След проведените стрес-тестове от БНБ на българските банки във връзка

След извършените стрес-тестове от Българска народна банка на българските банки по отношение на желанието на държавното управление за приемането ни в ERM ІІ и Единния банков съюз, шефът на Българска народна банка Димитър Радев и финансовият министър Горанов твърдяха,че „ нито една банка в България няма финансов дефицит.

Държавни средства няма да се употребяват за увеличение на финансовите буфери на нито една банка ”. Оказа се, че тъкмо капитализирането на ПИБ бе последния, несбъднат ангажимент на България по пътя и към ERM II и Единния банков съюз, като възможен крах на проточилото се нарастване на капитала, евентуално щеше да докара до отрицателна оценка от ЕЦБ и блокиране влизането ни в ERM ІІ. Именно ЕЦБ, предишното лято установи 263 млн. евро финансов дефицит в ПИБ след самостоятелен собствен одит и стрес тест на шест български банки. Контролираната от Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев ПИБ, покри отчасти дупката с настояща облага и продажба на портфейли неприятни заеми на близка до нея компания, при противоречива по отношение на пазарните равнища цена, само че ЕЦБ настояваше и за привличане на нов капитал.

Незнайно за какво, не стигнаха 12 месеца време и надзорни механизми от Българска народна банка и КФН, с цел да бъдат обезпечени вложители със пресен финансов запас в банката. Това изтощение и невъзможност, наложи в последния вероятен месец, в последния вероятен ден и минута на процедурата за нарастване на капитала на банката, държавната ББР основана да кредитира дребния бизнес, да се окаже единствен искащ да влага и заплати по 5 лева за акция, при пазарна цена от последните дни към 2.60 лева и 1.50 лева преди 3 месеца. Не е ясно, против какви гаранции и противоположна възвращаемост, с чие решение и по каква процедура и нормативно сходство, страната с лека ръка и в цялостна „ мъгла ”, реши да „ налее ” в частна банка, 140 млн. лева пари на данъкоплатците, при упования бюджетен недостиг за 2020г. Още по- неуместното е, че в средата на февруари, КФН отхвърли да утвърди нарастване на капитала на банката при същата цена от 5 лева за акция, а персонално Бойко Борисов не видя проблем в това и разгласи, че няма консенсус и съображение за бързо влизане в ERM-2. Само 3 месеца по-късно, противоположната теза за незабавна нужда от влизането ни в Чакалнята на Еврозоната, служи на държавното управление като претекст за странната държавна финансова намеса в частна борсово-търгувана банка. Независимо от регулациите и рестриктивните мерки на Валутния ръб за финансиране на търговски банки от Българска народна банка и страната, която политика точно докара до банковите и държавния банкрут от 1996г.

Уязвимо по европейското законодателство е и оказването на държавна помощ за частна банкова компания, освен това от друга държавна, само че и конкурентна банка- ББР, изключително при цена два пъти над пазарната сега. В същото време бе оповестен настоящ отчет на ЕЦБ, че България към този момент не покрива част от макроикономическите критерии за участие в Еврозоната и условията за законова рамка. Ние от „ Достойнството на един народ ” (ДЕН) считаме, че размотаването през последните месеци може да се окаже съдбовно за участието ни, а „ налятите ” пари от страната, на вятъра изхарчени.