За Виктор Юго - тогава Хюго
След пожара в Нотр Дам де Пари паралелно с историческите обстоятелства, свързани с построяването й, се напомни и книжовен: след 1831 година, т.е. след излизането от щемпел на " Парижката света Богородица " на Виктор Юго неведнъж се нараснал броят на туристите, посещаващи Париж. С днешна дата пък се следило нараснал интерес и към романа. Последната констатация ме подтикна да проследя в кой миг българските читатели са имали опция да се срещнат с Юго и неговото творчество и кои преводачи са съдействали за самобитните духовни срещи.
За първи път романът " Notre Dame de Paris " е преведен на български език от Димитър Хаджииванов. Отпечатан е през 1890 година в Солун. Второто му (преработено) издание е дело на издателство " Ив. Г. Игнатов и синове " и се появява на книжния пазар чак през 1926-а. Преводачът се стопира на заглавието " Парижката съборна черква Св. Богородица ", а създателят е изписан като Виктор Хюго. Романът се печата като обособени брошури. До 9 септември 1944 година българските читатели се срещат още два пъти с него. Първо, отново през 1926 година и също под формата на обособени брошури - 30 на брой. Преводът му е дело на Кр. Трифонов, а отпечатването - на книгоиздателство " Право ". Преводач и издател обаче към този момент възприемат заглавието " Парижката Св. Богородица ". Вторият път е година по-късно, когато Д. Хаджииванов предлага собствен нов превод с познатото до през днешния ден заглавие. И в този момент обаче Юго е показан на читателската аудитория като Хюго.
Читателят не трябва да остане с неправилното усещане, че българите се срещат с Виктор Юго доста късно - чак след първата четвърт на ХХ век. Затова се блазня да се обърна към творбите на Юго, отпечатани у нас в последните десетилетия на предходното столетие. Още до Освобождението на българите името на Виктор Юго оказва се, посредством преведената и издадена през 1872 година негова драма " Ернани " (За този превод - по-късно). Първите, които имат опция да прочетат на български език белетристична творба на В. Юго, са пловдивчани. През 1881 година Иван Ев. Гешев превежда романа му " Деветдесет и третя година " * ( " Quatre-vingt-treize ", 1874), а Христо Г. Данов дава печатарските си умения. И защото огромният френски публицист умира на 22 май 1885 година, излиза, че приживе той към този момент е превеждан в Източна Румелия. Не единствено това. През 1884 и 1885 година в Пловдив (в Областната печатница) и в Сливен (в печатницата на в. " Българско знаме " ) излиза " Историята на едно закононарушение " в три елементи, преведени от Д. Хаджииванов. Вече година след гибелта на Юго в Стара Загора се появява тънка брошура, озаглавена " Клавдий Гьо " ( " Claude Gueux " - " Клод Гьо ", 1834 г.). Преводът е на А. Тошев.
Първата брошура на основаната " Европейска библиотека " излиза в Севлиево през март 1891 година Тя носи заглавието " От речите на Виктор Юго до изгонването " и се има поради политическата емиграция на писателя след държавния прелом, осъществен от Луи-Наполеон Бонапарт на 18 декември 1851 година (до връщането му в Париж през 1871 г.). Подборът на речите и тяхното превеждане осъществил Янко П. Енчев.
Вторият разказ на В. Юго " Bug-Jargal " (1826 г.) излиза в превод на А. Тошев през 1889 година в Солун. До 9 септември 1944 година " Бюг Жаргал " не е издаван наново у нас. През 1899 година в Търново книжарят Е. П. Христов намира " съдружник " в лицето на П. Н. Икономов, варненската му скоропечатница " Зора " и преводача Иван П. Кепов и издава " Морски труженици " ( " Les travailleurs de la mer ", 1866 г.). Всъщност употребен е не оригиналът, а съветски превод. И през 1890-а в Севлиево чрез превод на съветски език е отпечатан романът на Юго " Последния ден на наказания на гибел " ( " Le dernier jour d`un condamnе " - " Последният ден на един наказан на гибел ",1829 г.).
Виктор Юго е създател и на 12 пиеси. До 9 септември 1944 година са преведени няколко от тях и по подобен метод в България е разпространяван и Юго-драматургът. Началото се слага през 1872 година. Изследователят Лъчезар Георгиев показва, че Константин Величков и Георги Николов (тогава възпитаници!) вършат освен първия превод на драма на Юго - " Люкреция Борджия " ( " Lucrеce Borgia " - " Лукреция Борджия ", 1833), само че и че това въобще е първата творба на Виктор Юго, с която българите се срещат. Драмата е отпечатана в печатницата на в. " Македония " - Цариград. Вече след Освобождението, през 1899 година и вследствие на ползите и самодейността на Х. М. Басан и Петър Хр. Генков, са преведени " Angelo, tyran de Padoue " ( " Анжело, деспот на Падуа ", 1834 г.) и " Hernani " ( " Ернани ", 1830 г.). Първата пиеса е издадена в Търново. На български език заглавието се разграничава нищожно от истинското - " Анжело. (Падуанский тиранин) ". Има и второ издание (1895 г.) - като брошура 4 от основаната във Варна " Театрална библиотека ". Подобна е и ориста на " Хернани ". (Така преводачите разпространяват драмата измежду българите, с буквата " х " първоначално: " Hernani " - Хернани, както Hugo - Хюго!). Най-напред текстът е отпечатан в Плевен, а през 1895 година излиза като брошура №3 на варненската " Театрална библиотека " ).
Тандемът Басан-Генков през 1895 година превежда и драмата на Юго " Ruy Blas " ( " Рюи Блас ", 1838 г.). Разликата сред френското и българското заглавие се свежда само до представянето на буквата " с " като " з " - " Рюи Блаз ". С този превод се слага началото на поредицата " Театрална библиотека " във Варна. Книжка 2/1895 от нея е драмата " Бурграфите " (в оригинал: " Les Burgraves " ) още веднъж в превод на Басан и Генков.
Независимо че към този момент бе посочено, желая да акцентувам върху двата обстоятелството. Първите четири книжки на " Театрална библиотека ", печатана във Варна, в печатницата на Хр. Н. Войников, са драмите на Юго " Рюи Блаз " (кн. 1), " Бурграфите " (кн. 2), " Хернани " (кн. 3) и " Анжело. (Падуанский тиранин) " (кн. 4). Вторият факт - преводачи са Х. М. Басан и Петър Хр. Генков, които са се справили с по-голям размер текст (в печатен тип драмите надлежно са в размер 106, 84, 100 и 88 страници!). Явно двамата имали интерес освен към френския език, само че и към драматургията (Техни са преводите и на комедията на Александър Дюма-син " Идеите на госпожа Обре ", на нещастието " Медея " на Ернест Легуве и др.).
Не се знае името на преводача на драмата " Мария Тюдор " ( " Maria Tudor, 1833 г.). Нещо повече, до нас не са достигнали сведения за първото й издание. За второто може да се допусна, че излизането й най-вероятно е по гледище на Любителската театрална група в Казанлък и за потребностите на локалните актьори. Отпечатана е през 1897 година с пояснението, че преводът е от френски език.
Басан-Генков превеждат и драмата в 5 дейности и 12 картини... " Клетниците ". Не ми е известно кой е направил драматизацията по романа на Виктор Юго. Книгата е отпечатана през 1886 година във Варна. Любопитно е също по този начин, че името на създателя Victor-Marie Hugo е посочено по по-друг метод, в сравнение с е било възприето у нас през ХIХ век - Шарл Хюго. Умишлено оставих за най-сетне най известният разказ на В. Юго " Les Miserables " ( " Клетниците ", 1862 г.). Всъщност до 1944 година той е и най-превежданата творба на Юго у нас - като цяло, обособени нейни елементи ( " Историята на един загубен. Жан Валжан ", 1918; " Децата на улицата. Гаврош ", 1919; " Козета ", 1920, 1928, 1939), приспособени текстове ( " Клетниците ". Нагодил за юноши Рене Галис. 1938, 1944; ( " Клетниците ". Приспособена за деца и юноши от Йо Данаилов. 1936, 1937, 1942).
Първият повсеместен превод на романа е сбъднат от Д. Хаджииванов и е публикуван през 1888 година в Пловдив, като има още две издания (1897 и 1898 г.). Отново в Пловдив е отпечатан и преводът на Харитон Генадиев (1897-1898 г.). Преработената част " Фантина " излиза през 1917 година в София - издателството на Ив. Г. Игнатов, и през 1920 година - като брошура 5 на библиотека " Знаменити романи ". Второто и третото модифицирано издание са осъществени през 1926 и 1940 година Под " шапката " на библиотеката " Златни романи " романът е отпечатан през 1934 година, само че изданието не се реализира до край.
Заслуги за популяризирането на творчеството на Виктор Юго на български език в последната третина на ХIХ век имат преводачи, издатели, печатари от няколко града у нас и чужбина - Варна, Казанлък, Плевен, Пловдив, Свищов, Севлиево, Сливен, Солун, Стара Загора, Търново и Цариград.
*Така е - " Деветдесет и третя година ", а не " Деветдесет и трета година "!
За първи път романът " Notre Dame de Paris " е преведен на български език от Димитър Хаджииванов. Отпечатан е през 1890 година в Солун. Второто му (преработено) издание е дело на издателство " Ив. Г. Игнатов и синове " и се появява на книжния пазар чак през 1926-а. Преводачът се стопира на заглавието " Парижката съборна черква Св. Богородица ", а създателят е изписан като Виктор Хюго. Романът се печата като обособени брошури. До 9 септември 1944 година българските читатели се срещат още два пъти с него. Първо, отново през 1926 година и също под формата на обособени брошури - 30 на брой. Преводът му е дело на Кр. Трифонов, а отпечатването - на книгоиздателство " Право ". Преводач и издател обаче към този момент възприемат заглавието " Парижката Св. Богородица ". Вторият път е година по-късно, когато Д. Хаджииванов предлага собствен нов превод с познатото до през днешния ден заглавие. И в този момент обаче Юго е показан на читателската аудитория като Хюго.
Читателят не трябва да остане с неправилното усещане, че българите се срещат с Виктор Юго доста късно - чак след първата четвърт на ХХ век. Затова се блазня да се обърна към творбите на Юго, отпечатани у нас в последните десетилетия на предходното столетие. Още до Освобождението на българите името на Виктор Юго оказва се, посредством преведената и издадена през 1872 година негова драма " Ернани " (За този превод - по-късно). Първите, които имат опция да прочетат на български език белетристична творба на В. Юго, са пловдивчани. През 1881 година Иван Ев. Гешев превежда романа му " Деветдесет и третя година " * ( " Quatre-vingt-treize ", 1874), а Христо Г. Данов дава печатарските си умения. И защото огромният френски публицист умира на 22 май 1885 година, излиза, че приживе той към този момент е превеждан в Източна Румелия. Не единствено това. През 1884 и 1885 година в Пловдив (в Областната печатница) и в Сливен (в печатницата на в. " Българско знаме " ) излиза " Историята на едно закононарушение " в три елементи, преведени от Д. Хаджииванов. Вече година след гибелта на Юго в Стара Загора се появява тънка брошура, озаглавена " Клавдий Гьо " ( " Claude Gueux " - " Клод Гьо ", 1834 г.). Преводът е на А. Тошев.
Първата брошура на основаната " Европейска библиотека " излиза в Севлиево през март 1891 година Тя носи заглавието " От речите на Виктор Юго до изгонването " и се има поради политическата емиграция на писателя след държавния прелом, осъществен от Луи-Наполеон Бонапарт на 18 декември 1851 година (до връщането му в Париж през 1871 г.). Подборът на речите и тяхното превеждане осъществил Янко П. Енчев.
Вторият разказ на В. Юго " Bug-Jargal " (1826 г.) излиза в превод на А. Тошев през 1889 година в Солун. До 9 септември 1944 година " Бюг Жаргал " не е издаван наново у нас. През 1899 година в Търново книжарят Е. П. Христов намира " съдружник " в лицето на П. Н. Икономов, варненската му скоропечатница " Зора " и преводача Иван П. Кепов и издава " Морски труженици " ( " Les travailleurs de la mer ", 1866 г.). Всъщност употребен е не оригиналът, а съветски превод. И през 1890-а в Севлиево чрез превод на съветски език е отпечатан романът на Юго " Последния ден на наказания на гибел " ( " Le dernier jour d`un condamnе " - " Последният ден на един наказан на гибел ",1829 г.).
Виктор Юго е създател и на 12 пиеси. До 9 септември 1944 година са преведени няколко от тях и по подобен метод в България е разпространяван и Юго-драматургът. Началото се слага през 1872 година. Изследователят Лъчезар Георгиев показва, че Константин Величков и Георги Николов (тогава възпитаници!) вършат освен първия превод на драма на Юго - " Люкреция Борджия " ( " Lucrеce Borgia " - " Лукреция Борджия ", 1833), само че и че това въобще е първата творба на Виктор Юго, с която българите се срещат. Драмата е отпечатана в печатницата на в. " Македония " - Цариград. Вече след Освобождението, през 1899 година и вследствие на ползите и самодейността на Х. М. Басан и Петър Хр. Генков, са преведени " Angelo, tyran de Padoue " ( " Анжело, деспот на Падуа ", 1834 г.) и " Hernani " ( " Ернани ", 1830 г.). Първата пиеса е издадена в Търново. На български език заглавието се разграничава нищожно от истинското - " Анжело. (Падуанский тиранин) ". Има и второ издание (1895 г.) - като брошура 4 от основаната във Варна " Театрална библиотека ". Подобна е и ориста на " Хернани ". (Така преводачите разпространяват драмата измежду българите, с буквата " х " първоначално: " Hernani " - Хернани, както Hugo - Хюго!). Най-напред текстът е отпечатан в Плевен, а през 1895 година излиза като брошура №3 на варненската " Театрална библиотека " ).
Тандемът Басан-Генков през 1895 година превежда и драмата на Юго " Ruy Blas " ( " Рюи Блас ", 1838 г.). Разликата сред френското и българското заглавие се свежда само до представянето на буквата " с " като " з " - " Рюи Блаз ". С този превод се слага началото на поредицата " Театрална библиотека " във Варна. Книжка 2/1895 от нея е драмата " Бурграфите " (в оригинал: " Les Burgraves " ) още веднъж в превод на Басан и Генков.
Независимо че към този момент бе посочено, желая да акцентувам върху двата обстоятелството. Първите четири книжки на " Театрална библиотека ", печатана във Варна, в печатницата на Хр. Н. Войников, са драмите на Юго " Рюи Блаз " (кн. 1), " Бурграфите " (кн. 2), " Хернани " (кн. 3) и " Анжело. (Падуанский тиранин) " (кн. 4). Вторият факт - преводачи са Х. М. Басан и Петър Хр. Генков, които са се справили с по-голям размер текст (в печатен тип драмите надлежно са в размер 106, 84, 100 и 88 страници!). Явно двамата имали интерес освен към френския език, само че и към драматургията (Техни са преводите и на комедията на Александър Дюма-син " Идеите на госпожа Обре ", на нещастието " Медея " на Ернест Легуве и др.).
Не се знае името на преводача на драмата " Мария Тюдор " ( " Maria Tudor, 1833 г.). Нещо повече, до нас не са достигнали сведения за първото й издание. За второто може да се допусна, че излизането й най-вероятно е по гледище на Любителската театрална група в Казанлък и за потребностите на локалните актьори. Отпечатана е през 1897 година с пояснението, че преводът е от френски език.
Басан-Генков превеждат и драмата в 5 дейности и 12 картини... " Клетниците ". Не ми е известно кой е направил драматизацията по романа на Виктор Юго. Книгата е отпечатана през 1886 година във Варна. Любопитно е също по този начин, че името на създателя Victor-Marie Hugo е посочено по по-друг метод, в сравнение с е било възприето у нас през ХIХ век - Шарл Хюго. Умишлено оставих за най-сетне най известният разказ на В. Юго " Les Miserables " ( " Клетниците ", 1862 г.). Всъщност до 1944 година той е и най-превежданата творба на Юго у нас - като цяло, обособени нейни елементи ( " Историята на един загубен. Жан Валжан ", 1918; " Децата на улицата. Гаврош ", 1919; " Козета ", 1920, 1928, 1939), приспособени текстове ( " Клетниците ". Нагодил за юноши Рене Галис. 1938, 1944; ( " Клетниците ". Приспособена за деца и юноши от Йо Данаилов. 1936, 1937, 1942).
Първият повсеместен превод на романа е сбъднат от Д. Хаджииванов и е публикуван през 1888 година в Пловдив, като има още две издания (1897 и 1898 г.). Отново в Пловдив е отпечатан и преводът на Харитон Генадиев (1897-1898 г.). Преработената част " Фантина " излиза през 1917 година в София - издателството на Ив. Г. Игнатов, и през 1920 година - като брошура 5 на библиотека " Знаменити романи ". Второто и третото модифицирано издание са осъществени през 1926 и 1940 година Под " шапката " на библиотеката " Златни романи " романът е отпечатан през 1934 година, само че изданието не се реализира до край.
Заслуги за популяризирането на творчеството на Виктор Юго на български език в последната третина на ХIХ век имат преводачи, издатели, печатари от няколко града у нас и чужбина - Варна, Казанлък, Плевен, Пловдив, Свищов, Севлиево, Сливен, Солун, Стара Загора, Търново и Цариград.
*Така е - " Деветдесет и третя година ", а не " Деветдесет и трета година "!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ