След Освобождението в България е имало едва около 100 лекари
След Освобождението в България е имало едвам към 100 лекари, по-точно 98 и един ортодонт. Болниците в Княжеството са били 15, от които 7 военни, 5 цивилен, 2 частни и една католическа. В формалните регистри се е водел единствено един ортодонт. Сестринството едвам е прохождало, акушерки въобще е нямало. Българите са гледали на лечебните заведения не като на лечебни заведения, а като на място, където отиват най-тежко болните. Фактите за равнището и последователното развиване на опазването на здравето в следосвобожденска България и във Варна описа в изявление за Българска телеграфна агенция доцент Георги Маринов от Медицинския университет в крайморския град.
Със съдействието на други запалянковци доцент Георги Маринов е направил серия изследвания и е събрал най-новите и забавни обстоятелства в книга, издадена по случай 135-та годишнина на Варненското здравно сдружение - първата съсловна здравна организация у нас.
Всъщност, развиването на опазването на здравето се дължи най-много на личностите, които се заемат с тази прекомерно тежка за тогавашните времена задача, споделя Маринов. По думите му множеството от медиците са от интелигентни фамилии, приключили на Запад или в Русия и, пристигайки в България, стартират да ползват от нулата знанията и опита, който са натрупали. Работили са най-често в примитивни условия, изключително в съпоставяне със актуалните лечебни заведения, лаборатории, технологии.
Въпросът по какъв начин са поставяли диагнозите провокира усмивката на доцент Маринов, а отговорът е изненадващо елементарен - с две ръце, една слушалка и знанията си. Той добавя, че в архивите няма кой знае каква информация с каква техника са разполагали лечебните заведения в Княжеството, нито пък кой я е купувал - страната, общините, частни компании. Официално архивите приказват единствено, че с приемането на Санитария закон през 1888 година се вменява като обвързване на страната да се грижи за опазването на здравето.
Едни от най-светлите персони в родната медицина в действителност са работили във Варна и района, споделя Маринов. По това време градът е добре развъртян и притегля доста хора. Има военна санитарна работа. Разкрита е и карантинна работа, през която минават тези, които се завръщат отнякъде /най-често от хаджилък/. Те престояват в изолираност 40 дни, с цел да не плъзне болест из града. Естествено, в карантинната работа има доктор, който следи обстановката.
Другото, което подсказва за по-развито опазване на здравето спрямо другите елементи на страната, е съществуването на две лечебни заведения. Едната е турска, другата - подарената и издържаната от Параскева Николау. Интересното е, че с волята на донора лекуването в здравното заведение е гратис. Лекарят, който работи в болничното заведение, наложително би трябвало да е с докторат по медицина, а аптекарят - да има тапия от университет. Тяхно обвързване е да обслужват всички пациенти - небогати, богати, с умствени проблеми, сираци. Освен това, донорът Николау показва категорично - лекарят няма право да взима пари от пациентите.
Първият ръководител на Варненското здравно сдружение е доктор Михаил Игнатиев - старши доктор на болничното заведение, споделя Маринов. Пристигайки в България, първо работи в Добрич, след това се реалокира във Варна. Макар че е специализирал хирургия, у нас той не се занимава единствено с тясната си компетентност. Когато се заема с болничното заведение в Добрич, цялата организационна работа ляга на неговите рамене, разяснява Маринов. И добавя, че това е особено за всички лекари от този исторически интервал - без значение каква е специалността им, те се занимават с всевъзможни пациенти, изследват, пишат научни писания и разгласяват.
Със съдействието на други запалянковци доцент Георги Маринов е направил серия изследвания и е събрал най-новите и забавни обстоятелства в книга, издадена по случай 135-та годишнина на Варненското здравно сдружение - първата съсловна здравна организация у нас.
Всъщност, развиването на опазването на здравето се дължи най-много на личностите, които се заемат с тази прекомерно тежка за тогавашните времена задача, споделя Маринов. По думите му множеството от медиците са от интелигентни фамилии, приключили на Запад или в Русия и, пристигайки в България, стартират да ползват от нулата знанията и опита, който са натрупали. Работили са най-често в примитивни условия, изключително в съпоставяне със актуалните лечебни заведения, лаборатории, технологии.
Въпросът по какъв начин са поставяли диагнозите провокира усмивката на доцент Маринов, а отговорът е изненадващо елементарен - с две ръце, една слушалка и знанията си. Той добавя, че в архивите няма кой знае каква информация с каква техника са разполагали лечебните заведения в Княжеството, нито пък кой я е купувал - страната, общините, частни компании. Официално архивите приказват единствено, че с приемането на Санитария закон през 1888 година се вменява като обвързване на страната да се грижи за опазването на здравето.
Едни от най-светлите персони в родната медицина в действителност са работили във Варна и района, споделя Маринов. По това време градът е добре развъртян и притегля доста хора. Има военна санитарна работа. Разкрита е и карантинна работа, през която минават тези, които се завръщат отнякъде /най-често от хаджилък/. Те престояват в изолираност 40 дни, с цел да не плъзне болест из града. Естествено, в карантинната работа има доктор, който следи обстановката.
Другото, което подсказва за по-развито опазване на здравето спрямо другите елементи на страната, е съществуването на две лечебни заведения. Едната е турска, другата - подарената и издържаната от Параскева Николау. Интересното е, че с волята на донора лекуването в здравното заведение е гратис. Лекарят, който работи в болничното заведение, наложително би трябвало да е с докторат по медицина, а аптекарят - да има тапия от университет. Тяхно обвързване е да обслужват всички пациенти - небогати, богати, с умствени проблеми, сираци. Освен това, донорът Николау показва категорично - лекарят няма право да взима пари от пациентите.
Първият ръководител на Варненското здравно сдружение е доктор Михаил Игнатиев - старши доктор на болничното заведение, споделя Маринов. Пристигайки в България, първо работи в Добрич, след това се реалокира във Варна. Макар че е специализирал хирургия, у нас той не се занимава единствено с тясната си компетентност. Когато се заема с болничното заведение в Добрич, цялата организационна работа ляга на неговите рамене, разяснява Маринов. И добавя, че това е особено за всички лекари от този исторически интервал - без значение каква е специалността им, те се занимават с всевъзможни пациенти, изследват, пишат научни писания и разгласяват.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ