След три часа прекарани не в претъпкано с хрупащи пуканки

След три часа прекарани не в препълнено с хрупащи пуканки хора, а в свят, цялостен с чудо, мога да кажа единствено едно – Хобит е даже по-добър от Властелинът на пръстените. Е,да, видели сме единствено първата серия, само че и по този начин е ясно – не за друго, а поради динамичността и липстата на протяжни подиуми, с които Властелинът беше цялостен. Но тук, в полза на истината, сме длъжни да признаем, че и книгата за Билбо Бегинс е такава – по-стегната и динамична. Лично аз намирам, че най-малко дотук разтягането на описа в цели три серии въобще не се е отразило на ритъма.

И по този начин – малко преди Коледа, както в положителните остарели времена, когато в продължение на три години всяка порция завършения в Средната земя  ми беше подаръкът за празниците, още веднъж съм пленена изцяло и очарована до степен, в която личният ни живот ми наподобява лишен освен от безредици, само че и от храброст, мъжество и чест – старомодни понятия, от които въпреки всичко мисля – имаме обезверена потребност и през днешния ден.

Няма смисъл да ви описвам за сценографията, специфичните резултати и майсторството на Питър Джаксън да трансформира едни симпатични английски артисти с елегантни костюми във вълшебни същества с бради, ризници и доста магнетизъм. Няма метод да го направя - просто би трябвало да се види. Само ще кажа че след този филм се почувстах доста по-добре, със събудено въображение и предпочитание за завършения. Даже Мраколесът, в които от време на време имам чувстото че живеем, ми наподобява като Ломидол, а от нощес назовавам моя обичан Торин, а той пък няма нищо срещу:)