В графа "съседска свада": какво може да се направи
След следващото шокиращо ликвидиране - на психолога Иван Владимиров-Нав, вследствие на е значимо да се знае какво може да направи човек, в случай че стане участник в подобен проблем. В графата " съседска кавга " е елементарно да се попадне - конфликтни точки могат да са както общите елементи в едно многофамилно жилище, повдигането на звук, течове и комунални сметки, по този начин и огради, дървета, неизяснена благосъстоятелност, граници на парцели и доста други. От разногласието до абсурда крачката е дребна, а отправянето на закани усложнява нещата.
Едната страна на въпроса визира единствено случаите, когато сред съседите има напрежение по битови въпроси на взаимното общуване, без това да прераства в закани за принуждение. " Когато става дума за комшия, който нарушава реда и спокойствието в блока и предизвестията към него остават без резултат, в Закона за собствеността и в Закона за ръководство на етажната благосъстоятелност е планувана процедура за изваждане от парцела на негов притежател, жител или ползвател. Тази насилствена мярка е за избран период ", изяснява юрист Мариана Розованова.
В този случай етажната благосъстоятелност работи против нарушителя, като решението се взема с огромно болшинство, може да се апелира в съда и се привежда в осъществяване с частен правосъден реализатор. За наемателя решението се взема по-лесно, в сравнение с за притежател.
Съседски разногласия за вреди от течове да вземем за пример се вземат решение или извънсъдебно - да вземем за пример с медиация, или в съд, където пострадалият предявява претенцията си и я потвърждава.
Доста по-сложно е, когато някой персонално се усеща жертва на тормоз от комшия и се опасява от държанието му, само че и тогава има няколко благоприятни условия за реакция.
Обаждане на тел. 112 и сигнален протокол
В разгара на съседска препирня постоянно се вика дежурен патрул на тел. 112. За да пристигна, би трябвало да се обади жертвата или очевидец на протичащото се и да са безапелационни, че има заплаха или се прави закононарушение. Най-вероятно е служителите на реда да снемат пояснения на двете страни и да сформират сигнален протокол на провокиралия абсурда. Не е изключено да изискат да предупредят и другата страна - процедура е, съгласно юристи.
Жертвата на непредизвиканата експанзия на съседа, може да възрази, че няма защо да я предизвестяват.
Полицията или прокуратурата: кое е по-добре
Ако свадата продължава и ескалира, може да се подаде сигнал както в полицията, по този начин и в прокуратурата. Полицията може да бъде сезирана в близкото ръководство или в офиса на кварталния контрольор, който нормално извиква този, против който е жалбата, и го предизвестява да се въздържа от експанзия и конфликтно държание. " Професионалният ми опит демонстрира, че даже едно кряскане при кварталния за едно просто полицейско предизвестие, нерядко прави същински чудеса ", написа юрист в коментар в обществената мрежа. Друг обаче показва: " Огромен проблем е, че кварталният не вика. " По-добрата опция е да се занесе тъжба в прокуратурата , поучават юристи - тя също ще я изпрати на полицията за инспекция, само че прокурорът е задължен да упражни надзор върху работата на служителите на реда. Сигналът би трябвало да е писмен и да съдържа всички основни обстоятелства и условия по осъществяването на твърдяното закононарушение.
Трябва да се има поради, че заплашващият също може да подаде тъжба и да твърди тъкмо противоположното на жертвата, да се пази, че е предизвикан, да се оплаква от думи и дейности на пострадалия комшия. Такъв е казусът с психолога Владимиров - нападателният комшия също се е възползвал от правото си да написа сигнали. В подобен случай кварталният може да предизвести и пострадалия.
Съседските кавги са най-честата материя, с която кварталните инспектори работят, само че резултат още по-често няма. Столичната полиция да вземем за пример заяви в петък (10 февруари), че през последните две години страните в спора - Владимиров и килърът му, са подавали един против различен над 10 заявки в полицията, засягащи най-вече междусъседски разногласия. Няма постъпвали сигнали за закани с принуждение, се твърди в известието на Столична дирекция на вътрешните работи.
Защо би трябвало да се подават тъжби
Заради неналичието на успеваемост от полицейска интервенция доста хора стопират да алармират за заканите, които получават. Това е неточност, поучават опитни юристи. Ето какво написа в профила си във " Facebook " пловдивският юрист Стефан Левашки , който има богата процедура и като бранител, и като арбитър:
" Заканата с ликвидиране е едно от най-трудно доказуемите закононарушения, няма писмени доказателства, разчита се нормално на свидетелски показания, само че и те са необичайност. Лошото е че в множеството случаи няма очевидци, а и да има те може да са от вида " кошаревски ", тъй като не рядко и двете страни злоупотребяват - едната като се мъчи да се оневини, а нерядко другата пък има за цел да злепостави.
В доста случаи при съседски взаимоотношения другите съседи заобикалят да взимат страна.
Ако Ви се случи някой да Ви заплашва с ликвидиране, наложително пуснете тъжба и то в съответната прокуратура, използването на юрист е целесъобразно, само че не е наложително, тъй като там ще образуват кореспонденция по случая и ще назначат инспекция, а в полицията може и просто да я смачкат и да не накарат агресора даже и един полицейски протокол за предизвестие да подпише.
Акцентирайте, че в действителност Ви е боязън от осъществяване на заканата, а не да пишете: " Абе той ме плаши, но на мен не ми пука ".
Адвокат Стефан Левашки
Последно в случай че Ви е известно, че насилникът има огнестрелно оръжие - законно или не, не е Ваша работа да знаете какво е, наблегнете изключително блестящо на този факт. Друга тематика е за какво сума ти идиоти у нас имат законно притежавано оръжие и за какво в полицията нормално пренебрегват сходни тъжби. "
Как се потвърждава опасност
Адвокат Силвия Петкова дава в детайли пояснение по тематиката в блога си:
" е необикновен тип посягане срещу личността, което законодателят смята за тежко закононарушение. Особен е, първо, тъй като личността на застрашения е единствено застрашена, само че без да е налице действително увреждане или опит за такова, и второ, тъй като в практиката е извънредно мъчно да се направи разграничаване сред действителна закана с ликвидиране и потребление на нормален речников фонд от страна на причинителя. Всъщност тази компликация произтича най-много от събитието, че словосъчетанието " Ще те убия! ", както и неговите производни, се употребяват във всекидневната тирада както за отправяне на действителна закана с ликвидиране, по този начин и за изложение на яд, учудване, изненада, а даже и благополучие. Именно заради тази причина както законодателството, по този начин и правосъдната процедура откриват ясно разграничими критерии за преценка по кое време едно действие съставлява опасност за ликвидиране и по кое време потребление на нормален речников фонд.
Според юрист Петкова, с цел да е налице закононарушение, следва да бъдат открити три основни признака. Тук юристът акцентира категорично: " За да е осъществено закононарушение, не е належащо лицето, което изрича думите или прави дейностите, които могат да се поясняват като закана за ликвидиране, фактически да има желание да я извърши. Също по този начин не е належащо той да е почнал осъществяването ѝ. Нещо повече, в случай че осъществяването на опасността е стартирано, само че не е довършено по една или друга причина (т.е. животът на потърпевшия не е принудително отнет), ще се касае за опит за ликвидиране, а не за закана за такова. " Ако при инспекцията полицията не откри доказателства за осъществено закононарушение от общ темперамент, прокурорът написа отвод за следствие и уведомява жалбоподателя. Този отвод може да се апелира единствено пред горестоящ прокурор, само че не и в съда.
Дело от частен темперамент
Заканата е закононарушение съгласно Наказателния кодекс (НК). Чл. 144. алинея 1 гласи: " Който се закани на другиго с закононарушение срещу неговата персона или парцел или срещу личността или парцела на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди състоятелен боязън за реализирането му, се санкционира с отнемане от независимост до три години. "
Проблемът е, че това е закононарушение съгласно Наказателен кодекс е от частен темперамент - т.е. не се проверява от прокуратурата, а наказателното произвеждане за неговото откриване, гонене и наказване се образува по просба на потърпевшия до съда. В съвсем всички случаи на приемане на закани е налице закононарушение от частен темперамент.
Ето както прецизира: " Доказателствената тежест също се намира у тъжителя. Това значи, че е негова отговорността да потвърди, че е била отправена закана с закононарушение. Той следва да потвърди и че заканата е била от естество да провокира състоятелен боязън, че може да бъде осъществена. "
И още нещо доста значимо - тече отминалост и срокът за подаване на просба е шестмесечен от деня на приемане на опасността. Такова дело не се печели елементарно, демонстрира обзор на правосъдната процедура - вижте на първа инстанция.
Ограничителна заповед или освидетелстване
Когато става дума за психологично неустойчив агресор, решението е освидетелстване и наложително лекуване, само че това е в пълномощията на прокуратурата. Тя има власт да назначи експертиза, с която агресорът да бъде принуден да се лекува. Не е известно практикува ли се това и има ли резултат.
Издаването на ограничаваща заповед за нападателните съседи е положително решение, само че невероятно в всеобщия случай. Забраната на причинител на принуждение да приближава потърпевш (ограничителна заповед) се издава единствено от съд при съществуване на съответни данни, че е налице непосредствена заплаха за живота и здравето на потърпевшия. Това обаче е допустимо единствено по Закона за отбрана от домашното принуждение, което значи насилникът да е родственик или фамилен сътрудник.
Психически тормоз от съседи - какви са правата ни
В правосъдната процедура се намират, само че съдът отхвърля тази опция и сочи за пострадалата страна друга - " посредством сезиране органите на Министерство на вътрешните работи и прокуратурата или да претендира отбрана за нанесени ѝ вреди по реда на член 45 и идващите от Закона за отговорностите и договорите " - става дума за непозволено увреждане.
Какъв ще е резултатът не е несъмнено
В обществените мрежи е цялостно с роман на хора, станали жертви на съседска експанзия. Ето какво споделя пострадалата Диана Сивинова:
" Аз персонално бях жертва, дружно с моето семейство на подобен вид принуждение. След 5-6 година систематичен и изострящ се тормоз в края, ясно осъзнахме, че или някой от нашето семейство ще загине или насилника. За да нямаме ориста на убития през днешния ден човек, си сменихме жилището и квартала. В рамките на 5-6 година покорно изтърпяхме следните похищения: 2 пъти по 3 пукнати гуми и надраскани с гвоздей порти на колата, храчки на входната ни врата, закани директни, до момента в който се прибираме, през нощта ритници по вратата с все мощ и закани, че " всички ще бъдем избити ", опити за побой в двора на постройката, на стълбището и така нататък
С какво сме го предизвикали? Ходели сме шумно - сменихме си настилката, като добавихме пълен пласт шумоизолиращ материал на пода - станало му по-шумно на съседа. Не слушаме шумно музика; каним си посетители 2, 3 пъти в годината, които си потеглят в 23ч. най-късно; Ани отхвърли да спи, даже да влиза в стаята си, която е над стаята на насилника, с цел да не му подвига никакъв звук, да не го нервира. Ходехме съвсем на пръсти у дома. Минавайки около вратата му, всякога изпитвахме боязън дали няма да излезе и да ни пребие.
На един 31 декември ни чакаше долу пред кооперацията в 18 ч, да ни предизвести, че неприятно ни се написа, в случай че му подвигаме звук в празничната нощ, непосредствено налитайки на пердах. Бяхме с наш другар, даже това не го смути, че имаме числово предимство. На 1 януари отворихме уеб страниците за парцели и започнахме да търсим новото си жилище и 4 месеца по-късно се преместихме в него.
Тук ще ме попитате: Ти какво направи?
Разговор с другари служител на реда, юристи, психолози - и нищо дейно, което ние можем да предприемем.
Жалба в полицията след опасност по телефона от прикрит номер с обиди и че ще ме убие. От полицията ни споделиха следните неща:
" Нямаха секунда успокоение ": Близки и съседи на убития психолог описват за нескончаем тормоз
Едната страна на въпроса визира единствено случаите, когато сред съседите има напрежение по битови въпроси на взаимното общуване, без това да прераства в закани за принуждение. " Когато става дума за комшия, който нарушава реда и спокойствието в блока и предизвестията към него остават без резултат, в Закона за собствеността и в Закона за ръководство на етажната благосъстоятелност е планувана процедура за изваждане от парцела на негов притежател, жител или ползвател. Тази насилствена мярка е за избран период ", изяснява юрист Мариана Розованова.
В този случай етажната благосъстоятелност работи против нарушителя, като решението се взема с огромно болшинство, може да се апелира в съда и се привежда в осъществяване с частен правосъден реализатор. За наемателя решението се взема по-лесно, в сравнение с за притежател.
Съседски разногласия за вреди от течове да вземем за пример се вземат решение или извънсъдебно - да вземем за пример с медиация, или в съд, където пострадалият предявява претенцията си и я потвърждава.
Доста по-сложно е, когато някой персонално се усеща жертва на тормоз от комшия и се опасява от държанието му, само че и тогава има няколко благоприятни условия за реакция.
Обаждане на тел. 112 и сигнален протокол
В разгара на съседска препирня постоянно се вика дежурен патрул на тел. 112. За да пристигна, би трябвало да се обади жертвата или очевидец на протичащото се и да са безапелационни, че има заплаха или се прави закононарушение. Най-вероятно е служителите на реда да снемат пояснения на двете страни и да сформират сигнален протокол на провокиралия абсурда. Не е изключено да изискат да предупредят и другата страна - процедура е, съгласно юристи.
Жертвата на непредизвиканата експанзия на съседа, може да възрази, че няма защо да я предизвестяват.
Полицията или прокуратурата: кое е по-добре
Ако свадата продължава и ескалира, може да се подаде сигнал както в полицията, по този начин и в прокуратурата. Полицията може да бъде сезирана в близкото ръководство или в офиса на кварталния контрольор, който нормално извиква този, против който е жалбата, и го предизвестява да се въздържа от експанзия и конфликтно държание. " Професионалният ми опит демонстрира, че даже едно кряскане при кварталния за едно просто полицейско предизвестие, нерядко прави същински чудеса ", написа юрист в коментар в обществената мрежа. Друг обаче показва: " Огромен проблем е, че кварталният не вика. " По-добрата опция е да се занесе тъжба в прокуратурата , поучават юристи - тя също ще я изпрати на полицията за инспекция, само че прокурорът е задължен да упражни надзор върху работата на служителите на реда. Сигналът би трябвало да е писмен и да съдържа всички основни обстоятелства и условия по осъществяването на твърдяното закононарушение.
Трябва да се има поради, че заплашващият също може да подаде тъжба и да твърди тъкмо противоположното на жертвата, да се пази, че е предизвикан, да се оплаква от думи и дейности на пострадалия комшия. Такъв е казусът с психолога Владимиров - нападателният комшия също се е възползвал от правото си да написа сигнали. В подобен случай кварталният може да предизвести и пострадалия.
Съседските кавги са най-честата материя, с която кварталните инспектори работят, само че резултат още по-често няма. Столичната полиция да вземем за пример заяви в петък (10 февруари), че през последните две години страните в спора - Владимиров и килърът му, са подавали един против различен над 10 заявки в полицията, засягащи най-вече междусъседски разногласия. Няма постъпвали сигнали за закани с принуждение, се твърди в известието на Столична дирекция на вътрешните работи.
Защо би трябвало да се подават тъжби
Заради неналичието на успеваемост от полицейска интервенция доста хора стопират да алармират за заканите, които получават. Това е неточност, поучават опитни юристи. Ето какво написа в профила си във " Facebook " пловдивският юрист Стефан Левашки , който има богата процедура и като бранител, и като арбитър:
" Заканата с ликвидиране е едно от най-трудно доказуемите закононарушения, няма писмени доказателства, разчита се нормално на свидетелски показания, само че и те са необичайност. Лошото е че в множеството случаи няма очевидци, а и да има те може да са от вида " кошаревски ", тъй като не рядко и двете страни злоупотребяват - едната като се мъчи да се оневини, а нерядко другата пък има за цел да злепостави.
В доста случаи при съседски взаимоотношения другите съседи заобикалят да взимат страна.
Ако Ви се случи някой да Ви заплашва с ликвидиране, наложително пуснете тъжба и то в съответната прокуратура, използването на юрист е целесъобразно, само че не е наложително, тъй като там ще образуват кореспонденция по случая и ще назначат инспекция, а в полицията може и просто да я смачкат и да не накарат агресора даже и един полицейски протокол за предизвестие да подпише.
Акцентирайте, че в действителност Ви е боязън от осъществяване на заканата, а не да пишете: " Абе той ме плаши, но на мен не ми пука ".
Адвокат Стефан Левашки
Последно в случай че Ви е известно, че насилникът има огнестрелно оръжие - законно или не, не е Ваша работа да знаете какво е, наблегнете изключително блестящо на този факт. Друга тематика е за какво сума ти идиоти у нас имат законно притежавано оръжие и за какво в полицията нормално пренебрегват сходни тъжби. "
Как се потвърждава опасност
Адвокат Силвия Петкова дава в детайли пояснение по тематиката в блога си:
" е необикновен тип посягане срещу личността, което законодателят смята за тежко закононарушение. Особен е, първо, тъй като личността на застрашения е единствено застрашена, само че без да е налице действително увреждане или опит за такова, и второ, тъй като в практиката е извънредно мъчно да се направи разграничаване сред действителна закана с ликвидиране и потребление на нормален речников фонд от страна на причинителя. Всъщност тази компликация произтича най-много от събитието, че словосъчетанието " Ще те убия! ", както и неговите производни, се употребяват във всекидневната тирада както за отправяне на действителна закана с ликвидиране, по този начин и за изложение на яд, учудване, изненада, а даже и благополучие. Именно заради тази причина както законодателството, по този начин и правосъдната процедура откриват ясно разграничими критерии за преценка по кое време едно действие съставлява опасност за ликвидиране и по кое време потребление на нормален речников фонд.
Според юрист Петкова, с цел да е налице закононарушение, следва да бъдат открити три основни признака. Тук юристът акцентира категорично: " За да е осъществено закононарушение, не е належащо лицето, което изрича думите или прави дейностите, които могат да се поясняват като закана за ликвидиране, фактически да има желание да я извърши. Също по този начин не е належащо той да е почнал осъществяването ѝ. Нещо повече, в случай че осъществяването на опасността е стартирано, само че не е довършено по една или друга причина (т.е. животът на потърпевшия не е принудително отнет), ще се касае за опит за ликвидиране, а не за закана за такова. " Ако при инспекцията полицията не откри доказателства за осъществено закононарушение от общ темперамент, прокурорът написа отвод за следствие и уведомява жалбоподателя. Този отвод може да се апелира единствено пред горестоящ прокурор, само че не и в съда.
Дело от частен темперамент
Заканата е закононарушение съгласно Наказателния кодекс (НК). Чл. 144. алинея 1 гласи: " Който се закани на другиго с закононарушение срещу неговата персона или парцел или срещу личността или парцела на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди състоятелен боязън за реализирането му, се санкционира с отнемане от независимост до три години. "
Проблемът е, че това е закононарушение съгласно Наказателен кодекс е от частен темперамент - т.е. не се проверява от прокуратурата, а наказателното произвеждане за неговото откриване, гонене и наказване се образува по просба на потърпевшия до съда. В съвсем всички случаи на приемане на закани е налице закононарушение от частен темперамент.
Ето както прецизира: " Доказателствената тежест също се намира у тъжителя. Това значи, че е негова отговорността да потвърди, че е била отправена закана с закононарушение. Той следва да потвърди и че заканата е била от естество да провокира състоятелен боязън, че може да бъде осъществена. "
И още нещо доста значимо - тече отминалост и срокът за подаване на просба е шестмесечен от деня на приемане на опасността. Такова дело не се печели елементарно, демонстрира обзор на правосъдната процедура - вижте на първа инстанция.
Ограничителна заповед или освидетелстване
Когато става дума за психологично неустойчив агресор, решението е освидетелстване и наложително лекуване, само че това е в пълномощията на прокуратурата. Тя има власт да назначи експертиза, с която агресорът да бъде принуден да се лекува. Не е известно практикува ли се това и има ли резултат.
Издаването на ограничаваща заповед за нападателните съседи е положително решение, само че невероятно в всеобщия случай. Забраната на причинител на принуждение да приближава потърпевш (ограничителна заповед) се издава единствено от съд при съществуване на съответни данни, че е налице непосредствена заплаха за живота и здравето на потърпевшия. Това обаче е допустимо единствено по Закона за отбрана от домашното принуждение, което значи насилникът да е родственик или фамилен сътрудник.
Психически тормоз от съседи - какви са правата ни В правосъдната процедура се намират, само че съдът отхвърля тази опция и сочи за пострадалата страна друга - " посредством сезиране органите на Министерство на вътрешните работи и прокуратурата или да претендира отбрана за нанесени ѝ вреди по реда на член 45 и идващите от Закона за отговорностите и договорите " - става дума за непозволено увреждане.
Какъв ще е резултатът не е несъмнено
В обществените мрежи е цялостно с роман на хора, станали жертви на съседска експанзия. Ето какво споделя пострадалата Диана Сивинова:
" Аз персонално бях жертва, дружно с моето семейство на подобен вид принуждение. След 5-6 година систематичен и изострящ се тормоз в края, ясно осъзнахме, че или някой от нашето семейство ще загине или насилника. За да нямаме ориста на убития през днешния ден човек, си сменихме жилището и квартала. В рамките на 5-6 година покорно изтърпяхме следните похищения: 2 пъти по 3 пукнати гуми и надраскани с гвоздей порти на колата, храчки на входната ни врата, закани директни, до момента в който се прибираме, през нощта ритници по вратата с все мощ и закани, че " всички ще бъдем избити ", опити за побой в двора на постройката, на стълбището и така нататък
С какво сме го предизвикали? Ходели сме шумно - сменихме си настилката, като добавихме пълен пласт шумоизолиращ материал на пода - станало му по-шумно на съседа. Не слушаме шумно музика; каним си посетители 2, 3 пъти в годината, които си потеглят в 23ч. най-късно; Ани отхвърли да спи, даже да влиза в стаята си, която е над стаята на насилника, с цел да не му подвига никакъв звук, да не го нервира. Ходехме съвсем на пръсти у дома. Минавайки около вратата му, всякога изпитвахме боязън дали няма да излезе и да ни пребие.
На един 31 декември ни чакаше долу пред кооперацията в 18 ч, да ни предизвести, че неприятно ни се написа, в случай че му подвигаме звук в празничната нощ, непосредствено налитайки на пердах. Бяхме с наш другар, даже това не го смути, че имаме числово предимство. На 1 януари отворихме уеб страниците за парцели и започнахме да търсим новото си жилище и 4 месеца по-късно се преместихме в него.
Тук ще ме попитате: Ти какво направи?
Разговор с другари служител на реда, юристи, психолози - и нищо дейно, което ние можем да предприемем.
Жалба в полицията след опасност по телефона от прикрит номер с обиди и че ще ме убие. От полицията ни споделиха следните неща:
" Нямаха секунда успокоение ": Близки и съседи на убития психолог описват за нескончаем тормоз Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ