Форин афеърс: Пътят на Русия към икономическа разруха
След нахлуването на Русия в Украйна през февруари съветската стопанска система изглеждаше обречена на срив. Международните наказания заплашваха да задушат стопанската система, което докара до внезапен спад в цената на рублата и съветските финансови пазари, само че руснаците изглеждаха готови за ограничения, написа Константин Сонин.
Повече от осем месеца след началото на войната този сюжет не се сбъдна. Всъщност някои данни сочат, че съветската стопанска система се оправя добре. Рублата е укрепнала по отношение на $ и макар че съветският Брутният вътрешен продукт се е свил, то може да бъде лимитирано до по-малко от три % през 2022 година
Погледнете обаче зад умереното стесняване на Брутният вътрешен продукт и данните за инфлацията и ще стане ясно, че вредите в действителност са съществени. Руската стопанска система е обречена на дълъг интервал на застоялост. Държавата се намесваше в частния бранш още преди войната. Тази наклонност единствено се е засилила и заплашва да задуши още повече нововъведенията и пазарната успеваемост.
Единственият метод да се резервира жизнеспособността на съветската стопанска система е или посредством огромни промени или посредством институционално разтърсване, сходно на това, което настъпи с разпадането на Съветския съюз.
Погрешното схващане за това какво ще реализиран глобите против Русия може да се изясни частично с нереалистичните упования за това какво могат да създадат те. Казано по-просто, те не са еквивалент на ракетен удар. Да, в дълготраен проект глобите могат да отслабят стопанската система и да понижат Брутният вътрешен продукт. Но в кратковременен проект най-многото, на което можем да се надяваме, е голям спад на съветския импорт.
Съвсем естествено е рублата да укрепва, а не да отслабва, защото търсенето на долари и евро понижава. И защото парите, които биха били изхарчени за импорт, се пренасочват към вътрешното произвеждане, Брутният вътрешен продукт в действителност би трябвало да нарасне, а не да спадне. Ефектът от глобите върху потреблението и качеството на живот се демонстрира по-дълго в стопанската система.
В началото на войната руснаците се втурнаха да купуват долари и евро, с цел да се предпазят от възможен спад на рублата. През идващите осем месеца те купуваха още повече. Обикновено това би довело до забележителна обезценка на рублата, тъй като когато хората купуват задгранична валута, рублата се срутва. Заради глобите обаче фирмите, които внасяха артикули преди войната, стопираха да купуват валута, с цел да финансират този импорт.
В резултат на това напролет вносът спадна с 40 %. Една от последствията беше, че рублата укрепна по отношение на $. Накратко, не става дума за това, че глобите не са проработили. Напротив, краткосрочният им резултат върху вноса беше ненадейно мощен.
Такъв спад на вноса не се очакваше. Ако централната банка на Русия беше планувала подобен масиран спад, тя нямаше да вкара през март строги ограничавания върху доларовите депозити, с цел да предотврати срив в цената на рублата.
Разбира се, икономическите наказания имаха и други непосредствени последствия. Ограничаването на достъпа на Русия до микроелектроника, чипове и полупроводници направи производството на коли и самолети съвсем невероятно. От март до август производството на коли в Русия спадна с невероятните 90 %, а спадът в производството на самолети беше сходен. Същото важи и за производството на оръжия, което е главен приоритет за държавното управление.
Още по-голям от западните софтуерни наказания е фактът, че Русия несъмнено навлиза в интервал, в който политическите доближени укрепват позициите си в частния бранш. Това се случва отдавна. След като през 2008 година международната финансова рецесия засегна Русия по-тежко от всяка друга страна от Г-20, съветският президент Владимир Путин на процедура национализира огромни предприятия.
В някои случаи той ги сложи под директен държавен надзор, а в други - под контрола на държавни банки. За да запазят благоволението на държавното управление, от тези компании се очакваше да поддържат остатък от служащи. Дори на предприятията, които останаха частни, всъщност беше неразрешено да уволняват чиновници. Това обезпечи на съветския народ икономическа сигурност и тази непоклатимост е значима част от контракта на Путин с неговите гласоподаватели.
Но стопанска система, в която предприятията не могат да се модернизират, преструктурират и освобождават чиновници, с цел да усилят облагите си, ще бъде в застой. Не е изненадващо, че растежът на Брутният вътрешен продукт на Русия от 2009 година до 2021 година е приблизително 0,8% годишно. Тези стойности са по-ниски от интервала през 70-те и 80-те години на предишния век, предхождащ разпадането на Съветския съюз.
Още преди войната съветските предприятия се сблъскаха с регулации, които ги лишаваха от вложения. Напредналите браншове като енергетика, превоз и връзки бяха изправени пред най-големите ограничавания. За да оцелеят те бяха принудени да поддържат тесни връзки с държавни чиновници и бюрократи. В подмяна на това тези държавни настойници подсигуряваха, че тези компании няма да се сблъскат с никаква конкуренция.
Те не разрешиха задграничните вложения, одобриха закони, които постановяваха ограничавания на чужденците, извършващи бизнес в Русия, и започнаха следствия против компании, работещи без държавна отбрана. В резултат на това държавни чиновници, генерали и високопоставени бюрократи станаха мултимилионери. За разлика от тях, виталният стандарт на елементарните руснаци не се усъвършенства през последното десетилетие.
От началото на войната държавното управление стегна още повече контрола си върху частния бранш. От март Кремъл вкара закони, които дават право на държавното управление да закрива предприятия, да диктува индустриалните решения и да дефинира цените на създаваните артикули. Мобилизацията даде на Путин още една сопа за битка с съветския бизнес. Ръководителите на фирмите ще би трябвало да се договарят с държавните чиновници, с цел да подсигуряват, че служащите им са освободени от готовност.
Разбира се, съветската стопанска система от дълго време действа под държавен надзор. Но последните решения на Путин издигат този надзор на ново равнище. Както настояват икономистите Андрей Шлайфер и Робърт Вишни, единственото нещо, което е по-лошо от корупцията, е децентрализираната корупция.
Достатъчно неприятно е, когато корумпирано държавно управление изисква подкупи, само че още по-лошо е, когато няколко разнообразни държавни служби се конкурират. Всъщност високите темпове на напредък през първото десетилетие от ръководството на Путин се дължат частично на това, че той централизира властта в Кремъл.
Акцентът върху основаването на частни армии и локални доброволчески батальони за войната против Украйна обаче основава нови властови центрове. Това значи, че децентрализираната корупция съвсем несъмнено ще се появи още веднъж в Русия.
Това евентуално ще сътвори динамичност, която припомня 90-те години на ХХ век, когато притежателите на предприятия разчитаха на частна защита, връзки с мафията и корумпирани чиновници, с цел да запазят контрола върху новоприватизираните компании.
Престъпни банди, в които ветерани от съветската война в Афганистан бяха част, предлагаха " отбрана " на този, който предложи най-висока цена, или просто разграбваха печеливши предприятия. Групите от наемници в Украйна ще играят същата роля и в бъдеще.
Русия към момента може да реализира победа в Украйна, само че не е ясно по какъв начин би изглеждала тя. Може би непрекъснатата окупация на няколко разрушени украински града ще бъде опакована като успех. Алтернативно, Русия може да загуби войната, което ще направи по-вероятно Путин да загуби властта си. Едно ново реформаторско държавно управление би могло да поеме властта и да изтегли войските, да обмисли репарации и да договаря за анулация на комерсиалните наказания.
Независимо от резултата обаче, Русия ще излезе от войната с държавно управление, което ще упражнява власт над частния бранш в степен, която е невиждана на всички места по света. Руското държавно управление ще бъде вездесъщо, само че по едно и също време с това няма да е задоволително мощно, с цел да отбрани бизнеса от мафиотски групи на демобилизирани бойци, въоръжени с оръжия от войната. Особено първоначално те ще се насочат към най-печелившите предприятия, както на национално, по този начин и на локално равнище.
За да може съветската стопанска система да се развива, тя ще се нуждае освен от съществени институционални промени, само че и от чиста позиция, каквато Русия получи през 1991 година Разпадането на руската страна направи институциите от онази ера неактуални. Последва дълъг и непосилен развой на създаване на нови институции, увеличение на държавния потенциал и понижаване на корупцията. Този развой продължи до идването на власт на Путин, който в последна сметка демонтира пазарните институции и построи своя лична система на патронаж.
Поуката е мрачна: даже Путин да загуби властта и негов правоприемник да стартира обилни промени, ще е належащо най-малко десетилетие, с цел да се върне Русия към равнищата на произвеждане в частния бранш и качеството на живот, които страната имаше единствено преди година. Такива са последствията от една пагубна и неверна война.
Преводът е на БГНЕС
Повече от осем месеца след началото на войната този сюжет не се сбъдна. Всъщност някои данни сочат, че съветската стопанска система се оправя добре. Рублата е укрепнала по отношение на $ и макар че съветският Брутният вътрешен продукт се е свил, то може да бъде лимитирано до по-малко от три % през 2022 година
Погледнете обаче зад умереното стесняване на Брутният вътрешен продукт и данните за инфлацията и ще стане ясно, че вредите в действителност са съществени. Руската стопанска система е обречена на дълъг интервал на застоялост. Държавата се намесваше в частния бранш още преди войната. Тази наклонност единствено се е засилила и заплашва да задуши още повече нововъведенията и пазарната успеваемост.
Единственият метод да се резервира жизнеспособността на съветската стопанска система е или посредством огромни промени или посредством институционално разтърсване, сходно на това, което настъпи с разпадането на Съветския съюз.
Погрешното схващане за това какво ще реализиран глобите против Русия може да се изясни частично с нереалистичните упования за това какво могат да създадат те. Казано по-просто, те не са еквивалент на ракетен удар. Да, в дълготраен проект глобите могат да отслабят стопанската система и да понижат Брутният вътрешен продукт. Но в кратковременен проект най-многото, на което можем да се надяваме, е голям спад на съветския импорт.
Съвсем естествено е рублата да укрепва, а не да отслабва, защото търсенето на долари и евро понижава. И защото парите, които биха били изхарчени за импорт, се пренасочват към вътрешното произвеждане, Брутният вътрешен продукт в действителност би трябвало да нарасне, а не да спадне. Ефектът от глобите върху потреблението и качеството на живот се демонстрира по-дълго в стопанската система.
В началото на войната руснаците се втурнаха да купуват долари и евро, с цел да се предпазят от възможен спад на рублата. През идващите осем месеца те купуваха още повече. Обикновено това би довело до забележителна обезценка на рублата, тъй като когато хората купуват задгранична валута, рублата се срутва. Заради глобите обаче фирмите, които внасяха артикули преди войната, стопираха да купуват валута, с цел да финансират този импорт.
В резултат на това напролет вносът спадна с 40 %. Една от последствията беше, че рублата укрепна по отношение на $. Накратко, не става дума за това, че глобите не са проработили. Напротив, краткосрочният им резултат върху вноса беше ненадейно мощен.
Такъв спад на вноса не се очакваше. Ако централната банка на Русия беше планувала подобен масиран спад, тя нямаше да вкара през март строги ограничавания върху доларовите депозити, с цел да предотврати срив в цената на рублата.
Разбира се, икономическите наказания имаха и други непосредствени последствия. Ограничаването на достъпа на Русия до микроелектроника, чипове и полупроводници направи производството на коли и самолети съвсем невероятно. От март до август производството на коли в Русия спадна с невероятните 90 %, а спадът в производството на самолети беше сходен. Същото важи и за производството на оръжия, което е главен приоритет за държавното управление.
Още по-голям от западните софтуерни наказания е фактът, че Русия несъмнено навлиза в интервал, в който политическите доближени укрепват позициите си в частния бранш. Това се случва отдавна. След като през 2008 година международната финансова рецесия засегна Русия по-тежко от всяка друга страна от Г-20, съветският президент Владимир Путин на процедура национализира огромни предприятия.
В някои случаи той ги сложи под директен държавен надзор, а в други - под контрола на държавни банки. За да запазят благоволението на държавното управление, от тези компании се очакваше да поддържат остатък от служащи. Дори на предприятията, които останаха частни, всъщност беше неразрешено да уволняват чиновници. Това обезпечи на съветския народ икономическа сигурност и тази непоклатимост е значима част от контракта на Путин с неговите гласоподаватели.
Но стопанска система, в която предприятията не могат да се модернизират, преструктурират и освобождават чиновници, с цел да усилят облагите си, ще бъде в застой. Не е изненадващо, че растежът на Брутният вътрешен продукт на Русия от 2009 година до 2021 година е приблизително 0,8% годишно. Тези стойности са по-ниски от интервала през 70-те и 80-те години на предишния век, предхождащ разпадането на Съветския съюз.
Още преди войната съветските предприятия се сблъскаха с регулации, които ги лишаваха от вложения. Напредналите браншове като енергетика, превоз и връзки бяха изправени пред най-големите ограничавания. За да оцелеят те бяха принудени да поддържат тесни връзки с държавни чиновници и бюрократи. В подмяна на това тези държавни настойници подсигуряваха, че тези компании няма да се сблъскат с никаква конкуренция.
Те не разрешиха задграничните вложения, одобриха закони, които постановяваха ограничавания на чужденците, извършващи бизнес в Русия, и започнаха следствия против компании, работещи без държавна отбрана. В резултат на това държавни чиновници, генерали и високопоставени бюрократи станаха мултимилионери. За разлика от тях, виталният стандарт на елементарните руснаци не се усъвършенства през последното десетилетие.
От началото на войната държавното управление стегна още повече контрола си върху частния бранш. От март Кремъл вкара закони, които дават право на държавното управление да закрива предприятия, да диктува индустриалните решения и да дефинира цените на създаваните артикули. Мобилизацията даде на Путин още една сопа за битка с съветския бизнес. Ръководителите на фирмите ще би трябвало да се договарят с държавните чиновници, с цел да подсигуряват, че служащите им са освободени от готовност.
Разбира се, съветската стопанска система от дълго време действа под държавен надзор. Но последните решения на Путин издигат този надзор на ново равнище. Както настояват икономистите Андрей Шлайфер и Робърт Вишни, единственото нещо, което е по-лошо от корупцията, е децентрализираната корупция.
Достатъчно неприятно е, когато корумпирано държавно управление изисква подкупи, само че още по-лошо е, когато няколко разнообразни държавни служби се конкурират. Всъщност високите темпове на напредък през първото десетилетие от ръководството на Путин се дължат частично на това, че той централизира властта в Кремъл.
Акцентът върху основаването на частни армии и локални доброволчески батальони за войната против Украйна обаче основава нови властови центрове. Това значи, че децентрализираната корупция съвсем несъмнено ще се появи още веднъж в Русия.
Това евентуално ще сътвори динамичност, която припомня 90-те години на ХХ век, когато притежателите на предприятия разчитаха на частна защита, връзки с мафията и корумпирани чиновници, с цел да запазят контрола върху новоприватизираните компании.
Престъпни банди, в които ветерани от съветската война в Афганистан бяха част, предлагаха " отбрана " на този, който предложи най-висока цена, или просто разграбваха печеливши предприятия. Групите от наемници в Украйна ще играят същата роля и в бъдеще.
Русия към момента може да реализира победа в Украйна, само че не е ясно по какъв начин би изглеждала тя. Може би непрекъснатата окупация на няколко разрушени украински града ще бъде опакована като успех. Алтернативно, Русия може да загуби войната, което ще направи по-вероятно Путин да загуби властта си. Едно ново реформаторско държавно управление би могло да поеме властта и да изтегли войските, да обмисли репарации и да договаря за анулация на комерсиалните наказания.
Независимо от резултата обаче, Русия ще излезе от войната с държавно управление, което ще упражнява власт над частния бранш в степен, която е невиждана на всички места по света. Руското държавно управление ще бъде вездесъщо, само че по едно и също време с това няма да е задоволително мощно, с цел да отбрани бизнеса от мафиотски групи на демобилизирани бойци, въоръжени с оръжия от войната. Особено първоначално те ще се насочат към най-печелившите предприятия, както на национално, по този начин и на локално равнище.
За да може съветската стопанска система да се развива, тя ще се нуждае освен от съществени институционални промени, само че и от чиста позиция, каквато Русия получи през 1991 година Разпадането на руската страна направи институциите от онази ера неактуални. Последва дълъг и непосилен развой на създаване на нови институции, увеличение на държавния потенциал и понижаване на корупцията. Този развой продължи до идването на власт на Путин, който в последна сметка демонтира пазарните институции и построи своя лична система на патронаж.
Поуката е мрачна: даже Путин да загуби властта и негов правоприемник да стартира обилни промени, ще е належащо най-малко десетилетие, с цел да се върне Русия към равнищата на произвеждане в частния бранш и качеството на живот, които страната имаше единствено преди година. Такива са последствията от една пагубна и неверна война.
Преводът е на БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ