След заседанието на парламентарната комисия по култура и медии, което

След съвещанието на парламентарната комисия по просвета и медии, което се състоя на 19 януари 2022 година, бяха изразени хрумвания, които тормозиха публицистите. Няколко дни по-късно някои от членовете на комисията, взели участие в този диалог, се пробваха да обяснят какво са желали да кажат, а АЕЖ - България ги прикани ясно да заявяват какви тъкмо са концепциите им за търсене на отговорност от публицисти и какъв съответен проблем се пробват да решат с предложенията си. Това загубване в превода по време на съвещанието на парламентарната комисия по просвета и медии, за утешение, провокира мненията на експертите и сякаш внесе изясненост в изрече, намеквайки, че е потребно да се употребява експертно мнение за всички хрумвания, засягащи медийната среда в България, съобразено с постигнатото на европейско и национално равнище.

Почти по същото това време бяха оповестени два журналистически разбора, които имаха отношение към моментното положение на българската медийна среда. В „ Мрежата поканихме техните автори- Владимир Йончев, основен редактор на уеб страницата OFFNews и Даниел Пенев, публицист на свободна процедура.

Евтината публицистика

Владимир Йончев : „ Виждам един доста огромен проблем, който е отговорен за това състояние до което докарахме публицистиката. Това е нашият опит, който ни е гордо и бойко се опитваме да съблюдаваме към този момент 15 години, а точно да поевтиним продукта си. Ние започнахме да вършим евтина публицистика. Ние се отказвахме от неща, които изглеждаше, че ще поевтинят продукта и няма доста да увредят качеството. Имаше истина в това. Увреждаше се малко качеството от това, че няма репортери, с малко от това, че няма коректори, с малко от това, че няма ресори … Така се докарахме до такава степен да произвеждаме един артикул, който погрешно носи името „ публицистика “.

Няма читателска взаимност, която да каже, че публицистиката не е на ниска цена артикул

Даниел Пенев : „ Медиите непосредствено се конкурират със обществените мрежи за вниманието на хората, тъй че във връзка с по-младата публика това е тотално друг проблем и там бързината и сензационността е метод да привлечеш вниманието. Работата е там, че това не би трябвало да става за сметка на журналистическите стандарти и правила. Според мен в България нямаме културата, да плащаме за публицистика и медии както и да чакаме някаква отговорност от рекламодателите. Когато споделям, че упованията на аудиторията се трансформират, то е и тъй като тя не има медийна просветеност. Проблемът е доста сложен и не е единствено на едно равнище, на което ние можем да вземем еднопосочно решение, което да стане резистентен модел за медиите и резистентен модел за аудиторията.

Разговорът, който водим с вас сега, е в едната от двете публични медии, а какъв брой пъти сте се натъквали на диалог за качеството и положението на медиите в частни медии? Това за мен също е огромен проблем. "

Къде е журналистическата общественост?

Владимир Йончев : „ И въпреки всичко да кажа, че има доза оптимизъм щом може да се приказва в нашата общественост със спокоен звук и да се считаме за сътрудници и съидейници, а това не е неприятно начало. Освен това, за всичките тези доста мои години в публицистиката, виждам по какъв начин се въртим доста малко хора в нея, може би не повече от 200 индивида. Идват някакви, завъртат се за година две и отлитат и не си спомняме за тях. Ние сме една доста дребна общественост и е време да си дадем сметка какъв брой доста неща зависят от нас и какъв брой сме мощни, в действителност. Защото и предходната, и тази, и всяка последваща власт все до нас ще опират. Смениха се толкоз доста политици през последните години, а публицистите си останахме едни и същи. Важното е да знаем по какъв начин да си вършим работа, а за това е нужна доза почтеност. Журналистиката ще остане. Зависи от нас и от аудиторията. “

Даниел Пенев : „ Повдига се тук въпросът за гилдията или неналичието на такава и изобщо за чувството за журналистическа общественост. Това е проблем, който неотдавна усетих доста мъчително. Беше по време на по този начин наречената самодейност „ Достойните българи “. Имаше няколко наградени публицисти от разнообразни водещи малките екрани и всяка една водеща телевизия си съобщаваше единствено за своя награден, което демонстрира пренебрежение към самите сътрудници, а и като че ли публицистите не желаеха да посочат положителните образци между тях, да не приказваме, че доста водещи медии заобикалят да цитират районни медии, което никога не приказва за колегия и за общественост. “

Целия диалог можете да чуете в звуковия файл.