Нереалистичните допускания за успешна АЕЦ Белене *
След показаното предходната седмица обобщение на Окончателен отчет на Българска академия на науките по отношение на опцията за реализация на активите на АЕЦ " Белене” цяла седмица се тиражира новината, че планът е жизнерадостен, а фокусът на публикации и мнения пада върху предстоящата цена на електрическата енергия. Тези вести обаче подценяват както заданието на отчета, по този начин и направените допускания в него и до каква степен реалистични са те.
Така да вземем за пример, в случай че ме попитате при какви условия България ще изпревари Дания по Брутният вътрешен продукт в идващите 15 години, то отговорът е при изискване, че българската стопанска система пораства номинално със 17% годишно, а датската – с 4%. Ако попитате при какви условия българската стопанска система ще надмине швейцарската в идващите 45 година, то отговорът е при изискване, че първата пораства годишно със 17%, а втората – с 2%. В реалност обаче междинният номинален растеж на българската стопанска система в интервала 2008-2016 година, който включва икономическа рецесия през 2009 година, е към 4.6%, този на Дания е към 2%, а на Швейцария е 6.4%, което прави горните допускания по-близки до илюзия, в сравнение с до реалистични прогнози.
Това ни води до самото задание, а точно отговора на въпроса " Възможно ли е планът АЕЦ " Белене” да бъде осъществен на пазарен принцип и създаване на вид за обособяване на активите и пасивите на НЕК, свързани с Проекта АЕЦ " Белене”, в настрана комерсиално сдружение и осъществяване на следваща процедура по реда на Закона за приватизация и следприватизационен надзор “. Според резюмето планът е жизнерадостен при изискване, че капиталовият разход е под 10.5 милиарда евро., той се финансира със средства в съответствие привлечен/собствен капитал най-малко 70:30 или повече в интерес на привлечения капитал и лихвата по привлечените средства (кредит) е под 4.5%.
Това обаче не значи, че планът е жизнерадостен и че Българска академия на науките предлага да се построи централата, а значи, че в случай че влезе в тези параметри, може да работи, което ни връща на горния образец с настигането на Дания по благосъстояние в идващите 15 година – допустимо е, само че е малко евентуално. Първоначалната инвестиция за създаване на АЕЦ “Белене” е оценена на под 6.9 милиарда лева, а през 2012 година към този момент доближава 10.3 милиарда евро. Оттогава са минали пет години и е доста допустимо цената сега да е още по-висока. В допълнение към това историята не познава създаване на нуклеарна централа, което да е било приключено по проект или тъкмо по плана, което постоянно води до преразходи. Нещо повече – опитът от поръчките за поправки на пътища, здания, строителство на автомагистрали и така нататък демонстрира, че първичната цена постоянно е по-ниска от действителната. С други думи прогнозната инвестиция от 10.5 милиарда евро наподобява мощно подценена.
Следва финансовата конструкция – 70% към 30% притеглен по отношение на личен капитал. Такова съответствие в действителност е допустимо, само че то по-скоро е оптимистичната граница за кредиторите, които биха предпочели да вземат участие с по-малко от 70% от средствата. Това се вижда и от разбора на HSBC от 2012 година за строителството на плана, който планува 60% привлечени средства и 40% личен капитал. Т.е. това също наподобява по-скоро като благопожелание, в сравнение с като даденост.
Накрая е лихвата от 4.5%, която също наподобява прекомерно оптимистична за план, който сега е в 36-тата си година и за повторно купува съоръжение с дълъг цикъл на произвеждане (т.нар. реактори, за които осъдиха НЕК в средата на 2016 г.). Проектът е пускан и спиран няколко пъти и надали вдъхва задоволително доверие в бъдещите кредитори, които освен да вложат 70% от нужните средства, само че и да го създадат при относително ниска рента. За съпоставяне неотдавна утвърденият от Европейската комисия план за нов АЕЦ " Пакш-2” планува междинна рента за интервал от 32 години от към 4.5%, само че пък кредитният рейтинг на Унгария е с едно равнище над този на България, което значи, че и лихвите за вложения тук ще бъдат по-високи. Другата измама е, че в заданието на Българска академия на науките категорично е посочено, че става въпрос за осъществяване на пазарен принцип, а в Унгария това не е по този начин, защото планът получава държавна помощ.
В допълнение към горните повече или по-малко нереалистични допускания прави усещане, че те са подкрепени от нереалистична прогноза за търсенето и предлагането на електрическа енергия в страната и района. Направена е прогноза за безспорен растеж на потреблението на електрическа енергия, който е изчислен на база на прогнозите за растеж на стопанската система. Не излиза наяве по какъв начин е направена връзката сред двете, защото с все по-ниско ползване на електрическа енергия се основава все по-висок БВП (Графика 1). Така да вземем за пример с 1 ГВтч електрическа енергия се основава 1.8 млн. лева Брутният вътрешен продукт през 2003 година, 2.4 млн. лева през 2009 година и 3 млн. лева през 2015 година Т.е. в границите на 12 години стопанската система и обществото усъвършенстват електроенергийната си успеваемост над 1.5 пъти, а софтуерното развиване може да форсира тези темпове в бъдеще. В резюмето са упоменати фактори, които само могат да усилят потреблението на електрическа енергия, само че не е обърнато внимание на опциите за повишение на енергийната успеваемост, навлизането на здания с нулево ползване на сила, личното произвеждане и така нататък
Графика 1: Брутна добавена стойност в промишлеността, без строителство, и услугите (млн. лева по непрекъснати цени от 2010 г.) за 1 звук нефтен еквивалент потребена електрическа енергия
Източник: Национален статистически институт, лични калкулации
Нещо повече - самата прогноза за потреблението на електрическа енергия почива на неверни исторически данни, което се вижда на Графика 2. Според резюмето потреблението на електрическа енергия непрекъснато нараства в интервала 2000-2015 година Отчетените данни от Електроенергийния систематичен оператор обаче демонстрират, че се следи нарастване в интервала 2004-2011 година, а по-късно се следи понижение. Така потреблението на електрическа енергия през 2016 година е към равнищата си от 2003-2005 година
Графика 2: Потребление от електропреносната мрежа, ТВтч
Източник: Резюме на Българска академия на науките, ЕСО, лични калкулации
В последна сметка въпросът, на който Българска академия на науките е трябвало да даде отговор, е извънредно предполагаем – " допустимо ли е планът АЕЦ " Белене” да бъде осъществен на пазарен принцип”, и те дават предполагаем отговор – " да, допустимо е при избрани условия”. Това, което липсва обаче, е вероятността тези условия по едно и също време да бъдат изпълнени, а тя е близка до нула. Реално това е пазарният тест – подготвени ли са частни вложители и кредитори да " паркират” обилни средства в сходен план и, в случай че да, то при какви условия, на каква цена, за какъв брой време и така нататък
С други думи на доктрина планът може и да е жизнерадостен при избрани условия по същия метод, по който аз мога да надиграя Григор Димитров, в случай че е с вързана дясна ръка, тежести на краката и превръзка на едното око. На процедура обаче обстановката е малко по-различна.
* Заглавието е на Mediapool.bg
Така да вземем за пример, в случай че ме попитате при какви условия България ще изпревари Дания по Брутният вътрешен продукт в идващите 15 години, то отговорът е при изискване, че българската стопанска система пораства номинално със 17% годишно, а датската – с 4%. Ако попитате при какви условия българската стопанска система ще надмине швейцарската в идващите 45 година, то отговорът е при изискване, че първата пораства годишно със 17%, а втората – с 2%. В реалност обаче междинният номинален растеж на българската стопанска система в интервала 2008-2016 година, който включва икономическа рецесия през 2009 година, е към 4.6%, този на Дания е към 2%, а на Швейцария е 6.4%, което прави горните допускания по-близки до илюзия, в сравнение с до реалистични прогнози.
Това ни води до самото задание, а точно отговора на въпроса " Възможно ли е планът АЕЦ " Белене” да бъде осъществен на пазарен принцип и създаване на вид за обособяване на активите и пасивите на НЕК, свързани с Проекта АЕЦ " Белене”, в настрана комерсиално сдружение и осъществяване на следваща процедура по реда на Закона за приватизация и следприватизационен надзор “. Според резюмето планът е жизнерадостен при изискване, че капиталовият разход е под 10.5 милиарда евро., той се финансира със средства в съответствие привлечен/собствен капитал най-малко 70:30 или повече в интерес на привлечения капитал и лихвата по привлечените средства (кредит) е под 4.5%.
Това обаче не значи, че планът е жизнерадостен и че Българска академия на науките предлага да се построи централата, а значи, че в случай че влезе в тези параметри, може да работи, което ни връща на горния образец с настигането на Дания по благосъстояние в идващите 15 година – допустимо е, само че е малко евентуално. Първоначалната инвестиция за създаване на АЕЦ “Белене” е оценена на под 6.9 милиарда лева, а през 2012 година към този момент доближава 10.3 милиарда евро. Оттогава са минали пет години и е доста допустимо цената сега да е още по-висока. В допълнение към това историята не познава създаване на нуклеарна централа, което да е било приключено по проект или тъкмо по плана, което постоянно води до преразходи. Нещо повече – опитът от поръчките за поправки на пътища, здания, строителство на автомагистрали и така нататък демонстрира, че първичната цена постоянно е по-ниска от действителната. С други думи прогнозната инвестиция от 10.5 милиарда евро наподобява мощно подценена.
Следва финансовата конструкция – 70% към 30% притеглен по отношение на личен капитал. Такова съответствие в действителност е допустимо, само че то по-скоро е оптимистичната граница за кредиторите, които биха предпочели да вземат участие с по-малко от 70% от средствата. Това се вижда и от разбора на HSBC от 2012 година за строителството на плана, който планува 60% привлечени средства и 40% личен капитал. Т.е. това също наподобява по-скоро като благопожелание, в сравнение с като даденост.
Накрая е лихвата от 4.5%, която също наподобява прекомерно оптимистична за план, който сега е в 36-тата си година и за повторно купува съоръжение с дълъг цикъл на произвеждане (т.нар. реактори, за които осъдиха НЕК в средата на 2016 г.). Проектът е пускан и спиран няколко пъти и надали вдъхва задоволително доверие в бъдещите кредитори, които освен да вложат 70% от нужните средства, само че и да го създадат при относително ниска рента. За съпоставяне неотдавна утвърденият от Европейската комисия план за нов АЕЦ " Пакш-2” планува междинна рента за интервал от 32 години от към 4.5%, само че пък кредитният рейтинг на Унгария е с едно равнище над този на България, което значи, че и лихвите за вложения тук ще бъдат по-високи. Другата измама е, че в заданието на Българска академия на науките категорично е посочено, че става въпрос за осъществяване на пазарен принцип, а в Унгария това не е по този начин, защото планът получава държавна помощ.
В допълнение към горните повече или по-малко нереалистични допускания прави усещане, че те са подкрепени от нереалистична прогноза за търсенето и предлагането на електрическа енергия в страната и района. Направена е прогноза за безспорен растеж на потреблението на електрическа енергия, който е изчислен на база на прогнозите за растеж на стопанската система. Не излиза наяве по какъв начин е направена връзката сред двете, защото с все по-ниско ползване на електрическа енергия се основава все по-висок БВП (Графика 1). Така да вземем за пример с 1 ГВтч електрическа енергия се основава 1.8 млн. лева Брутният вътрешен продукт през 2003 година, 2.4 млн. лева през 2009 година и 3 млн. лева през 2015 година Т.е. в границите на 12 години стопанската система и обществото усъвършенстват електроенергийната си успеваемост над 1.5 пъти, а софтуерното развиване може да форсира тези темпове в бъдеще. В резюмето са упоменати фактори, които само могат да усилят потреблението на електрическа енергия, само че не е обърнато внимание на опциите за повишение на енергийната успеваемост, навлизането на здания с нулево ползване на сила, личното произвеждане и така нататък
Графика 1: Брутна добавена стойност в промишлеността, без строителство, и услугите (млн. лева по непрекъснати цени от 2010 г.) за 1 звук нефтен еквивалент потребена електрическа енергия
Източник: Национален статистически институт, лични калкулации
Нещо повече - самата прогноза за потреблението на електрическа енергия почива на неверни исторически данни, което се вижда на Графика 2. Според резюмето потреблението на електрическа енергия непрекъснато нараства в интервала 2000-2015 година Отчетените данни от Електроенергийния систематичен оператор обаче демонстрират, че се следи нарастване в интервала 2004-2011 година, а по-късно се следи понижение. Така потреблението на електрическа енергия през 2016 година е към равнищата си от 2003-2005 година
Графика 2: Потребление от електропреносната мрежа, ТВтч
Източник: Резюме на Българска академия на науките, ЕСО, лични калкулации
В последна сметка въпросът, на който Българска академия на науките е трябвало да даде отговор, е извънредно предполагаем – " допустимо ли е планът АЕЦ " Белене” да бъде осъществен на пазарен принцип”, и те дават предполагаем отговор – " да, допустимо е при избрани условия”. Това, което липсва обаче, е вероятността тези условия по едно и също време да бъдат изпълнени, а тя е близка до нула. Реално това е пазарният тест – подготвени ли са частни вложители и кредитори да " паркират” обилни средства в сходен план и, в случай че да, то при какви условия, на каква цена, за какъв брой време и така нататък
С други думи на доктрина планът може и да е жизнерадостен при избрани условия по същия метод, по който аз мога да надиграя Григор Димитров, в случай че е с вързана дясна ръка, тежести на краката и превръзка на едното око. На процедура обаче обстановката е малко по-различна.
* Заглавието е на Mediapool.bg
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ