Алан Полок вдига Кралските ВВС на крак, след зрелищни каскади с изтребител в Лондон
След Втората Световна война, Англия стартира да основава надалеч по-силна и могъща авиация, която умерено да се разправи с различен евентуален съперник, изключително като Германия. За мнозина тъкмо интервала след ВСВ е нещо като златния час за авиацията и от ден на ден английски водачи показват умения и печелят награди на разнообразни учения.
Всичко това звучи доста добре, само че през далечната 1968 година авиацията изпитва много съществени проблеми. Всичката технология отива в Съединени американски щати и финансира войната във Виетнам, до момента в който английските летци нямат толкоз положителни благоприятни условия да модернизират и основават по-добри бойни структури.
Положението е толкоз отрицателно, че Народното събрание даже взема решение да не финансира един боен церемониал на летците, които апропо би трябвало да честват своята 50-та годишнина. Това е обидно, изключително откакто същите хора са помогнали за спасяването на Лондон.
За да е още по-неприятна обстановката, Народното събрание насочва множеството финансиране в създаването на самонасочващи се далекобойни ракети, те очаквали, че това ще е оръжието на бъдещето, само че най-малко до известна степен.
Стоическото самообладание на множеството летци не може да бъде пренебрегнато, въпреки всичко са съумели да се оправят със силите на Луфтвафе, освен това в доста по-неизгодни позиции, само че даже това не може да накара множеството инженери и авио компании да стискат зъби.
Един от не толкоз търпеливите хора е лейтенант Алан Полок.
На 5-ти април се качва в своя Hawker Hunter FGA9 – един от по-слабите изтребители, причислен във Втора ескадрила, излетява от базата в Съсекс – една от основните за борбата на Англия, която апропо е посочена за затваряне.
Полок е получил информация, че би трябвало да лети във групировка със своите сътрудници, само че в последния миг нарушава командите и се насочва към Лондон.
Неговата съществена концепция е да лети под радарите и да покаже своя митинг на английското държавно управление. В оня миг има единствено картата на Лондон, която е с туристически атракции, само че въпреки всичко е съумял да начертае някакъв по-разумен маршрут.
Изключва радиото си, с цел да не се постанова да приказва със своите сътрудници и по-късно се насочва към летище Дунсфолд. Там се създава въпросния Hawker и Полок желал да им покаже защо тъкмо работят. Прелита извънредно ниско, с цел да накара множеството служащи да се разтреперят от силата на свръхзвуковите мотори. След като прави това, летецът стартира своята лондонска офанзива. Преминава около река Темза, снишавайки се задоволително ниско, че да вдигне водна вълна. След това прави три обиколки на Народното събрание, карайки всички прозорци да треперят и непрекъснато се надявал да подсети на английския парламент, че към момента има авиация, за която би трябвало да се грижи.
Най-забавното е, че до момента в който водачът тресе Народното събрание, тематиката вътре била обвързвана с битката против звуковото замърсяване. След като към този момент е подозирал, че в никакъв случай повече няма да се качи в аероплан, Полок взема решение да отдаде чест на своите колеги-летци и се насочва непосредствено към монумента, почитащ падналите във Втората Световна война. Докато лети към него, вижда и моста в Лондон. Решава да прелети над него, само че вместо това, преценя, че може да мине тъкмо под рамката и над колите.
До през днешния ден това е една от най-завладяващите фотоси в историята на английската авиация, само че няма да продължи единствено с това. Полок преценя, че по този начин или другояче ще бъде уволнен, за какво просто не вгорчи живота и на още няколко летища, по този начин и по този начин са на път.
Наближавайки базата в Тангмер, взема решение да изгори картата си, тъй че никой да не знае за планирането. Обажда се на майка си, преди да е задържан на летището. Казва ѝ, че най-вероятно ще има някакви проблеми и скоро може да се видят.
Тук идва огромният проблем, защото множеството летци към този момент са осъзнали, че освен не получават нужните запаси и са много надалеч от своите съперници, стартират една подписка и афишират публично своята поддръжка.
Полок е настанен в арест и по-късно в здравно психиатрично поделение, а по-късно е освободен по медицински аргументи от армията. Пилотът дава публичност на един от най-големите проблеми в авиацията и такива в действителност ще има през идващото десетилетие.
Авиаторът продължава да работи за компанията Ford, а по-късно е върнат назад във Военновъздушни сили. Празнувайки своята 100-годишнина, той признава, че е желал да върне положителното остаряло име на авиацията и да накара управниците да оказват помощ за подобряването.
