Китайската „Мадам Кюри“ – Чиен-Шиун Ву
След основаването на атомната бомба, научното общество е насила да намерения върху бъдещето на човечеството при по-нататъчни проучвания. За жал това няма да спре нито една от великите сили да развива своята военна промишленост до степен на фанатизъм. Сред учените в плана „ Манхатън “ можем да открием и Чиен-Шиун Ву. Китайско-американската физичка изпитва голямо страдание, откакто става очевидец на своето създание. До края на живота си, Чиен има вяра, че науката би трябвало да работи в интерес на индивида.
Ву е великолепие в своята сфера и не инцидентно получава званието „ Първата дама на Физиката “, „ Кралицата на нуклеарните проучвания “, „ Китайската мадам Кюри “ и още доста други. В своята научна кариера съумява да се отличи с разнородни научни призове, само че не и с Нобелова премия. Призът по-често се връчва на мъже, изключително в случай че препишат откритията на себе си. Както знаем, това е доста честа процедура. Историята на тази дама стартира през 1912 година в Шанхай. Семейството ѝ я насочва към точните науки – майка ѝ е учителка, а татко ѝ е инженер. И в желанието си да предложат трогателен живот, те избират допустимо най-престижните учебни заведения в страната, а през 1930 година Ву е призната в елитния и влиятелен китайски университет Нанжинг.
Математиката не съумява да я завоюва, само че физиката ѝ задава доста въпроси и отключва едно опияняващо любопиство. Голяма част от вдъхновението идва от научните писания на мадам Кюри. През 1934 година Ву се дипломира с почести и изпреварва по триумф всеки собствен сътрудник. През идната година към този момент организира научни опити в Академия Синица и показва първата си разработка по отношение на рентгенова кристалография. Менторът ѝ в академията – други Жинг-Вей Гу я стимулира да продължи своите проучвания и да не се отхвърля от науката.
Снимка: By Smithsonian Institution from United States – left to right: Chien-shiung Wu (1912-1997), Y.K. Lee, and L.W. MoUploaded by Fæ, No restrictions, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18877895
В идната година Ву лети за Съединени американски щати и се записва в Калифорнийския универстит в Бъркли. В същото образователно заведение може да комуникира с хора като п-р Ърнест Лорънс, който по-късно ще завоюва Нобелова премия. Ву не е сама, в лабораторията постоянно се среща и с други китайски гении като Люк Чиа Юан. Малко след завършването на докторската си степен, Ву към този момент знае към какво ще насочва гения си – артикули за разделяне на уран. След докторската си степен се омъжва за Люк. Двамата получават работа в университета в Принстън и колежа Смит.
Талантът на физичката е и казус за научните среди, тя ще е първата дама – учител и единствено след няколко месеца ще бъде благославяна и хвалена от всеки студент. През 1944 година Съединени американски щати има потребност от красивия разум на физици, математици и химици за плана „ Манхатън “. Университетът в Колумбия – научната цитадела на Централно разузнавателно управление на САЩ – изпраща специфична покана, откакто наетият Енрико Ферми не може да откри отговори на някои съществени научни проблеми. Когато попитали Енрико към кого би се обърнал за помощ, той избира точно Ву. Каква е нейната задача? Да открие способ за обогатяване на урановата рудa и да извлече колкото се може повече гориво за основаването на атомната бомба.
Без нейното присъединяване, Втората Световна война можеше да продължи най-малко още 2-3 години и да увеличи доста количеството жертви. След приключването на този план, физичката остава в същия университет и насочва интереса си към други научни въпроси касаещи резултатът на бета лъчите и разлагането. Ву съумява да потвърди, че законът на огледалната симетричност не е правилен. Физиците допускали, че светът може да има безусловно огледално копие и се възползвали от този принцип повече от две десетилетия.
Единственият проблем обаче е, че някои атоми въобще не се подчиняват на този теоретичен опит. С помощта на кобалт-60 (радиоактивната форма на този метал) учените съумяват да погледнат ядрото на атома и да видят, че двете половини не е наложително да съществуват в симетричност. Това първо изобретение стартира да подсказва на екипът, че Нобеловата премия е на път. Когато един закон се потвърди или отхвърли, нормално и цялата просвета би трябвало да премисли своите теории и нови закони.
Снимка: By Science Service (Smithsonian Institution) – Restored by Adam Cuerden – Flickr: Chien-shiung Wu (1912-1997), No restrictions, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=49071459
Ву обаче не стопира своите проучвания до тук. През 1964 година стартира да мисли върху една нова доктрина – дали атомите, ядрата, математическите знаци или молекулите на ДНК-то имат желание към образуването на мъжа или дамата. През 70-те години на предишния век, Ву стартира да натрупа самопризнания от научните среди. Обявена е за академик на годината през 1976 година от списание „ Индустриани проучвания “. Тя е първата жена, която влиза в Американското физично общество, през 1990 година
Китайската научна академия кръщава метеорит на нейно име и тя е първият академик, който получава преживе тази почит. 5 години по-късно се оновав и учебен фонд в Тайван, който оказва помощ на младите учени със стипендии. Физичката умира през 1997 година и единствено една година по-късно името ѝ е добавено в американската женска „ Зала на Славата “. В последните си години се занимава с търсенето на причина за оформянето на сърповидната-клетъчна анемия – заболяване, при което се следят аномалии в хемоглобинът в алените кръвни телца.
Тази микроскопична смяна може да отключи редица болести, което стимулира физичката да търси отговор. В последните си години от живота, физичката стартира да води лекции и се надява да въодушеви повече млади дами да последват образеца ѝ в науката. Научният свят не я не помни в никакъв случай, въпреки и да не получава Нобелова премия. Бистрият разум и коприненото отношение в тези среди оставят ярка диря и отварят вратите на науката за редица генерации, даже след гибелта ѝ.
Заглавна фотография: By Smithsonian Institution from United States – Chien-shiung Wu (1912-1997)Uploaded by Fæ, No restrictions, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18877882
