След провокативното изявление на Асен Василев, че само неспособните работодатели

След провокативното изказване на Асен Василев, че единствено неспособните работодатели дават ниски заплати, Радан Кънев проучва дълбоко обстановката с пазара на труда и акцентира, че моделът исконно е циничен. Евродепутатът не утвърди изводите на финансовия министър и заключи, че те не работят в посока на смелите национални цели и модернизирането на България.

Ето и целият коментар на Радан Кънев:

Реакциите към изявлението на Assen Vassilev за работодателите е добре да не бъдат черно-бели (основната му неточност е, че неговото е такова). Защото ситуацията с приходите в България е колкото тежко, толкоз и комплицирано.

Безспорно, България от години гради конкурентоспособност на база ниски разноски за труд, т.е на база бедността на личните ни жители. Това е извънредно циничен модел, в който най-после няма нито конкурентоспособност, нито човешки запас. Продукцията постоянно е енергоемка (което в енергийна рецесия е злополука за бизнеса) и с ниска добавена стойност, а работната ръка бяга - и то на всички равнища на подготовка и приходи.

Но (както казвал Нед Старк, всичко преди " само че " -то е horseshit) този проблем е доста по-малко избор на работодателите, в сравнение с резултат на провалена държавна политика, и то в доста направления:
- Образование и подготовка, в т.ч професионално обучение на работното място, за което бизнесът да бъде директно подтикван. Говорим по въпроса от рецесията през 2009г., без политически резултат;
- Бюрокрация и корупция, които изсмукват и финансовия, и човешки капацитет изключително на дребния бизнес;
- Истинска районна политика, която надалеч не се изчерпва със строителството на пътища;
- Спрени и даже обърнати наобратно промени в осигурителната система, които не предизвикват обезпечаването на действителни приходи, или обезпечаването изобщо;
- Нулев интерес към работещите майки, които са главен фактор за превъзмогване и на демографската рецесия, и на проблемите на трудовия пазар;
- Липса на еластичност в трудовото законодателство и пазара на труда, както и на действителен обществен разговор и групово договаряне, които са най-смисленият метод за реализиране на тази еластичност...

Този лист мога да продължа, за жалост, до безконечност, след повече от дванайсет години, в които се занимавам с трудова и обществена политика, в това число в отрасловите комисии на Народно събрание и Екологичен потенциал. Спокойно мога да кажа, че няма друга страна в Европейски Съюз, с изключение може би на Унгария, в която покупателната дарба на ниските приходи е под нашата даже, която да е толкоз безхаберна към трудовия си пазар и човешкия си капитал.

И въпреки всичко, най-важното е другаде: Никога през последните две десетилетия България не е имала визия къде отива дълготрайно. Ясен разбор какви са икономическите проблеми и какви са дълготрайните социално-икономически цели. Какви са потребностите и вероятностите пред дребния бизнес, който дава 75% от работните места, или пред огромния бизнес, който е локомотивът на цялата система (минно дело, металургия, енергетика, машиностроене, електропромишленост, IT - всички тези браншове се развиват макар неналичието на държавна визия и постоянно срещу напъните на властта, която им пречи на модернизацията и инвестициите).

Когато не знаеш къде отиваш, стигаш някъде другаде. Ние нямаме цели за енергийна успеваемост и енергийна самостоятелност на бизнеса, нито за рационализация на производството на сила и мрежите - нито за 2030г, нито за 2050г, макар че сме част от системата за търговия с излъчвания от 2007г. Резултатът - скъпо произвеждане за огромния и непостижими цени за дребния бизнес.

Ние нямаме цели за цифрово обучение нито на работещите, нито на учениците, нито тактика за подкрепяне на адаптирането на бизнеса към напълно нови действителности.
Резултатът - плачевна организация на процесите, изключителна неефективност на работното време.
Ние нямаме цели за въвеждане на лидерски нови технологии и обезпечаване на вложения в тях.
Резултатът - отсъстваме от единствения пазар, който може да заплаща в действителност високи приходи на разнообразни равнища на произвеждане...

Г-н Василев не носи отговорност за неуспеха на поредност от държавни управления да модернизира България. Но носи отговорност да сменим посоката, да си сложим смели национални цели, да приемем тактика за постигането им, да влагаме забележителните средства от бюджета на Европейски Съюз и много увеличената приходна част от националния бюджет за тези цели. И на първо място - да се превърнем в прелъстителен терен за частния капитал, който сега жадно търси съвременни и зелени софтуерни решения и други възможности.
Е, с вчерашното си изявление министър Василев не си оказа помощ за тази своя свръхзадача.