Следейки изявите на Има такъв народ и на колегите им

...
Следейки изявите на Има такъв народ и на колегите им
Коментари Харесай

Има такива финансови приоритети

Следейки изявите на " ИТН " и на сътрудниците им от така наречен партии на смяната, изключително обвързваните с финансите и стопанската система, на човек може просто " свят да му се извие ". В рамките на по-малко от месец Има Такъв Народ предложи два проектокабинета със основни разлики във вижданията за финансовата и икономическа политика. Така целите на оттегления кабинет отпред с Николай Василев, на в този момент оферти отпред с Пламен Николов и на самата партия " ИТН ", напълно се размиха.

На 4 август обстановката стана още по-объркваща, когато зам.-председателят на Има Такъв Народ Филип Станев излезе и от парламентарната естрада изчете нещо като програмна декларация от името на проектоправителството на Пламен Николов, в която се оказа, че стъпва върху консенсуса, реализиран с " Демократична България, Българска социалистическа партия и " Изправи се, ние идваме " по време на така наречен " съвещания за политики ". 

Ще стартираме оттова, че не е работа на Филип Станев да изчита целите на кабинета. Утвърдената процедура е с тази задача да се заеме претендентът за министър председател преди гласуването на държавното управление в пленарна зала. На второ място, в случай че това държавно управление бъде утвърдено, бихме посъветвали всеки да си разпечата стенограмата от съвещанието от 4 август, тъй като това може би ще се окаже единственият меродавен документ, в който са изложени така наречен цели на този кабинет, защото Има Такъв Народ отхвърлят да подпишат документално съглашение с партиите, на които разчитат да ги поддържат.   

Ето какво предлага Има Такъв Народ в областта на финансите:

 

Стремеж към понижаване на бюджетния недостиг в границите на мандата като към края му бюджетът да бъде балансиран;
План за финансова поддръжка на дребни и междинни предприятия;
Въвеждане на програмно бюджетиране, основано на разбор „ Разходи – изгоди “ и обезпечаване на по-добра бистрота, отчетност и проследимост на обществените средства;
Данъчни тласъци за вложения в производството – освобождение от корпоративен налог при реинвестиране на облагата на предприятията в индустриални активи и опция за ускорена амортизация;
Увеличаване на прага за наложителна регистрация по ЗДДС – 165 000 лева;
Въвеждане на назад начисляване на Данък добавена стойност за секторите „ Плодове и Зеленчуци “ и „ Биопроизводство “ за обезпечаване на конкурентно преимущество на българските производители;
Фискална децентрализация – преотстъпване на част от приходите от корпоративен налог и налог върху приходите на физически лица в централния бюджет на общините;
Отменяне на облагането на лихви върху депозити и застрахователни плащания;
Връщане на оптимален предел на бюджетните разноски 36 – 38% от Брутният вътрешен продукт и оптимално ограничение на непланирани бюджетни разходи;
Изграждане на транспарантна и налична за жителите платформа за генериране на критерии за публични поръчки, тяхното възлагане и изпълнение;
Изсветляване активността на ББР, бистрота и предпочитано финансиране на дребните и междинни предприятия;
Реорганизация на Комисията за финансов контрол и развиване на финансовия пазар.

 

Към тези цели обаче следва да бъдат добавени и 

 

някои ограничения от обществената сфера ,

 

 тъй като те имат директен резултат върху положението на държавните финанси - въвеждане на необлагаем най-малко за всички трудещи се и данъчни облекчения за деца, преизчисляването на пенсиите и гарантиране на най-малък стандарт на живот, както социална поддръжка към възрастните жители.

Прави усещане, че част от изложените цели могат да бъдат осъществени в границите на няколко седмици работа в Народното събрание, защото се изискват козметични промени в законодателството. 

Има и хрумвания, които изрично са позитивни, защото от години водещи финансисти ги изтъкват като неразрешени проблеми - да вземем за пример прага за бюджетните разноски, програмното бюджетиране и фискалната децентрализация водеща до по-голяма финансова независимост на общините. Адмирации заслужава покачването на прага на наложителната регистрация по Данък добавена стойност, както и анулацията на налог " Лихва " върху застрахователни заплащания и върху лихвите по депозити, признат по самодейност на финансовото гуру Симеон Дянков. При нулеви и негативни лихви този налог от дълго време трябваше да бъде нулиран и то с решение на Народното събрание. 

Втората порция планове към този момент може да се оцени половинчато, защото не е измерена тежестта на съответния приоритет върху държавния бюджет и по какъв начин кореспондират с намаляването на недостига. Такива са да вземем за пример проекта за финансова поддръжка на дребни и междинни предприятия и данъчните тласъци за вложения в производството.

Не са за занемаряване и фигурите, които ще следва да извършват тези цели. Първите индикации са, че препоръчаният за финансов министър 

 

Пламен Данаилов е измежду номинациите, които не са признати на нож.   

Данаилов е приключил финанси и счетоводство и надзор в УНСС. Има над 20 година опит на висши управнически длъжности в огромни интернационалните компании. Управител е на консултантска компания в областта на финансовите услуги. Данаилов е народен представител от 23-ти регион в София в сегашния и предходния парламент. 

В 45-ото Народното събрание той бе вносител на предлагането за начало на процедурата по желание на нов шеф на Българска народна банка, който да наследи Димитър Радев, чийто мандат изтече на 15 юли. От досегашните му медийни изяви излиза наяве, че Данаилов подчертава върху плавното присъединение към еврозоната , каквото е желанието на към 60-70% от българите. Според него не би трябвало да се бърза, а е необходимо първо да достигнем средноевропейските равнища на приходите, с цел да няма потрес при промяната на валутата. 

За министър на стопанската система в проектокабинета на Пламен Николов е 

 

препоръчана Десислава Димитрова

 

ръководител на Съвета " Кръговата Икономика - Зелената Алтернатива за България " . Според информация на уеб страницата на организацията, тя е сертифициран специалист по Кръгова стопанска система от Michigan University, USA и Wageningen University, Netherlands, с над 15 години интернационален опит в региона на кръговата стопанска система и хранително-вкусовата индустрия. Управител и притежател е на млада компания в аграрноиновативния бранш в България. Подобно на претендента за министър председател Пламен Николов тя е изцяло незнайна в общественото пространство. Очакванията обаче са, че в случай че тя поеме Министерството на стопанската система и стане принципал на Българската банка за развиване (ББР) няма да предприеме стъпки към нейната приватизация. Това бе концепция на предходния претендент за министър председател на Има Такъв Народ - Николай Василев, от която след това партията на Слави Трифонов сякаш се отхвърли.

Основният укор, който може да се насочи и към Има Такъв Народ, и към останалите партии е, че сплотяващите ги цели към този момент към момента наподобяват като предизборни обещания, тъй като действителното им използване следва да се случи чрез диспути в Комисията по бюджет и финанси.  Тази комисия обаче към момента не е образувана, макар нуждата от актуализация на бюджета и приемането на финансови индикатори за превъзмогване на четвъртата Ковид-вълна, която безусловно чука на вратата. В същото време в коридорите на Народното събрание и в пленарната зала текат разточителни откъм време диспути, които също така наподобяват тотално безпредметни.

 
Източник: banker.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР