След Втората опиумна война, през 1860 г. Русия подписва Пекинския

След Втората опиумна война, през 1860 година Русия подписва Пекинския контракт, който обрисува границата с Манджурската империя на десния бряг на река Амур. Той разделя исторически значимия, само че едва обитаем район на Вътрешна Манджурия (останала част от империята Цин) и Външна Манджурия (станала част от Русия). Това кардинално изключвало икономическото потребление на реката от манджурските селяни, което, обаче, не било кой знае какъв проблем за империята.

Дълги години връзките сред двете страни били отзивчиви, а граничното население било малочислено, тъй че местоположението на границата не водела до разногласия, касаещи притежанието на пустинни острови по реката. Рибарите можели умерено да ловят риба в Амур и Усури.

След Парижката мирна конференция от 1919 година излиза наредба, която споделя, че границите сред страните би трябвало по предписание (но не непременно) да минават в средата на основния канал на реката. Тя  предвиждала и изключения, като обрисуване на границата по един от крайбрежията, когато такава граница се формирала исторически – по съглашение или в случай че едната страна колонизира другия бряг, преди другата да направи това. Освен това, интернационалните контракти и съглашения нямали противоположна мощ.

Въпреки това, в края на 50-те години, когато КНР, пробвайки се да усили интернационалното си въздействие, влиза в спор с Тайван и взе участие в гранична война с Индия, китайските управляващи употребявали тези разпореждания за границите и поискали проверка на съветско-китайската граница.

Съветското управление нямало нищо срещу да се случи това и през февруари 1964 година почнали съвещания по граничните въпроси. Те, обаче, не довели до никакъв резултат. Във връзка с идеологическите разлики по време на Културната гражданска война в Китай и след Пражката пролет през 1968 година, връзките им се влошили доста. Въпросът за острова бил показан на китайската страна като знак на руския ревизионизъм и социал-империализъм.

През март 1969 година двете най-мощни социалистически сили по това време – Съюз на съветските социалистически републики и КНР – съвсем стартират огромна война за парчето земя, наречено Дамански остров.

Островът Дамански на река Усури е бил част от област Пожарски на Приморската територия и е имал повърхност от 0,74 км². Той се намирал малко по-близо до китайското крайбрежие, в сравнение с до съветското. Границата, обаче, не минавала по средата на реката, а, в сходство с Пекинския етюд от 1860 година, по китайския бряг.

Конфликтът в Дамански произтича 20 години след образуването на Китайската национална република. До 50-те години Китай била слаба страна с оскъдно население. С помощта на Съюз на съветските социалистически републики Китай освен съумява да се сплоти, само че стартира да се развива бързо, укрепвайки армията и създавайки нужните условия за рационализация на стопанската система. След гибелта на Сталин, обаче, в съветско-китайските връзки стартира интервал на изстудяване. Мао Дзедун претендирал за ролята на водещ международен водач на комунистическото придвижване, с което Никита Хрушчов не можел да се помири.

В същото време, политиката на Културната гражданска война, провеждана от Дзедун, непрестанно изисквала да се държи обществото в напрежение, да се основават от ден на ден и повече облици на врага както в страната, по този начин и отвън нея, както и процеса на „ десталинизация “ в Съюз на съветските социалистически републики като цяло застрашавала култа към самия „ популярен Мао “. В резултат на това през 1960 година Китай публично афишира „ неверния “ курс на Комунистическа партия на Съветския съюз, връзките сред страните ескалират до краен лимит и споровете стартират да се случват постоянно на границата на повече от 7,5 хиляди километра.

Конфликта на остров Дамански. Снимка: списък на списание Огонёк.

Според изказванията на руската страна, групи цивилни и военнослужещи почнали систематично да нарушават граничния режим и да влизат на руска територия, откъдето били изгонвани от граничарите, без да се употребява оръжие. Отначало селяните навлизали на територията на Съюз на съветските социалистически републики по напътствие на китайските управляващи и демонстративно се занимавали с стопански действия там: косене и паша на добитък, потвърждавайки, че са на китайска територия. Броят на сходни провокации нараства внезапно: през 1960 година са 100, през 1962 година – повече от 5000. Тогава хангвайпингите стартират да нападат граничните патрули. Имало хиляди такива събития и във всяко от тях взели участие до няколкостотин души. На 4 януари 1969 година на остров Киркински ( Цилициндао ) се осъществила китайска провокация с присъединяване на 500 души.

Според китайската версия на събитията, руските граничари сами инсценирали провокациите и биели почтените жители на КНР, които се занимавали с стопански действия, на място, където постоянно са го правили. По време на случая на остров Киркински руските граничари употребявали бронетранспортьори, с цел да прогонят цивилни и на 7 февруари 1969 година изстреляли няколко единични изстрела в посока на китайския граничен отряд.

В нощта на 2 март 1969 година към 300 китайски бойци минали на остров Дамански. Няколко часа те останали незабелязани, руските граничари получили сигнал за въоръжена група от към 30 души в 10:32 ч. сутринта.

32 граничари под командването на началника на Нижне-Михайловската застава старши лейтенант Иван Стрелников се насочат към местопроизшествието. Приближавайки се до китайските военни, Стрелников упорства те да изоставен руската територия, само че в отговор е открит огън от стрелково оръжие. Старши лейтенант Стрелников и граничарите, които били с него, били убити, единствено един боец съумял да оцелее.

Така стартира известният Дамански спор, който не е разказан на никое място, само че за който всички са знаели.

В близката застава на Кулебякини Сопки се чула пукотевица. Старши лейтенант Виталий Бубенин се притекъл на помощ с 20 граничари и един бронетранспортьор. Китайците атакували интензивно, само че отстъпили след няколко часа. Жителите на прилежащото село Нижнемихайловка се притекли на помощ на ранените.

На този ден били убити 31 руски граничари, а още 14 военнослужещи били ранени. Според комисията на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) загубите на китайската страна възлизат на 248 души.

На 3 март се организира проява в Пекин покрай руското посолство. На 7 март посолството на КНР в Москва било затворено.

На 8 март се организира проява на жители покрай китайското посолство, която осъждала политиката на Мао Дзедун и нахлуването на китайски войски на руска територия. Демонстрантите носели плакати: „ Срам за кликата на Мао “, „ Долу с великодържавния национализъм на китайските водачи! “, „ Кликът Мао Цзедун издава идеята на народите, които се борят против империализма “ и други. Демонстрацията била мирна. Участниците вдигали юмруци и скандирали към китайското посолство: „ Срам! Срам! Срам! “. Вестник „ Известия “ излиза същия ден със заглавие на първа страница: „ Трудещите се в страната ни строго осъждат провокацията на маоистите “.

На 14 март в 11:15 ч. граничарите забелязали група китайци, които се придвижвали към острова. Руснаците стреляли в посока към групата. Това принудило китайците да се изтеглят на своя бряг.

В 15:00 часа е получена заповед за премахване на граничарите от острова. Веднага след напускането на руските граничари китайските бойци почнали да окупират острова. В отговор на това осем бронетранспортьори под командването на началника на моторизираната маневрена група на 57-и граничен отряд подполковник Е. И. Яншин се придвижват в бойна групировка към остров Дамански. Китайците се отдръпнали към своя бряг.

В 20:00 часа граничарите получили заповед да окупират острова. Същата нощ групата на Яншин от 45 души се открива там с четири бронетранспортьора.

На 15 март сутринта китайците още веднъж минали в атака. Те употребявали пехотна дивизия, подсилена от резервисти. Атаките траяли цялостен час. След яростна борба китайците съумели да изгонят руските бойци.

След това, с цел да поддържа бранителите, танков взвод минал в контраофанзива. Той бил ръководен от началника на граничния отряд „ Имански ”, включващ постовете Нижне-Михайловская и Кулебякини Сопки, полковник Леонов. Но, както се оказва, китайците били готови за сходен процес на събитията и разполагали с задоволителен брой противотанкови оръжия. Заради яростния огън контраатаката на руснаците се провалила.

Неуспехът в контраатаката и загубата на най-новата бойна машина Т-62 с скрито съоръжение най-после убедила руското командване, че вкараните в бойни дейности сили не били задоволителни за победа над китайската страна.

Тогава силите на 135-ата мотострелкова дивизия, ситуирани по реката, поели властта, командването на която подрежда на артилерията си, в това число обособената дивизия БМ-21 Град, да открие огън по китайските позиции на острова. Това бил първият път, когато ракетни установки „ Град “ били употребявани в борба и тъкмо това решило изхода.

Съветските войски се изтеглили към своя бряг и китайската страна не подхванала по-враждебни дейности.

Общо по време на конфликтите руските войски губят 58 бойци и 4 офицери, а ранените са 94 бойци и 9 офицери. Загубите на китайската страна към момента са класифицирана информация и съгласно разнообразни оценки варират от 100-150 до 800 и даже 3000 души.

За героизма си четирима военнослужещи получават званието Герой на Съветския съюз: полковник Д. Леонов и старши лейтенант И. Стрелников (посмъртно), старши лейтенант В. Бубенин и младши сержант Й. Бабански.

Автор: Десислава Михалева