Лола – борбата между един баща и различното му дете
След възторжено признатия и награждаван холандски " Момиче ", не щеш ли от идва един малко по-различен взор към промяната на пола, толерантността и смазания и наличен лекарски механизъм за тази здравна, обществена и психическа манипулация/трансформация в развитите демократични страни. " Лола " (Lola vers la mer) е съвсем напълно женски план на режисьорката и сценаристка Лорен Мишели (втори опит зад камерата), който има две награди и номинация за за задграничен филм (макар и на френски с моменти на фламандски). Това, което леко нервира, е, че ролята на момчето, което ще се подложи на интервенция за промяна на пола, се играе от актриса.
Лола (Мия Болерс) е в действителност Лионел – кокалест и нервозен младеж с тясно неясно хубаво лице, рошава розова коса и дълги крайници. Живее в общежитие, работи и чака интервенция за промяна на пола. А не е със фамилията си, тъй като неговият недодялан и непохватен, само че в това време обаятелен и неустрашим татко, Филип (Беноа Мажимел, към този момент над 40-та), го е изгонил, когато е схванал за ориентацията му и се е сблъскал с държанието му. Майката на Лола, която се е вижда скрито с нея и даже е приготвила пари за интервенцията (18-ия рожден ден наближава и операцията е разрешена), ненадейно умира. На погребението татко и син/дъщеря се скарват грубо, а Лола открадва урната с праха на обичаната си майка, а Филип нахлува в общежитието. Изведнъж се оказваме в " роуд-муви ", тъй като овдовелият брачен партньор желае да разпръсне праха пред крайморската къща от детството на починалата, а детето отхвърля да се раздели с урната...
Случката във фламандския стрийптийз клуб ни разсмива до смях, а когато Филип споделя какво е претърпял с Лионел, започваме да го разбираме и да му съчувстваме, тъй като той не е хомофоб, шовинист или неграмотен тъпанар, а родител, чиито фантазии и очаквания са попарени и унищожени вечно.
Може ли Филип да се впише в новата обстановка? Ако разгледате плаката на кино лентата, ще разберете – татко и наследник се обичат все пак, единият има задоволително дълбоки, с цел да загърби разсъдъка и да остави детето си да бъде себе си, а другият намира сили да разбере и да елементарни. Няма да е леко, само че скъсаните (като че ли окончателно) връзки в едно нефункционално семейство могат и да бъдат възобновени. Без фанфари и чудеса, само че и без недоверчивост, сръдни и обвинявания.
Текст: Бистра Андреева
Лола (Мия Болерс) е в действителност Лионел – кокалест и нервозен младеж с тясно неясно хубаво лице, рошава розова коса и дълги крайници. Живее в общежитие, работи и чака интервенция за промяна на пола. А не е със фамилията си, тъй като неговият недодялан и непохватен, само че в това време обаятелен и неустрашим татко, Филип (Беноа Мажимел, към този момент над 40-та), го е изгонил, когато е схванал за ориентацията му и се е сблъскал с държанието му. Майката на Лола, която се е вижда скрито с нея и даже е приготвила пари за интервенцията (18-ия рожден ден наближава и операцията е разрешена), ненадейно умира. На погребението татко и син/дъщеря се скарват грубо, а Лола открадва урната с праха на обичаната си майка, а Филип нахлува в общежитието. Изведнъж се оказваме в " роуд-муви ", тъй като овдовелият брачен партньор желае да разпръсне праха пред крайморската къща от детството на починалата, а детето отхвърля да се раздели с урната...
Случката във фламандския стрийптийз клуб ни разсмива до смях, а когато Филип споделя какво е претърпял с Лионел, започваме да го разбираме и да му съчувстваме, тъй като той не е хомофоб, шовинист или неграмотен тъпанар, а родител, чиито фантазии и очаквания са попарени и унищожени вечно.
Може ли Филип да се впише в новата обстановка? Ако разгледате плаката на кино лентата, ще разберете – татко и наследник се обичат все пак, единият има задоволително дълбоки, с цел да загърби разсъдъка и да остави детето си да бъде себе си, а другият намира сили да разбере и да елементарни. Няма да е леко, само че скъсаните (като че ли окончателно) връзки в едно нефункционално семейство могат и да бъдат възобновени. Без фанфари и чудеса, само че и без недоверчивост, сръдни и обвинявания.
Текст: Бистра Андреева
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ