Гордост и предразсъдъци и зомбита
След публикациите ми за Дарси и Найтли сте наясно, че съм луд обожател на Джейн Остин (и не, това не ме прави мекушав, а единствено малко сантиментален и сантиментален). Затова с кахърна душа и натурален боязън дълго отлагах (близо месец) визитата на филма " Гордост и предубеждения и зомбита " на Бър Стиърс по сюжета на Сет Греъм-Смит, дописал гениалната Джейн Остин.
Явно и потвърдено не съм единствен в подозренията си - в салонa имаше едвам петима мъже и една жена (която не спря да яде и да шумоли с найлонче, макар интелигентния си " четириочен " вид). Винаги съотношението е противоположното... Оказа се обаче, че филмът (6.4 в IMdb) е извънредно пресен и ненадейно занимателен. Не бърчете гнусливо нос и не свивайте скептично, невярващо и високомерно плещи. Толкова ми хареса, че, хм, ще се насиля да прочета и книгата. Е да, упражнение по жанр е, но всичко е направено с усет (дори когато се пръскат главите на зомбитата) и мярка, постмодерно и със задявка и обезоръжаващо намигане.
Дарси (Сам Райли) и Лизи Бенет (Лили Джеймз, вятърничавата братовчедка от " Даунтън Аби " ) са съвършени. Той - вцепенен, високомерен, ядовит, неосъществим и цеди прикрити обиди и очевидни подигравки с каменно хубаво мъжествено лице, тя - грациозна, чаровна, земна, дръзка и открита, горделива показно, а вътрешно неуверена и влюбчива, с разстояние сред предните зъбчета, което те кара да бленуваш да я прегърнеш, целунеш и защитиш.
Какво е особеното? От колониите е плъзнала болест ( " немъртви " ), а всички са принудени да се приготвят като воини (дори жените), с цел да дадат отпор на опасността за цивилизацията. Дарси е прочут, невъзмутим и непогрешим ловък " изтребител " на зомбита, атлетичен и строен, който ги открива с... мухи-месарки (в една чудесна сцена нашата героиня ги лови с ръце и му ги връща смачкани), всички сестри Бенет вървят въоръжени и въртят със забележително майсторство меча и ножа. Любовното пояснение (първото) е съпроводено с бойни подиуми и крепък бой, а двамата на кон върху взривяващ се мост... Всичко останало обаче си е същото- словесните дуели, танците, фантазиите за преференциален брак на мисис Бенет, взаимните хитрини и номера при ухажването, идеализмът на Лизи ( " Всичко е по-добре, в сравнение с да се омъжа без обич " ), душевните трепети и безкрайните разбори на една усмивка и едно намигване или несръчен обезпокоен реверанс...
Преодолейте гордостта и предразсъдъците си (като мен), оставете настрани въпроса " кому е нужно това " и " за какво се гаврят с класиката " и се забавлявайте, без да съдите. Ще ви хареса.
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.
Явно и потвърдено не съм единствен в подозренията си - в салонa имаше едвам петима мъже и една жена (която не спря да яде и да шумоли с найлонче, макар интелигентния си " четириочен " вид). Винаги съотношението е противоположното... Оказа се обаче, че филмът (6.4 в IMdb) е извънредно пресен и ненадейно занимателен. Не бърчете гнусливо нос и не свивайте скептично, невярващо и високомерно плещи. Толкова ми хареса, че, хм, ще се насиля да прочета и книгата. Е да, упражнение по жанр е, но всичко е направено с усет (дори когато се пръскат главите на зомбитата) и мярка, постмодерно и със задявка и обезоръжаващо намигане.
Дарси (Сам Райли) и Лизи Бенет (Лили Джеймз, вятърничавата братовчедка от " Даунтън Аби " ) са съвършени. Той - вцепенен, високомерен, ядовит, неосъществим и цеди прикрити обиди и очевидни подигравки с каменно хубаво мъжествено лице, тя - грациозна, чаровна, земна, дръзка и открита, горделива показно, а вътрешно неуверена и влюбчива, с разстояние сред предните зъбчета, което те кара да бленуваш да я прегърнеш, целунеш и защитиш.
Какво е особеното? От колониите е плъзнала болест ( " немъртви " ), а всички са принудени да се приготвят като воини (дори жените), с цел да дадат отпор на опасността за цивилизацията. Дарси е прочут, невъзмутим и непогрешим ловък " изтребител " на зомбита, атлетичен и строен, който ги открива с... мухи-месарки (в една чудесна сцена нашата героиня ги лови с ръце и му ги връща смачкани), всички сестри Бенет вървят въоръжени и въртят със забележително майсторство меча и ножа. Любовното пояснение (първото) е съпроводено с бойни подиуми и крепък бой, а двамата на кон върху взривяващ се мост... Всичко останало обаче си е същото- словесните дуели, танците, фантазиите за преференциален брак на мисис Бенет, взаимните хитрини и номера при ухажването, идеализмът на Лизи ( " Всичко е по-добре, в сравнение с да се омъжа без обич " ), душевните трепети и безкрайните разбори на една усмивка и едно намигване или несръчен обезпокоен реверанс...
Преодолейте гордостта и предразсъдъците си (като мен), оставете настрани въпроса " кому е нужно това " и " за какво се гаврят с класиката " и се забавлявайте, без да съдите. Ще ви хареса.
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ