Еколози алармират: Текстилът е новата пластмаса. Наричат текстила новата пластмаса“

Еколози сигнализират: Текстилът е новата пластмаса. Наричат текстила „ новата пластмаса “ поради нездравословното въздействие върху околната среда на текстилната промишленост.
А тя бълва от ден на ден и повече облекла
от конвейера, тъй като потребителите желаят това. Те купуват повече облекла, които обаче в болшинството от случаите са некачествени, и ги захвърлят в дрешника след дузина обличания. За да се направи
единствено една памучна тениска,
са нужни към 2700 литра прясна вода – това е количеството питейна вода, което човек използва за две години и половина, показва Европейският парламент в обновения си през месец май т.г. отчет.

Текстилният бранш гълтам и огромни земни запаси. През 2020 година производството на облекла за всеки жител на Европейски Съюз
е изисквало приблизително 9 куб. м вода,
400 кв. м земя и 391 кг първични материали. Текстилното произвеждане е причина за към 20% от замърсяването на прясната вода в международен мащаб в резултат на артикули за боядисване на платовете и последна обработка.
Според оценките всяка година
прането на синтетични материали води до натрупването на повече от половин милион тона микрочастици пластмаса на дъното на океана. Това е световен проблем, само че той има и съществени локални измерения – здравето на хората, животните и екосистемите наоколо до фабриките
е подложено на огромни опасности.
Повечето микрочастици пластмаса се освобождават при първите няколко изпирания на облеклата. Масовото произвеждане, ниските цени и огромните размери продажби значат, че повече облекла минават
през първични изпирания.
Едно зареждане на пералня с облекла от полиестер може да освободи 700 000 пластмасови микровлакна, които могат да попаднат в хранителната верига.

Преди две години от Асоциация „ Кръгов текстил “ биха паника, че „ бързата мода “ играе неприятна смешка и на потребителите, и на производителите, а и на преработвателите.
Тогава ръководителят й Севдалин Спасов
даде за образец, че в комерсиалната мрежа има тениски с етикет 2-3 лева, които след първото изпиране стават негодни за приложимост. Нарече ги „ тениски за еднократна приложимост “. „ А в този случай е обикновено подобен производител
да заплати своята продуктова такса,
тъй като би трябвало някой по-късно да оползотвори този боклук по най-екологичния метод “, изясни той.

Отваряме скоба, с цел да създадем ретроспективен взор обратно. Бързата мода поражда през 1990-а, когато стартира търсене на по-достъпни и евтини облекла.
Fast fashion е бизнес модел,
предоставящ на крайния консуматор евтини облекла от нискокачествени материали извънредно малко време след представянето им на стилния подиум. Проблемът е, че облеклата от бързата мода стигат извънредно бързо и до сметището.
Проучванията демонстрират, че облеклата от
този вид мода са направени по този начин, че да устоят единствено към 30 пранета, а циповете и копчетата се скапват бързо. Колко пъти ви се е случвало да изперете една дреха единствено няколко пъти и копчето да падне или да се появява дупка?
И вместо да си помислите “ще си го зашия ” –
си мислите „ ще си купя ново, то беше на ниска цена “. Вярвате или не, тъкмо това производителите в бързата мода желаят да извършите.

Според последния отчет на Асоциацията „ Кръгов текстил “, за последните 10 години в България продажбите на облекло са нарастнали с 40%.
Това е директно обвързвано с нараствания наличен
приход на семействата у нас. Затишие имаше пика на инфлацията през 2022 година, когато хората избраха да харчат парите си за съществени потребности и покупката на облекла остана на назад във времето.

За едно десетилетие има над 50-процентен растеж в изхвърлените текстилни боклуци. Това значи 100 000 тона облекла и битов текстил на година,
или пет пъти тежестта на НДК в София,
онагледяват от Асоциация „ Кръгов текстил “. За 2020 година да вземем за пример на всеки българин се падат по 7 кг изхвърлен текстил.

България като страна – членка на Европейския съюз, е длъжна да сътвори система за разделно събиране на текстил до началото на 2025 година – период, който не дава вяра, че ще бъде спазен. Към момента разделното
събиране и отнасяне на текстилни боклуци
на територията на България се прави от частни организации на напълно пазарен принцип. Те са разположили свои контейнери на разнообразни местоположения в общините.

За да се форсира процесът и България да не е посочена с пръст, браншът има няколко хрумвания. Сред тях е да вземем за пример въвеждането на така наречен разширена отговорност
на производителя, каквато има във Франция.
Изключително сполучливият образец от тази страна демонстрира, че благодарение на РОП се реализира висок % на разделно събрания текстил – съвсем 40%. Това е един от най-високите дялове за цяла Европа.