра за избавяне на крайници при екипа на проф. доктор Васил Червенков от Клиника по съдова хирургия в УМБАЛ „ Токуда “.
„ След като отпушихме илиачната система, остана този недостатък, който съставлява високостепенно притеснение на границата сред общата и външна илиачна артерия, за който се наложи да сложим един затрупан стент. В този сегмент виждате протеза от говежди перикард, който е доста резистентен на инфекции и е подобаващ за пациенти като нея “, изяснява проф. Червенков.
Срещаме проф. Червенков в операционната, в която той и екипът му избавят крайници, а с това и пълноценния живот на дамата.
„ Тя пристигна с извънредно забавяне на задръстване на лявата илиачна артерия и нейният ляв, низък крак беше в сериозна исхемия и директно застрашен от ампутация. На наш език исхемия значи тежка артериална непълнота на кръвоснабдяването, което може да заплаши крайника и да има потребност да бъде ампутиран “, прибавя той.
След като я одобряват вършат ангиография – цветна фотография, която сподели запушването на илиачната система в ляво.
„ Оперирахме я в срочен порядък. След това се наложи да се направи втора интервенция, тъй като се осъществя второ задръстване след първата интервенция “, споделя още проф. Червенков.
Вероятността Тодорка да загуби крайници си е била доста огромна.
„ В събота направиха интервенция седем часа. Другата седмица направиха още една шест часа. Но кракът към този момент беше мразовит, все едно го изваждат от фризер. След втората интервенция кракът стартира да се затопля. Денонощни грижи бяха над крайници ми. Тезо хора дадоха и невъзможното да ми спасят крайници. Не избавена аз съм преродена “, прибавя 66-годишната жена.
Тодорка ще запомни освен професионализма на лекарите, само че и човешкото им отношение.
„ Пациентката се възвръща доста добре, тя на процедура се движи безусловно независимо. Ползва си левия низък крак пълноценно “, изяснява проф. Червенков.
Няколко дни по-късно Тодорка към този момент е изписана от болничното заведение и е в дома си в село Три кладенци. Все още се възвръща от интервенциите, само че се радва, че към този момент си е у дома.
„ Без проходилката мога да си вървя до хладилника да си взимам, каквото ми е нужно. До дрешника да стигна, да пипна, да си пооправя. Всичко си мога и най-после сядам и виждам телевизия, това върша “, споделя тя.
Тодорка показва признателност към проф. Червенков и екипа му.
„ Радостта, която изпитах, когато кракът се затопли, няма да я не помни в никакъв случай “, прибавя тя.
66-годишната Тодорка е щастлива, все пак, през което е предходна, тъй като всеки ден се убеждава, че положителното е към нея.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ