Дора Маар – въпреки Пикасо
" След Пикасо – единствено Бог ", казвала Дора Маар, изоставена от популярния си ухажор и потърсила в католицизма успокоение и пояснение. Дали ги е намерила, не знаем, само че до края на живота си тя по този начин и не открива нова обич. В историята Дора остава в сянката на Пикасо, а в действителност тази красива и надарена жена има значителен принос в изкуството – нейните фотоси, картини и стихове са впечатляващи и през днешния ден.
Хенриета Теодора Маркович се ражда през 1907 година в Париж. Баща й е хърватски проектант, майка й е французойка. Малката Теодора е на 3 години, когато фамилията отпътува за Буенос Айрес, където татко й взе участие в построяването на постройката на Австро-Унгарското посолство и други популярни постройки. Тази красива и надарена жена има значителен принос в изкуството – нейните фотоси, картини и стихове са впечатляващи и през днешния ден.Специфичната архитектура на града, високите здания и погледът на дребното дете към тях оставят отпечатък в работата на Дора Маар. Когато става асистентка на фотографа Ман Рей, тя очевидно повлиява на работата му със мощния акцент върху контрастите светлина-сянка, пресилените отвесни ракурси на фотосите и ярката превзетост.
През 1926 година семейство Маркович се връща в Париж. По това време Теодора е 19-годишна. Тя се записва да учи снимка и изобразяване, като редуцира името си на Дора Маар – псевдоним, с който ще бъде запомнена вечно. Първата й среща с Пикасо е през 1928 година, когато поетът Пол Елюар ги среща на снимачната площадка на един от филмите на Жан Реноар, където Дора работи като фотограф. По-късно Пикасо не си спомня тази среща.
Истинското им запознанство датира от 1935-36 година, като още веднъж Пол Елюар е медиаторът. По това време Пикасо е на 54 години, Дора – на 28. За да впечатли художника, тя поставя ръката си върху масата и бързо забива нож сред пръстите си, при което се наранява. Пикасо пази изцапаните с кръв ръкавици години по-късно. Дора приказва чудесно испански и това в допълнение впечатлява художника. Към този миг формалната му връзка е с Мари-Терез Уолтър, от която има новородена щерка. На фона на русата, кротка и пасивна Мари-Терез, Дора е цялостна диаметралност – черноока, интелигентна и неспокойна, изцяло независима. Единствената й уязвимост е това, че е стерилна, и в годините на тяхната връзка Пикасо нееднократно й го припомня. Дора театралничи за безчет портрети на Пикасо и на множеството от тях е сериозна – " Плачещата жена " е може би най-знаменитата измежду тези картини. Прочут със своя егоцентризъм и свирепост, Пикасо знае слабите места на дамите си и постоянно злоупотребява с тях. По време на връзката си с него Дора стартира да върви на психоаналитик. Същевременно тя интензивно взе участие в творчеството му и снима цялото основаване на " Герника ", като сама рисува някои от детайлите на картината. Всички картини, които Пикасо й подарява, тя пази като спомен от него до гибелта си през 1997 година и в никакъв случай не продава и една от тях, без значение през какъв брой сложни интервали минава. Животът й приключва в къщата в Прованс, която Пикасо купува за нея. Официално връзката им завършва през 40-те години, когато Пикасо към този момент има нова обич – Франсоа Жило.
След Пикасо Дора търси успокоение в католицизма и се връща към изкуството. Почти до края на живота си тя прави изложения със свои картини и фотоси, написа стихове. Преди няколко години във Венеция е проведена нейна ретроспективна галерия, чието име е изцяло почтено да опише цялото й творчество: " Дора Маар – Въпреки Пикасо ".
Хенриета Теодора Маркович се ражда през 1907 година в Париж. Баща й е хърватски проектант, майка й е французойка. Малката Теодора е на 3 години, когато фамилията отпътува за Буенос Айрес, където татко й взе участие в построяването на постройката на Австро-Унгарското посолство и други популярни постройки. Тази красива и надарена жена има значителен принос в изкуството – нейните фотоси, картини и стихове са впечатляващи и през днешния ден.Специфичната архитектура на града, високите здания и погледът на дребното дете към тях оставят отпечатък в работата на Дора Маар. Когато става асистентка на фотографа Ман Рей, тя очевидно повлиява на работата му със мощния акцент върху контрастите светлина-сянка, пресилените отвесни ракурси на фотосите и ярката превзетост.
През 1926 година семейство Маркович се връща в Париж. По това време Теодора е 19-годишна. Тя се записва да учи снимка и изобразяване, като редуцира името си на Дора Маар – псевдоним, с който ще бъде запомнена вечно. Първата й среща с Пикасо е през 1928 година, когато поетът Пол Елюар ги среща на снимачната площадка на един от филмите на Жан Реноар, където Дора работи като фотограф. По-късно Пикасо не си спомня тази среща.
Истинското им запознанство датира от 1935-36 година, като още веднъж Пол Елюар е медиаторът. По това време Пикасо е на 54 години, Дора – на 28. За да впечатли художника, тя поставя ръката си върху масата и бързо забива нож сред пръстите си, при което се наранява. Пикасо пази изцапаните с кръв ръкавици години по-късно. Дора приказва чудесно испански и това в допълнение впечатлява художника. Към този миг формалната му връзка е с Мари-Терез Уолтър, от която има новородена щерка. На фона на русата, кротка и пасивна Мари-Терез, Дора е цялостна диаметралност – черноока, интелигентна и неспокойна, изцяло независима. Единствената й уязвимост е това, че е стерилна, и в годините на тяхната връзка Пикасо нееднократно й го припомня. Дора театралничи за безчет портрети на Пикасо и на множеството от тях е сериозна – " Плачещата жена " е може би най-знаменитата измежду тези картини. Прочут със своя егоцентризъм и свирепост, Пикасо знае слабите места на дамите си и постоянно злоупотребява с тях. По време на връзката си с него Дора стартира да върви на психоаналитик. Същевременно тя интензивно взе участие в творчеството му и снима цялото основаване на " Герника ", като сама рисува някои от детайлите на картината. Всички картини, които Пикасо й подарява, тя пази като спомен от него до гибелта си през 1997 година и в никакъв случай не продава и една от тях, без значение през какъв брой сложни интервали минава. Животът й приключва в къщата в Прованс, която Пикасо купува за нея. Официално връзката им завършва през 40-те години, когато Пикасо към този момент има нова обич – Франсоа Жило.
След Пикасо Дора търси успокоение в католицизма и се връща към изкуството. Почти до края на живота си тя прави изложения със свои картини и фотоси, написа стихове. Преди няколко години във Венеция е проведена нейна ретроспективна галерия, чието име е изцяло почтено да опише цялото й творчество: " Дора Маар – Въпреки Пикасо ".
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ