Ненаградените и непобедените са важните
След всяка война те, оживелите елементарни, се прибирали по къщите си и подхващали изоставената работа. Воюването за тях било работа, както развъждането на челяд и изкарването на прехраната. Защото борбата за сбъдване на фантазиите и потребностите е самият живот.
В тези времена героите са били същински, тъй като храбростта им е била действителна, забелязана, осъзната от останалите, оценена по значение.
Свободата принадлежи единствено на тези, които имат смелостта да я пазят, без да се хвалят с това. Така считал Перикъл, по този начин би трябвало да е и през днешния ден. Но у нас не е. Тук фразите, купите и премиите от дълго време са изместили полезностите, които вършат едно общество мощно и можещо.
Човек на годината, жена на годината, рицар на годината и прочие трофеи се раздават на кг. Дали това е нравствен субективизъм и комфортно двуличие, не се ангажирам да настоявам. Факт е обаче, че цената на признанието трагично е спаднала, тъй като нерядко премиите отиват при мисирките... Същите, които ругаеха и обиждаха протестиращите против режима на Борисов и проведоха мутри в поддръжка на Гешев и властта.
Думата ми не е за тях, а за тези, които работеха, водиха война, след това отново работеха, и отново водиха война.
Онзи с джипката към този момент не е пред очите ни 7/24 с помощта на всички незнайни протестиращи, които месеци наред повтаряха „ Оставка! “ по площадите. Ядоха пердах, упрекнаха ги в принуждение, назоваха ги „ купени “ и дебили, предизвикаха ги, подслушваха ги и ги следяха. Изправиха против тях цялата страна, само че не ги победиха. Защото водиха война за фамилиите и живота си. Журналисти бяха измежду тях от самото начало.
Ако имаме през днешния ден държавно управление на очакванията, то е отново поради тружениците от действителния живот.
Част от тази войска са и пехотинците в тези медии, които не се огънаха и не се поддадоха на съблазните, заканите и натиска на властта. Те не получават награди, не ги канят в огромните малките екрани. Но почтено и честно отстояват обруленото достолепие на публицистиката. Без съдействието на държавния бюджет, нито на многочислени екипи на подозрително финансирани медии.
За тях е думата ми. Бъдете здрави и мощни. Срещу вас не са единствено силите на враждебното остаряло, само че и някои от наградените по съображения… Тази война ще е дълга и мръсна, само че няма по какъв начин да ви победят, тъй като носите в себе си отговорността, насладата, загубите, подозренията и волята за победа. Казват, че орлите са най-свободни, само че постоянно са самотни. Може в това да е силата им. За да си в небесата, не би трябвало да пасеш с мисирките.
Огнян Стефанов
В тези времена героите са били същински, тъй като храбростта им е била действителна, забелязана, осъзната от останалите, оценена по значение.
Свободата принадлежи единствено на тези, които имат смелостта да я пазят, без да се хвалят с това. Така считал Перикъл, по този начин би трябвало да е и през днешния ден. Но у нас не е. Тук фразите, купите и премиите от дълго време са изместили полезностите, които вършат едно общество мощно и можещо.
Човек на годината, жена на годината, рицар на годината и прочие трофеи се раздават на кг. Дали това е нравствен субективизъм и комфортно двуличие, не се ангажирам да настоявам. Факт е обаче, че цената на признанието трагично е спаднала, тъй като нерядко премиите отиват при мисирките... Същите, които ругаеха и обиждаха протестиращите против режима на Борисов и проведоха мутри в поддръжка на Гешев и властта.
Думата ми не е за тях, а за тези, които работеха, водиха война, след това отново работеха, и отново водиха война.
Онзи с джипката към този момент не е пред очите ни 7/24 с помощта на всички незнайни протестиращи, които месеци наред повтаряха „ Оставка! “ по площадите. Ядоха пердах, упрекнаха ги в принуждение, назоваха ги „ купени “ и дебили, предизвикаха ги, подслушваха ги и ги следяха. Изправиха против тях цялата страна, само че не ги победиха. Защото водиха война за фамилиите и живота си. Журналисти бяха измежду тях от самото начало.
Ако имаме през днешния ден държавно управление на очакванията, то е отново поради тружениците от действителния живот.
Част от тази войска са и пехотинците в тези медии, които не се огънаха и не се поддадоха на съблазните, заканите и натиска на властта. Те не получават награди, не ги канят в огромните малките екрани. Но почтено и честно отстояват обруленото достолепие на публицистиката. Без съдействието на държавния бюджет, нито на многочислени екипи на подозрително финансирани медии.
За тях е думата ми. Бъдете здрави и мощни. Срещу вас не са единствено силите на враждебното остаряло, само че и някои от наградените по съображения… Тази война ще е дълга и мръсна, само че няма по какъв начин да ви победят, тъй като носите в себе си отговорността, насладата, загубите, подозренията и волята за победа. Казват, че орлите са най-свободни, само че постоянно са самотни. Може в това да е силата им. За да си в небесата, не би трябвало да пасеш с мисирките.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ