След петгодишни безуспешни опити да забременее Силвия открива истинското лице

След петгодишни безуспешни опити да забременее Силвия открива същинското лице на брачна половинка си.

Никога, преди да срещна Николай, не бях изпитвала копнежа да имам дете. С него за първи път това ми се случи. Но да се върна обратно във времето – когато се оженихме, си обещахме да останем сплотени вечно, каквото и да ни сполети в живота. Все още бяхме толкоз влюбени, че можехме да посрещнем умерено всеки проблем. Тогава не подозирах, че нашият мощен блян да създадем идеалното семейство (разбирайте – с деца!) последователно щеше да унищожи връзката ни. Никога не си бяхме и помисляли, че любовта ни можеше да бъде застрашена от невъзможността да имаме деца.

През първите шест месеца на нашия брак Николай беше подобен, какъвто го харесвах – оптимист, благ човек, който ме познаваше добре и знаеше какво ще кажа, още преди да отворя уста. Вече бях почнала да се безпокоя, че не съумявам да забременея, само че той ме успокояваше: „ Малко самообладание и ще стане! “. Само че времето минаваше и уви, нещата започнаха да се трансформират. Когато измина година, ние към този момент не правехме обич както преди, появи се напрежение, а в леглото ни се промъкна нещо като обвързване. По време на секс се пробвах да се отпусна, само че непрекъснато мислех, че би трябвало да забременея, вместо да се любувам на интимния ни живот. Чувствах също, че и Николай е под напрежение, концентриран в „ задачата “.

Първоначално си говорехме непринудено и искрено, след това взехме решение изобщо да не засягаме тематиката и да мислим за други неща. Все едно, бременността не идваше. В началото на всеки месечен цикъл се натъжавах, а Николай безмълвно изстрадваше неуспеха. Той пръв предложи да се консултираме с доктор. Когато гинекологът загатна за „ асистирана репродукция “, не забелязах Николай да е срещу този способ.

Никога не бих взела такова решение сама, по тази причина по пътя към къщи го попитах до каква степен би стигнал в името на тази наша фантазия. Той отговори: „ Докрай! “ Когато проучванията демонстрираха, че казусът идва от мен, сред нас се появи безчувственост. Бях смутена от реакцията на мъжа ми. Нищо не сподели, само че не съумя да прикрие разочарованието си.

Нещо по-лошо – беше сърдит. През този интервал си дадох сметка, че като дете от многодетно семейство той не може да си показа другояче живота си с изключение на като татко на няколко деца. Мълчанието и отчуждението сред нас ставаха все по-тежки.

Лекарите ме насърчиха да опитам оплождане „ ин витро “. Пробвах, само че не се получи. Бях унищожена душевен. След втория несполучлив опит се отхвърлих. Обясних на Николай, че би трябвало да се извиним с нереалистичните упования. Когато няколко седмици по-късно му заговорих за осиновяване, той изкрещя, че не желае „ утешителна премия “. Това ми се видя прекомерно жестоко.

Николай беше захласнат от мисълта за лично дете. Очевидно за него беше невероятно да бъдем семейство, в случай че нямаме деца и на първо място наследник, който да продължи рода му и да го накара да се усеща мощен мъж.

Опитите за забременяване „ ин витро “ бяха унищожили връзката ни. Исках да заличим контузиите и да заздравим любовта си. Но вместо това следваха скандал след скандал. Една вечер Николай ми сподели: „ Размислих. Не можем да бъдем щастливи дружно. По-добре да се разделим. “ Да чуеш такива думи от устата на индивида, който обичаш, е трудно. Изживях двойна загуба – останах и без деца, и без мъж.

Беше ми нужно време, с цел да се съвзема, макар че ще остана ранена вечно. Такъв е животът. Поне се уверих, че любовта ни не беше задоволително мощна и в действителност не бяхме един за различен. Едва ли щях да съумея без помощта на психотерапевт да си върна вярата в себе си и самоуважението. Днес това е затворена страница от живота ми. На мястото на някогашния ми брачен партньор аз не бих унищожила брака ни.

Сега пребивавам с различен сътрудник, който знае по какъв начин да ме направи щастлива. Още в самото начало му споделих, че не мога да имам деца. Може би тъй като към този момент имаше две от първия си брак, той реагира умерено. Погледна ме в очите и показа, че най-важното за него е нашето благополучие дружно.