След стотици милиони години нашият спътник в небето ще бъде

След стотици милиони години нашият сателит в небето ще бъде задоволително отдалечен, с цел да няма повече цялостни слънчеви затъмнения.

От десетилетия учените мерят отстъплението на Луната, като изстрелват лазер към светлоотражателни панели, известни като ретрорефлектори, които са оставени на лунната повърхнина, и по-късно дефинират времето на обиколката на светлината до там и назад.

Но петте ретроотражатели на Луната са остарели и в този момент са доста по-малко ефикасни спрямо началото. За да дефинират дали пласт от лунен прахуляк може да е виновникът, откриватели измислиха дръзновен проект: Те насочиха лазерен лъч към доста по-малък, само че по-нов ретрорефлектор, инсталиран на борда на галактически транспортен съд на НАСА. Планът проработи и резултати бяха оповестени този месец в списанието Earth, Planets and Space.

От всички неща, които хората са оставили на Луната, петте ретрорефлектора, доставени от астронавтите от Аполо и двата руски роботизирани Луноходи, са измежду най-важните за науката. Знаейки тъкмо времето нужно на лазерната светлина, с цел да пътува до Луната, да се отрази от ретрорефлектора и да се върне на Земята, учените могат да изчислят дистанцията сред Луната и Земята и по какъв начин то се трансформира.

Масиви стъклени ъглови призми вършат този галактически рикошет вероятен. Тези оптични устройства отразяват входящата светлина назад до мястото, откъдето е пристигнала, като подсигуряват, че ретрорефлекторите връщат фотоните.

Извършването на многократни измервания разрешава на откривателите да съберат по-добра картина на орбитата на Луната, нейната прецизна ориентировка в пространството и даже вътрешната й конструкция.

Но лунните ретрорефлектори с размер на куфар, доставяни от 1969 до 1973 година, демонстрират възрастта си и стартират да имат доста по-ниска успеваемост. В някои случаи те дават единствено към една десета от предстоящата успеваемост, споделя Том Мърфи, физик от Калифорнийския университет в Сан Диего, който не взе участие в проучването. „ Възвръщаемостта е мощно потисната. “

Един явен провинен е лунният прахуляк, който се е натрупал върху ретрорефлекторите. Прахът може да бъде провокиран от астероиди, които удрят лунната повърхнина. Този прахуляк покрива лунните костюми на астронавтите по време на визитите им и се чака да бъде забележителен проблем, в случай че хората в миналото колонизират Луната.

Докато са минали съвсем 50 години от слагането на ретрорефлектори на лунната повърхнина, галактическият уред на НАСА, пуснат през 2009 година, носи ретрорефлектор, почти с размер на книга. Този галактически транспортен съд, Лунният разследващ орбитър,  (Lunar Reconnaissance Orbiter), обикаля Луната един път на всеки два часа и излъчва милиони изображения с висока разграничителна дарба на лунната повърхнина.

Лунният разследващ орбитър „ обезпечава първична цел “, споделя Ерван Мазарико, планетарен академик от Центъра за галактически полети на НАСА „ Годард “, който дружно с сътрудниците си тества хипотезата, че лунният прахуляк може да повлияе на ретрорефлекторите на Луната.

Но това е и преносима цел. Орбитърът прелита лунната повърхнина при 3600 благи в час. „ Достатъчно мъчно е да се уцели неподвижна цел, а представете си тази, която лети с такава скорост “, споделя Мърфи, който управлява лунната интервенция на лунната обсерватория Apache Point или APOLLO, план, който употребява ретрорефлекторите на лунната повърхнина.

През 2017 година Мазарико и неговите сътрудници стартират да стрелят с инфрачервен лазер от станция покрай Грас, Франция към ретрорефлектора на орбита. В към 3:00 ч. на 4 септември 2018 година те записват първия си триумф: разкриване на 25 фотона, които вършат обиколката и се връщат на Земята.

Изследователите означават още три триумфа до есента на 2019 година След отчитане на по-малкия размер на ретрорефлектора на орбитата, Мазарико и неговите сътрудници откриват, че той постоянно връща фотоните по-ефективно от ретрорефлекторите оставени от Аполо.

„ Все още няма задоволително доказателства, които изрично да упрекват праха за по-лошото действие на лунните ретрорефлектори “, споделя Мазарико и разяснява, че са нужни още наблюдения. Мърфи и други учени декларират, че новите открития оказват помощ за изясняване на случая.

„ За мен концепцията за прашен рефлектор е по-скоро подкрепена, в сравнение с опровергана от тези резултати “, сподели той.

Тази публикация е оповестена в The New York Times.